СКАНДАЛ: Абе, къде е доцентурата на Петърчо на Слави?
Обезценяването на научните степени и звания в България е развой, който разяжда академичната общественост от вътрешната страна. И рискува да срине така и така нежното доверие в нея. Така стартира следствието на - самостоятелна онлайн платформа, подкрепяща районни публицисти, което ви предлагаме с незначителни съкращения.
Ако в тоталитарната страна присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и следено, то през днешния ден всеки университет има правото да хабилитира фрагменти на правилото " през днешния ден - ти мене, на следващия ден - аз тебе ".
Тази паразитна процедура е обхванала цялата система на висшето обучение у нас и към този момент дава своите плодове. Все отново в някои университети с отдавнашна традиция и престиж има опозиция против нея. В други хабилитирането се оказва надалеч по-лесно.
Нещо повече - до присъединяване в конкурс се позволяват лица, които са плагиатствали и това е било открито обществено, въпреки и в незавършена процедура, какъвто е казусът с някогашния учител по конституционно право в Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски " Петър Илиев.
Ако процедурата против него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше приключена с дисциплинарно произвеждане, а не с напускането му на университета " по взаимно единодушие ", щеше да бъде отнета и хабилитационната му купа " лекар " по право, разяснява пред " За истината " правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала проблема.
" За истината " разкри по какъв начин Петър Илиев се явява като единствен претендент на конкурс за доцент по обществено право в Тракийския университет и го печели, макар че не е получил нужното по закон нормално болшинство " 50% плюс 1 " от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след мнение на адвокати от университета, че разпоредбите са спазени.
В състезанието Илиев показва една монография, четири студии и осем публикации. Хабилитационната му дисертация " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " е предадена за щемпел от създателя на 7 февруари т.г. в рекламната организация " Евромедиа ", сподели инспекция.
На въпрос на " За истината " към един от двамата издатели - Димитър Иванов, излязла ли е от щемпел книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които припомнят повече за стила на Държавна сигурност, в сравнение с за позиция на издател, академични учител и създател на научни книги. (Иванов е учител в библиотекарския университет - УниБИТ, и шеф на Института за проучване и развиване на водачеството в осведомителна среда в образователното заведение - бел. ред.)
Отначало Иванов твърдеше, че монографията към момента не е излязла от щемпел, след това, че " няма да дочакаме книгата, тъй като той е издателят и ще я издаде, в случай че желае ". Накрая показа трета версия - че са издадени толкоз бройки, колкото са нужни за хабилитацията, а тиражът бил издателска загадка.
Монографията има ISBN - интернационален общоприет код за книги, които са налични за обществеността, т.е. са обществени. В Националния указател на издаваните книги в България е посочена и плануваната дата на издаването й - 28 февруари т.г. Но след обстойна инспекция в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не попада в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)
Монографията не е приложена и към документите на състезанието, удостовери пред " За истината " професор Добри Ярков - ректор на Тракийския университет (ТУ)
Книгата " черно на бяло " не е виждала и проф. Мария Нейкова - декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в състезанието. За улеснение като член на журито тя поискала от създателя монографията в PDF формат, само че като " правист и професор по право тя нямало по какъв начин да работи с изключение на по процедурите на закона ". Затова подложила на инспекция за плагиатство всички изявления, показани за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма скрупули, че е предложила назначението на Илиев. За да бъде правилна и да съблюдава условието на Закона за развиване на академичната общественост, в който едно от изискванията за заемане на длъжността " доцент " е " претендентите да нямат потвърдено по законоустановения ред плагиатство или неистинност на показаните данни в научните им писания ", тя твърди, че отправила запитване към Министерството на образованието и науката и получила от там вербален отговор, че по мнението на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на някогашния учител по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че с изключение на създателят, издателят и членовете на научното жури на състезанието, които са написали рецензиите си и мненията си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, други хора нямат обществен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което поражда разумният въпрос: за какво той не желае издаването му и разпространението му в университетските среди? Нали всеки академик написа, с цел да бъде четен и представен?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде единствено инспекция на способените институции. Според Закона за развиване на университетския състав в България монографията би трябвало да е излязло от щемпел автентично научно проучване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в размер не по-малък от 100 страници. Задължително е и хабилитационният труд да е оповестен и регистриран в информационната система на Националната библиотека COBISS. Към днешна дата там няма подобен труд. " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " има ISBN, само че не е отпечатана, т.е. не извършва наредбите на закона.
На какво съображение тогава е определен и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и нужното болшинство от 50%+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това значи, че Министерството на образованието и науката би трябвало да ревизира законността на състезанието и избора на Петър Илиев, както и да се ревизира дали не е изработен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура към този момент води досъдебно произвеждане за плагиатство, което беше формирано при започване на 2022 година по сигнал на БОЕЦ против Петър Илиев и още не е завършено. " За истината " попита, само че не получи информация какво се случва с това следствие.
Според проф. Нели Огнянова, учител по медийно право, да се показват " удостоверения " на състезания, вместо книга с тираж, не е казус. Но това не е проблем на закона, а на неговата корист и на практиките, тъй като, когато е писан, създателите му не са предполагали, че ще е нужна жандармерия да следи за спазването му.
В собствен пост във фейсбук проф. Огнянова разгласява линк към публикация в " Ню Йорк Таймс ", от която излиза наяве, че президентът на " Станфорд " ще подаде оставка, откакто отчет е открил пропуски в проучванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинявания в научна машинация и непозволено държание, само че прегледът демонстрира, че работата му има " голям брой проблеми " и " пада под нормалните стандарти за научна суровост ". Краткият коментар на Огнянова е: " Стандарти. Да не си измисляш случайно, да не приказваме за елементарните преписвачи! "
Проф. Тодор Танев, някогашен министър на образованието, разяснява случая: " Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които съблюдават закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на Държавна сигурност си сътвориха университети и превзеха половината от държавните. А в този момент желаят и да са новият хайлайф. "
Ако в тоталитарната страна присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и следено, то през днешния ден всеки университет има правото да хабилитира фрагменти на правилото " през днешния ден - ти мене, на следващия ден - аз тебе ".
Тази паразитна процедура е обхванала цялата система на висшето обучение у нас и към този момент дава своите плодове. Все отново в някои университети с отдавнашна традиция и престиж има опозиция против нея. В други хабилитирането се оказва надалеч по-лесно.
Нещо повече - до присъединяване в конкурс се позволяват лица, които са плагиатствали и това е било открито обществено, въпреки и в незавършена процедура, какъвто е казусът с някогашния учител по конституционно право в Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски " Петър Илиев.
Ако процедурата против него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше приключена с дисциплинарно произвеждане, а не с напускането му на университета " по взаимно единодушие ", щеше да бъде отнета и хабилитационната му купа " лекар " по право, разяснява пред " За истината " правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала проблема.
" За истината " разкри по какъв начин Петър Илиев се явява като единствен претендент на конкурс за доцент по обществено право в Тракийския университет и го печели, макар че не е получил нужното по закон нормално болшинство " 50% плюс 1 " от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след мнение на адвокати от университета, че разпоредбите са спазени.
В състезанието Илиев показва една монография, четири студии и осем публикации. Хабилитационната му дисертация " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " е предадена за щемпел от създателя на 7 февруари т.г. в рекламната организация " Евромедиа ", сподели инспекция.
На въпрос на " За истината " към един от двамата издатели - Димитър Иванов, излязла ли е от щемпел книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които припомнят повече за стила на Държавна сигурност, в сравнение с за позиция на издател, академични учител и създател на научни книги. (Иванов е учител в библиотекарския университет - УниБИТ, и шеф на Института за проучване и развиване на водачеството в осведомителна среда в образователното заведение - бел. ред.)
Отначало Иванов твърдеше, че монографията към момента не е излязла от щемпел, след това, че " няма да дочакаме книгата, тъй като той е издателят и ще я издаде, в случай че желае ". Накрая показа трета версия - че са издадени толкоз бройки, колкото са нужни за хабилитацията, а тиражът бил издателска загадка.
Монографията има ISBN - интернационален общоприет код за книги, които са налични за обществеността, т.е. са обществени. В Националния указател на издаваните книги в България е посочена и плануваната дата на издаването й - 28 февруари т.г. Но след обстойна инспекция в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не попада в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)
Монографията не е приложена и към документите на състезанието, удостовери пред " За истината " професор Добри Ярков - ректор на Тракийския университет (ТУ)
Книгата " черно на бяло " не е виждала и проф. Мария Нейкова - декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в състезанието. За улеснение като член на журито тя поискала от създателя монографията в PDF формат, само че като " правист и професор по право тя нямало по какъв начин да работи с изключение на по процедурите на закона ". Затова подложила на инспекция за плагиатство всички изявления, показани за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма скрупули, че е предложила назначението на Илиев. За да бъде правилна и да съблюдава условието на Закона за развиване на академичната общественост, в който едно от изискванията за заемане на длъжността " доцент " е " претендентите да нямат потвърдено по законоустановения ред плагиатство или неистинност на показаните данни в научните им писания ", тя твърди, че отправила запитване към Министерството на образованието и науката и получила от там вербален отговор, че по мнението на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на някогашния учител по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че с изключение на създателят, издателят и членовете на научното жури на състезанието, които са написали рецензиите си и мненията си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, други хора нямат обществен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което поражда разумният въпрос: за какво той не желае издаването му и разпространението му в университетските среди? Нали всеки академик написа, с цел да бъде четен и представен?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде единствено инспекция на способените институции. Според Закона за развиване на университетския състав в България монографията би трябвало да е излязло от щемпел автентично научно проучване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в размер не по-малък от 100 страници. Задължително е и хабилитационният труд да е оповестен и регистриран в информационната система на Националната библиотека COBISS. Към днешна дата там няма подобен труд. " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " има ISBN, само че не е отпечатана, т.е. не извършва наредбите на закона.
На какво съображение тогава е определен и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и нужното болшинство от 50%+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това значи, че Министерството на образованието и науката би трябвало да ревизира законността на състезанието и избора на Петър Илиев, както и да се ревизира дали не е изработен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура към този момент води досъдебно произвеждане за плагиатство, което беше формирано при започване на 2022 година по сигнал на БОЕЦ против Петър Илиев и още не е завършено. " За истината " попита, само че не получи информация какво се случва с това следствие.
Според проф. Нели Огнянова, учител по медийно право, да се показват " удостоверения " на състезания, вместо книга с тираж, не е казус. Но това не е проблем на закона, а на неговата корист и на практиките, тъй като, когато е писан, създателите му не са предполагали, че ще е нужна жандармерия да следи за спазването му.
В собствен пост във фейсбук проф. Огнянова разгласява линк към публикация в " Ню Йорк Таймс ", от която излиза наяве, че президентът на " Станфорд " ще подаде оставка, откакто отчет е открил пропуски в проучванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинявания в научна машинация и непозволено държание, само че прегледът демонстрира, че работата му има " голям брой проблеми " и " пада под нормалните стандарти за научна суровост ". Краткият коментар на Огнянова е: " Стандарти. Да не си измисляш случайно, да не приказваме за елементарните преписвачи! "
Проф. Тодор Танев, някогашен министър на образованието, разяснява случая: " Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които съблюдават закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на Държавна сигурност си сътвориха университети и превзеха половината от държавните. А в този момент желаят и да са новият хайлайф. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ