Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на остарели книги, тежки завеси и прашасали лавици. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този мирис. Там научих най-важното - да сортирам сериозно информацията, да чета по няколко разнообразни метода, да диря бързо нужното. Това са умения, които в ерата на технологиите, пост-истина новините и подправените клик-байтове са ми скъпо, освен за работата, само че и по принцип.
Първия си картон в библиотека направих с татко ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах тъкмо тогава - за мен тя остана " вуйна Валя ". Благодаря й за благото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за момент не изкоментира всичката литература, през която прекосих пред очите й - 13 години. Поетеса, тънък човек, предан на работата си.
Завинаги ще запомня рафта на библиотека " Галактика ", който стоеше като непокътнат. Посегнах към " Пътеводител на галактическия стопаджия ", прочетох я, обикнах я...и желаех да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше позор. Но с тази книга не се деля и до момента. Тя беше с мен 5 години, до момента в който следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се тъкмо за толкоз време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкоз комизъм, мъдрост и парадокс, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато към този момент бях в университета и разбрах, че вуйна Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя единствено се засмя:
“Една книга по-добре окъсана, открадната, само че четена, в сравнение с в никакъв случай неотваряна. ”
Тогава разбрах, че не е значимо да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за положителните остарели времена.
Следващият ми по значителност картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със остарели фотоси от историята на селото. Библиотекарка: вуйна Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох съвсем цялата международна, изключително съветска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, мемоари от подземия, герои на нашето време, закононарушения и санкции. За една огромна война и един мир. Само в това усамотение имах централизация за съществени книги. И единствено там не ме беше позор от нашите да чета любовни романи.
Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - застлан с един чувал плява и една рогозка, хапвам череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, с цел да подвигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам какъв брой съм се бавила, само че сварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат между тях книгата - исторически любовен разказ (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, благата:
“Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти допускам, но като селска библиотекарка да ти кажа - книга навън и без наблюдаване не се оставя. ”
Тогава разбрах, че книгите са нежни и се пазят, даже да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със алегорична санкция и едно кило череши.
Последният ми по значителност, само че не и финален в живота, беше картонът в огромна градска библиотека. Свикнала на благо и отзивчиво отношение от вуйна Валя и вуйна Пенка, намусената, постоянно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с влажен парцал.
Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един доклад по биология. Тя непосредствено ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разгадавам библиографска информация, да диря всред в действителност океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, само че сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава огромна библиотека, без да разгадавам, че някой ще ми оказва помощ. Това се оказа скъп урок за всички по-нататъшни библиотекарски прекарвания. Които не са по никакъв начин малко. А госпожата се оказа извънреден експерт.
“Хайде, огромна си, оправяй се към този момент сама! ”
Тогава разбрах, че няма по-голямо задоволство от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, само че доста научих. А най-добре се учи по сложния метод.
Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, друга от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, значително ме построиха индивида, който съм през днешния ден.
Искам да вдъхна на децата си това почитание към библиотеките, към метода, по който влизането в тях ни трансформира. Там, сред книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в обществените мрежи. В безкритичното шерване на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните неточности даже. Целият този звук не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Първия си картон в библиотека направих с татко ми, когато бях на 6 години. Благодаря на първата библиотекарка в живота си, която срещнах тъкмо тогава - за мен тя остана " вуйна Валя ". Благодаря й за благото отношение, за насочването в избора, за това, че беше до мен и за момент не изкоментира всичката литература, през която прекосих пред очите й - 13 години. Поетеса, тънък човек, предан на работата си. Завинаги ще запомня рафта на библиотека " Галактика ", който стоеше като непокътнат. Посегнах към " Пътеводител на галактическия стопаджия ", прочетох я, обикнах я...и желаех да е моя. Откраднах я. Дълги години ме беше позор. Но с тази книга не се деля и до момента. Тя беше с мен 5 години, до момента в който следвах, във влаковете от Плевен до Търново - чете се тъкмо за толкоз време, колкото е пътят отиване и връщане. Окъса се, намачка се - книга, която видя такова отдадено четене и смях, от която попих толкоз комизъм, мъдрост и парадокс, че беше повече от жива в ръцете ми, тя е част от мен. Когато към този момент бях в университета и разбрах, че вуйна Валя ще се пенсионира, отидох и признах за кражбата. Показах й книгата и тя единствено се засмя:
“Една книга по-добре окъсана, открадната, само че четена, в сравнение с в никакъв случай неотваряна. ”
Тогава разбрах, че не е значимо да притежаваш книга, а да я оживяваш с четене. Разминах се с почерпка с едно кафе от машината и сладки приказки за положителните остарели времена.
Следващият ми по значителност картон в библиотека беше в тази на село. Стаичка в кметството, с печка на дърва, портрети на Ботев и Левски, рафт на видно място със остарели фотоси от историята на селото. Библиотекарка: вуйна Пенка, втора братовчедка на баба. Там прочетох съвсем цялата международна, изключително съветска класика. Лятото, август, натежало е гроздето, пеят щурците, а ти четеш за разходки с шейни, за един шинел, три сестри, мемоари от подземия, герои на нашето време, закононарушения и санкции. За една огромна война и един мир. Само в това усамотение имах централизация за съществени книги. И единствено там не ме беше позор от нашите да чета любовни романи. Завинаги ще запомня деня, в който четях на дръвника - застлан с един чувал плява и една рогозка, хапвам череши, агнетата и яретата тичат в двора. Телефонът в къщата звънна и оставих книгата на чергата, с цел да подвигна. Телефон с шайба, селска къща...не знам какъв брой съм се бавила, само че сварвам две ярета се качили на дръвника и дърпат между тях книгата - исторически любовен разказ (на 13 съм и в пубертет, не съдете строго). Разръфана, мокра...ужас. Леля Пенка и тя, благата:
“Ако бях някоя градска библиотекарка, нямаше да ти допускам, но като селска библиотекарка да ти кажа - книга навън и без наблюдаване не се оставя. ”
Тогава разбрах, че книгите са нежни и се пазят, даже да са блудкави исторически любовни романи. Разминах се със алегорична санкция и едно кило череши.
Последният ми по значителност, само че не и финален в живота, беше картонът в огромна градска библиотека. Свикнала на благо и отзивчиво отношение от вуйна Валя и вуйна Пенка, намусената, постоянно заета и леко сопната библиотекарка беше като удар с влажен парцал. Завинаги ще запомня деня, в който се озовах пред каталога на библиотеката. Търсех информация за един доклад по биология. Тя непосредствено ме отпрати да се оправям сама. Наложи се да разгадавам библиографска информация, да диря всред в действителност океани от книги, да съм тиха, да заемам малко място на масата, да свия малко перките с моето самочувствие с картон от 6-годишна възраст. Не запомних името на библиотекарката, само че сърдечно й благодаря, че ме остави да се оправям сама в такава огромна библиотека, без да разгадавам, че някой ще ми оказва помощ. Това се оказа скъп урок за всички по-нататъшни библиотекарски прекарвания. Които не са по никакъв начин малко. А госпожата се оказа извънреден експерт.
“Хайде, огромна си, оправяй се към този момент сама! ”
Тогава разбрах, че няма по-голямо задоволство от това да овладееш информацията, да проследиш нишките й, да я провериш в няколко източника. С нищо не се разминах, само че доста научих. А най-добре се учи по сложния метод.
Затова обичам библиотеките. Обичам тишината, която се излъчва от тези океани от книги, тръпката в боравенето с информация, друга от монитори и клавиатури. Те и хората, отдадени на работата си, значително ме построиха индивида, който съм през днешния ден.
Искам да вдъхна на децата си това почитание към библиотеките, към метода, по който влизането в тях ни трансформира. Там, сред книгите, в процеса на търсене е истината, а не във всички празни думи, които разменяме в обществените мрежи. В безкритичното шерване на съмнителни линкове, коментирането на безсмислени материали, преписвани с правописните неточности даже. Целият този звук не може да стъпи и на една минута тишина в най-обикновената библиотека.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ