Парализиран щангист се бори мъжки за щастието си
Обещаващ състезател остава имобилен и неподвижен след безразсъден случай. Той обаче не се отхвърля и най-голямата му наслада в този момент е да подвига над главата си прелестната си щерка.
Севдалин Иванов е от Нови пазар. Животът му потегля неприятно още от 12-годишна възраст, когато губи майка си. Той, двамата му братя и татко им би трябвало да живеят с една инвалидна пенсия. Тя обаче не е задоволителна и по този начин Севдалин се озовава в дома във Велики Преслав. Там стартира да се занимава със спорт - повдигане на тежести - нещо, в което е доста добър. Печели с лекост първия си орден, в същата година, в която е влезнал в залата.
Познати му оказват помощ и откакто приключва техникума в първата столица, той се реалокира в Шумен, където стартира да тренира при олимпийския първенец Иван Иванов. Успехите не стопират - той обира медалите по републикански надпревари, взимат го в националния тим и стартира подготовка за идното европейско съревнование.
През това време Севдалин не стопира да работи, с цел да се устоя - по този начин върви като заварчик по градежи. Среща и своята половинка - Фани, и през 2012 година им се ражда прелестна дъщеричка - Алиса.
Младежът и бъдеща спортна звезда отива да работи на обект във Варна. Лятната горещина кара Севдалин да се разхлади в морето. Той скача от кея, само че за злощастие си удря главата в дъното.
„ Усетих някаква мълния. Нямаше болежка - нищо. Затворих си очите и се отпуснах - помислих си, ударих се, в този момент ще изплувам. Мъча се да изплувам, само че не мога - единствено китките ми се движеха. В един миг се предадох - глътнах вода и единствено мозъка ми работеше и си мислех единствено едно - за детето ми Алиса - какъв брой доста я обичам “, споделя спомените си от злополучния ден пред "Дарик " Севдалин.
Приятели го вадят и той е закаран в болница. „ Казваха ми умерено, ще се оправиш, само че аз знаех, че няма да стане “, спомня си той.
В болничното заведение излиза наяве - има строшаване на шести шиен прешлен, което ще остави Севдалин неподвижен от шията надолу.
„ Попитах жена ми дали ще бъдем дружно - мощни, тя сподели да и по този начин продължихме “, споделя най-трудния си миг младият мъж. Така с поддръжката на фамилията си той стартира самичък да раздвижва ръцете си и съумява.
Първоначално единствено ги вдигал, а след това почнал и да ги движи.
„ С доста воля и старания съумях “, споделя той и прибавя, че към този момент прави лицеви опори, завърта се в леглото и може да сяда. Познат пък направил специфична стойка на леглото му, с която да си оказва помощ.
„ Според медицината това бе невероятно, само че го направих - няма невъзможни неща, всичко е в индивида “, споделя той.
Освен физическите извършения Севдалин тренира и с щерка си Алиса.
„ Татко, хайде да летим “, споделя дребното момиче и бащините ѝ ръце я подвигат нагоре.
Младият човек има и друго занятие - компютрите. Той сменя хардуера на познати, занимава се и с преинсталиране на преносими компютри и на драго сърце би се занимавал с това.
„ Искам да работя, това ми е най-голямата фантазия “, споделя Севдалин. За да се оправят с ежедневните си потребности, фамилията разчита на пенсията му, както и на заплатата на брачната половинка му.
Състоянието му може да се усъвършенства, само че той би трябвало да направи рехабилитация. "Искам да мога да си движа пръстите добре, с цел да сготвям ", изяснява младежът.
Затова са му нужни средства, с които да отиде на санаториум. „ Оттам ще ми издадат мнение и ще кажат вероятно какъв брой би коствало лекуването за година напред и тогава ще търсим средства за процедурите “, изяснява Севдалин.
Този млад мъж не моли за помощ, тъй като не желае да е в тежест и споделя, че има хора, които са по-зле от него, само че в случай че въпреки всичко тази история ви е трогнала и желаете да му подадете ръка, може да го откриете ТУК.
Севдалин Иванов е от Нови пазар. Животът му потегля неприятно още от 12-годишна възраст, когато губи майка си. Той, двамата му братя и татко им би трябвало да живеят с една инвалидна пенсия. Тя обаче не е задоволителна и по този начин Севдалин се озовава в дома във Велики Преслав. Там стартира да се занимава със спорт - повдигане на тежести - нещо, в което е доста добър. Печели с лекост първия си орден, в същата година, в която е влезнал в залата.
Познати му оказват помощ и откакто приключва техникума в първата столица, той се реалокира в Шумен, където стартира да тренира при олимпийския първенец Иван Иванов. Успехите не стопират - той обира медалите по републикански надпревари, взимат го в националния тим и стартира подготовка за идното европейско съревнование.
През това време Севдалин не стопира да работи, с цел да се устоя - по този начин върви като заварчик по градежи. Среща и своята половинка - Фани, и през 2012 година им се ражда прелестна дъщеричка - Алиса.
Младежът и бъдеща спортна звезда отива да работи на обект във Варна. Лятната горещина кара Севдалин да се разхлади в морето. Той скача от кея, само че за злощастие си удря главата в дъното.
„ Усетих някаква мълния. Нямаше болежка - нищо. Затворих си очите и се отпуснах - помислих си, ударих се, в този момент ще изплувам. Мъча се да изплувам, само че не мога - единствено китките ми се движеха. В един миг се предадох - глътнах вода и единствено мозъка ми работеше и си мислех единствено едно - за детето ми Алиса - какъв брой доста я обичам “, споделя спомените си от злополучния ден пред "Дарик " Севдалин.
Приятели го вадят и той е закаран в болница. „ Казваха ми умерено, ще се оправиш, само че аз знаех, че няма да стане “, спомня си той.
В болничното заведение излиза наяве - има строшаване на шести шиен прешлен, което ще остави Севдалин неподвижен от шията надолу.
„ Попитах жена ми дали ще бъдем дружно - мощни, тя сподели да и по този начин продължихме “, споделя най-трудния си миг младият мъж. Така с поддръжката на фамилията си той стартира самичък да раздвижва ръцете си и съумява.
Първоначално единствено ги вдигал, а след това почнал и да ги движи.
„ С доста воля и старания съумях “, споделя той и прибавя, че към този момент прави лицеви опори, завърта се в леглото и може да сяда. Познат пък направил специфична стойка на леглото му, с която да си оказва помощ.
„ Според медицината това бе невероятно, само че го направих - няма невъзможни неща, всичко е в индивида “, споделя той.
Освен физическите извършения Севдалин тренира и с щерка си Алиса.
„ Татко, хайде да летим “, споделя дребното момиче и бащините ѝ ръце я подвигат нагоре.
Младият човек има и друго занятие - компютрите. Той сменя хардуера на познати, занимава се и с преинсталиране на преносими компютри и на драго сърце би се занимавал с това.
„ Искам да работя, това ми е най-голямата фантазия “, споделя Севдалин. За да се оправят с ежедневните си потребности, фамилията разчита на пенсията му, както и на заплатата на брачната половинка му.
Състоянието му може да се усъвършенства, само че той би трябвало да направи рехабилитация. "Искам да мога да си движа пръстите добре, с цел да сготвям ", изяснява младежът.
Затова са му нужни средства, с които да отиде на санаториум. „ Оттам ще ми издадат мнение и ще кажат вероятно какъв брой би коствало лекуването за година напред и тогава ще търсим средства за процедурите “, изяснява Севдалин.
Този млад мъж не моли за помощ, тъй като не желае да е в тежест и споделя, че има хора, които са по-зле от него, само че в случай че въпреки всичко тази история ви е трогнала и желаете да му подадете ръка, може да го откриете ТУК.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ