Играйкането продължава
Обичам хубавите метафори и не пропущам да се възползвам от тях в текстовете си. Гриша Ганчев е от хората, основали хубави метафори през годините. Всъщност някои не ги възприемат тъкмо като метафори, а като самостоятелна стилистика. Ганчев сътвори прелестен термин за това, което назоваваме българско състезание - играйкане.
България няма футболно състезание, а играйкане на футбол. Нарича се играйкане, тъй като първенецът на страната е авансово прочут, колкото и както този неоспорим факт да се прикрива в продължение на 10 месеца от годината. Първото място е резервирано, бронирано, пътят към него е блокиран с невъзможни за превъзмогване трудности. Всеки, който твърди противоположното, е или елементарен простак, или заплатен простак, което е безусловно същото. Гриша Ганчев си прави ненапълно кисел подбив на собствен тил, само че да погледнем по-надалеч. Дали ще се откри втори, който да влезе в цирка с играйкането. Който да влага пари във футболен план при тези непоклатими условия. Дали на някой му минава през главата, че щом моделът работи в Разград, може да стане и на други места в България. Доста хора с пари са се замисляли по въпроса, само че нещо огромно ги е спряло...
Източник:
Играйкането с изключение на метафора е и феномен. И той заслужава изчерпателен разбор, подобен, какъвто не се прави от по този начин наречените анализатори и коментатори, за които мачът сред Ботев и Лудогорец в Коматево е неповторим и необикновен театър. И в случай че сте забелязали, противоположното мнение може да прочетете или чуете на малко места. Преди време лансирах метафората " верен футбол " и доста хора се заядоха с това определение. И беше добре, тъй като наложително би трябвало да има и противоположни отзиви. Сега противоположното мнение изчезна, фенът няма по какъв начин да го чуе, той е обливан единствено от псевдоанализи за играта на хегемона. Който се бори, влиза и излиза в мачовете, намира играта си и какво ли още не, само че никой не позволява, че съперниците също вземат участие в сюжета. Да се допусне вероятността, че Лудогорец от време на време се разхожда в ясни мачове, е светотатство. Те такива работи не вършат, при тях честността и феърплеят са издигнати в фетиш!?
От първия миг на появяването на явлението Лудогорец се отнасям с почитание и почит към това, което се прави в Разград. Документирано е, че бях единственият, който говореше и пишеше, че това не е план за един ден. Преобладаващото мнение тогава бе друго, ще се наиграят, ще се напечелят за една-две години и ще се върнем към познатия модел. Сега съперниците ми би трябвало да си посипят главата с пепел, тъй като не се наиграха и не се напечелиха, а към този момент са седемкратни първенци. Отсега пиша, че ще са първенци и следващата година. И няма да бъда необоснован, а ще го обясня. Хегемонията на Лудогорец е закономерно събитие, тя не е плод на случайност. Тя е бизнес. А в България бизнес се прави най-вече по един метод - с реализиране на монопол. Обикновеният българин знае доста добре какви танталови страдания може да коства промяната на кабелния оператор, на енергодоставчика, че и на персоналния доктор даже. Лудогорец реализира цялостен футболен монополизъм, който се базира напълно на финансови фактори. Може да сте не запомнили, само че ще припомня, че след втората си шампионска купа Лудогорец влезе в групите на Лига Европа и стигна до осминафинал. Като удариха чертата най-после на сезона, в касата им бяха влезнали 5-6 милиона лв.. И към този момент знаеха, че в случай че го създадат в ШЛ, парите ще са най-малко четири пъти повече. И съумяха да го сторят още идващия септември.
Източник:
Титлата на Лудогорец не е въпрос единствено на четкане на его, тя е въпрос на пари. На пари, които Лудогорец не може да си разреши да загуби. Защо от Разград демонстрират слаб интерес към другите купи в България? Защото те не носят никакви пари. Купата на България да вземем за пример е на стойност 40 хиляди лв.. Това е половината от месечната заплата на звезда от тима. А в Разград се интересуват единствено от осемцифрени суми.
Каква е разликата, не е ли било постоянно по този начин? Разликата е, че когато починалият Георги Илиев стана първенец на България, това му донесе единствено непредвидени разноски. И на идната година нямаше никакъв тласък да го прави още веднъж. Затова първенците се редуваха, три трофеи поред си беше същинско събитие. И в играта, а не в играйкането участваха двата гранда Левски и ЦСКА, софийското Локо на Гигов, пловдивското на Жоро Илиев, Славия на другата формация, огромното събитие Нефтохимик на Порточанов. Ако прибавим и упоритостите на Илия Павлов като необут на Черно море, седем клуба започваха с искания в шампионата. Сега с искания за първото място стартират единствено Лудогорец и обреченият кандидат, който най-често е ЦСКА.
И някъде напролет постоянно се стига до римейк на към този момент видяното . Лудогорец се трансформира във високоскоростен трен, а главният му противник в елементарен парен локомотив. И бразилците получават две седмици по-дълга отмора, с цел да се върнат свежи за акцията в ШЛ.
Лудогорец изиска 7 млн. лв. за Клаудиу Кешеру, вижте от кого
Двата клуба са в договаряния от зимата
Връщам се обаче към бизнеса, тъй като това е най-важното, а не някакви морални постулати. Новата, седма поредна купа в действителност съставлява добре утъпкан път към новия осемцифрен транш от УЕФА. Директния съперник на Лудогорец към този момент го ожалих. Завалиите се бориха в действителност мъжки и стигнаха на едни шест минути от детронацията на хегемона на неговия стадион. Сега единствената вярна стъпка е да опитат да влязат в групите на Лига Европа. Като не първенци това значи много по-малко пари, само че самото присъединяване е доста значимо. По подигравка на ориста ще им е 100 пъти по-лесно, в сравнение с да станат първенци на България, тъй като няма да си имат работа с хегемон.
Ще завърша обаче със статуса на останалите 12 клуба в по този начин наречената елитна лига, които вземат участие в състезание, което се организира по невъобразимо комплициран формат. Левски е необикновен случай. Останалите 11 клуба обаче са изцяло естествени. Всичките те си знаят доста добре мястото и упоритостите им са лимитирани. Истината е, че те желаят да вземат участие в разпределението на една мъничка част от шлейфа, който върви след хегемона. Малко тв пари, малко сумички от програмата за развиване на УЕФА, в случай че може да вържем общината в бюджета, и естествено нещо и от джоба на притежателя. Но не в тези колосални размери отпреди 15 години, когато за един сезон заминаваха по няколко милиона лв. на боклука. Сега е по-добре и по тази причина като се изключи едно-две места другите оцеляват умерено и се оправят с масрафа. Но, общо взето, при тях е преливане от пусто в празно. Те не са противници, а съучастници на хегемона. А публиката не желае да гледа мач с предупреден край. Публиката желае конспирация, а не първенецът да се знае от първия ден на шампионата. Хегемонията е добра единствено за хегемона , само че спортът на първо място е конкуренция. Не се ли върне конкуренцията в българското състезание, ще слушаме смешни разбори на обстановки, а генералния прочит очевидно не е за всеки. Сега е надалеч по-интересно в " Б " група, тъй като 4 клуба се бият като " лъвове " за директната промоция.
Следващата година по същото време, общо взето, мога да обявявам този текст и повярвайте - нищо няма да се е трансформирало. Но оставам с вярата да не е по този начин!
Херо: До първия гол имах терзания, още не сме първенци
" Моят контракт не е тематика на диалог ", съобщи Димитър Димитров
България няма футболно състезание, а играйкане на футбол. Нарича се играйкане, тъй като първенецът на страната е авансово прочут, колкото и както този неоспорим факт да се прикрива в продължение на 10 месеца от годината. Първото място е резервирано, бронирано, пътят към него е блокиран с невъзможни за превъзмогване трудности. Всеки, който твърди противоположното, е или елементарен простак, или заплатен простак, което е безусловно същото. Гриша Ганчев си прави ненапълно кисел подбив на собствен тил, само че да погледнем по-надалеч. Дали ще се откри втори, който да влезе в цирка с играйкането. Който да влага пари във футболен план при тези непоклатими условия. Дали на някой му минава през главата, че щом моделът работи в Разград, може да стане и на други места в България. Доста хора с пари са се замисляли по въпроса, само че нещо огромно ги е спряло...
Източник:
Играйкането с изключение на метафора е и феномен. И той заслужава изчерпателен разбор, подобен, какъвто не се прави от по този начин наречените анализатори и коментатори, за които мачът сред Ботев и Лудогорец в Коматево е неповторим и необикновен театър. И в случай че сте забелязали, противоположното мнение може да прочетете или чуете на малко места. Преди време лансирах метафората " верен футбол " и доста хора се заядоха с това определение. И беше добре, тъй като наложително би трябвало да има и противоположни отзиви. Сега противоположното мнение изчезна, фенът няма по какъв начин да го чуе, той е обливан единствено от псевдоанализи за играта на хегемона. Който се бори, влиза и излиза в мачовете, намира играта си и какво ли още не, само че никой не позволява, че съперниците също вземат участие в сюжета. Да се допусне вероятността, че Лудогорец от време на време се разхожда в ясни мачове, е светотатство. Те такива работи не вършат, при тях честността и феърплеят са издигнати в фетиш!?
От първия миг на появяването на явлението Лудогорец се отнасям с почитание и почит към това, което се прави в Разград. Документирано е, че бях единственият, който говореше и пишеше, че това не е план за един ден. Преобладаващото мнение тогава бе друго, ще се наиграят, ще се напечелят за една-две години и ще се върнем към познатия модел. Сега съперниците ми би трябвало да си посипят главата с пепел, тъй като не се наиграха и не се напечелиха, а към този момент са седемкратни първенци. Отсега пиша, че ще са първенци и следващата година. И няма да бъда необоснован, а ще го обясня. Хегемонията на Лудогорец е закономерно събитие, тя не е плод на случайност. Тя е бизнес. А в България бизнес се прави най-вече по един метод - с реализиране на монопол. Обикновеният българин знае доста добре какви танталови страдания може да коства промяната на кабелния оператор, на енергодоставчика, че и на персоналния доктор даже. Лудогорец реализира цялостен футболен монополизъм, който се базира напълно на финансови фактори. Може да сте не запомнили, само че ще припомня, че след втората си шампионска купа Лудогорец влезе в групите на Лига Европа и стигна до осминафинал. Като удариха чертата най-после на сезона, в касата им бяха влезнали 5-6 милиона лв.. И към този момент знаеха, че в случай че го създадат в ШЛ, парите ще са най-малко четири пъти повече. И съумяха да го сторят още идващия септември.
Източник:
Титлата на Лудогорец не е въпрос единствено на четкане на его, тя е въпрос на пари. На пари, които Лудогорец не може да си разреши да загуби. Защо от Разград демонстрират слаб интерес към другите купи в България? Защото те не носят никакви пари. Купата на България да вземем за пример е на стойност 40 хиляди лв.. Това е половината от месечната заплата на звезда от тима. А в Разград се интересуват единствено от осемцифрени суми.
Каква е разликата, не е ли било постоянно по този начин? Разликата е, че когато починалият Георги Илиев стана първенец на България, това му донесе единствено непредвидени разноски. И на идната година нямаше никакъв тласък да го прави още веднъж. Затова първенците се редуваха, три трофеи поред си беше същинско събитие. И в играта, а не в играйкането участваха двата гранда Левски и ЦСКА, софийското Локо на Гигов, пловдивското на Жоро Илиев, Славия на другата формация, огромното събитие Нефтохимик на Порточанов. Ако прибавим и упоритостите на Илия Павлов като необут на Черно море, седем клуба започваха с искания в шампионата. Сега с искания за първото място стартират единствено Лудогорец и обреченият кандидат, който най-често е ЦСКА.
И някъде напролет постоянно се стига до римейк на към този момент видяното . Лудогорец се трансформира във високоскоростен трен, а главният му противник в елементарен парен локомотив. И бразилците получават две седмици по-дълга отмора, с цел да се върнат свежи за акцията в ШЛ.
Лудогорец изиска 7 млн. лв. за Клаудиу Кешеру, вижте от кого
Двата клуба са в договаряния от зимата
Връщам се обаче към бизнеса, тъй като това е най-важното, а не някакви морални постулати. Новата, седма поредна купа в действителност съставлява добре утъпкан път към новия осемцифрен транш от УЕФА. Директния съперник на Лудогорец към този момент го ожалих. Завалиите се бориха в действителност мъжки и стигнаха на едни шест минути от детронацията на хегемона на неговия стадион. Сега единствената вярна стъпка е да опитат да влязат в групите на Лига Европа. Като не първенци това значи много по-малко пари, само че самото присъединяване е доста значимо. По подигравка на ориста ще им е 100 пъти по-лесно, в сравнение с да станат първенци на България, тъй като няма да си имат работа с хегемон.
Ще завърша обаче със статуса на останалите 12 клуба в по този начин наречената елитна лига, които вземат участие в състезание, което се организира по невъобразимо комплициран формат. Левски е необикновен случай. Останалите 11 клуба обаче са изцяло естествени. Всичките те си знаят доста добре мястото и упоритостите им са лимитирани. Истината е, че те желаят да вземат участие в разпределението на една мъничка част от шлейфа, който върви след хегемона. Малко тв пари, малко сумички от програмата за развиване на УЕФА, в случай че може да вържем общината в бюджета, и естествено нещо и от джоба на притежателя. Но не в тези колосални размери отпреди 15 години, когато за един сезон заминаваха по няколко милиона лв. на боклука. Сега е по-добре и по тази причина като се изключи едно-две места другите оцеляват умерено и се оправят с масрафа. Но, общо взето, при тях е преливане от пусто в празно. Те не са противници, а съучастници на хегемона. А публиката не желае да гледа мач с предупреден край. Публиката желае конспирация, а не първенецът да се знае от първия ден на шампионата. Хегемонията е добра единствено за хегемона , само че спортът на първо място е конкуренция. Не се ли върне конкуренцията в българското състезание, ще слушаме смешни разбори на обстановки, а генералния прочит очевидно не е за всеки. Сега е надалеч по-интересно в " Б " група, тъй като 4 клуба се бият като " лъвове " за директната промоция.
Следващата година по същото време, общо взето, мога да обявявам този текст и повярвайте - нищо няма да се е трансформирало. Но оставам с вярата да не е по този начин!
Херо: До първия гол имах терзания, още не сме първенци
" Моят контракт не е тематика на диалог ", съобщи Димитър Димитров
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ