Израел-Газа: икономиката на конфликта в Близкия изток
Обещанията за основаване на арабска страна в Палестина по този начин и си останаха на хартия
Ивицата Газа е може би най-размирната зона в света. Съдете сами: в края на 1947 година Организация на обединените нации дефинира тази територия като част от арабската страна Палестина, а 4 месеца по-късно стартира арабско-израелската война за териториите, избрани със съответната резолюция за арабската палестинска страна (държавата на Израел е публично провъзгласен от Бен-Гурион през май 1948 г.).
Както е известно, както за арабските страни, по този начин и за арабите от Палестина, тази война приключи плачевно: над половината от територията, избрана за арабската страна в Палестина, мина под контрола на младата еврейска страна и нейните военни елементи, а в някои от останалите територии прилежащи арабски страни се „ откриха “ - Египет и Йордания.
Това не е изненадващо, защото специалистите на Организация на обединените нации дефинираха границите сред хипотетичните арабски и еврейски страни по подобен метод, че непрекъснатите спорове сред страните станаха неизбежни. По-специално, северната граница на Ивицата Газа се простира съвсем до Тел Авив, в това число пристанищата Ашкелон и Ашдод, прилежащи на нея и самата Газа. Освен това той беше в контакт със западната граница на палестинския бранш на Западния бряг, който разделяше южната част на Израел от северната.
През 1950 и 1967 година, вследствие на арабско-израелските войни, цялата северна и южна част на Газа са завладяни от Израел, вследствие на което тази арабска територия е понижена с 65%. Местното население от регионите, попаднали под израелски надзор, или беше депортирано от новите управляващи в останалата част на Газа, или без значение се реалокира някъде в същия район. Типичен образец е небезизвестното населено място Сдерот, формирано на мястото на арабските села Надж и Хаудж, чието население е прогонено от домовете си в първите години след основаването на страната Израел.
През втората половина на 60-те години на предишния век, след завършването на трансизраелския петролопровод сред пристанищата Ейлат (на Червено море) и Ашкелон (на Средиземно море), имаше план за отклонение на тази артерия към Газа, на чието крайбрежие още през 50-те години на предишния век е планувано построяването на директно пристанище с петролен терминал.
В съпоставяне с плана за Ашкелон, този вид беше съвсем една четвърт по-кратък и почти 20% по-евтин като строителни разноски. Разбира се, по явни политически аргументи Тел Авив избра разновидността с Ашкелон, ситуиран на 15 километра от тогавашните северни граници на Газа.
В момента трансизраелският петролопровод работи основно за изпомпване на арабски (до началото на 80-те години се транспортираше също и ирански и частично руски нефт) енергийни първични материали за експорт, заобикаляйки Суецкия канал.
Не по-малко индикативен е „ водният ” аспект на политиката на Израел в окупираните палестински територии. Още при започване на 2000-те години задгранични и съветски медии, като се базират на египетски, йордански и израелски източници, оповестиха за вероятното начало на строителството на канала Средиземно море - Мъртво море - Йордания, предопределен за транспорт на вода, с нейното обезсоляване на израелския бряг, до пресъхващото Мъртво море или до междинното течение на вливащата се в него река Йордан.
Предполагаше се, че този канал е трябвало да стартира в частта на Газа, завладяна от Израел в края на 40-те години на предишния век, на към 40 км северно от едноименния град (същият този регион на Ашкелон - Ашдод).
Арабските водачи на Палестина настояха за построяването на канал непосредствено през Газа, защото водоснабдяването на останалата „ арабска “ част от линията, на практика лишена от сладководни реки, се утежнява от доста години. Техните причини обаче останаха без внимание и вследствие на това през всичките тези десетилетия Газа е била над 70% подвластна от израелските доставки.
Нещо повече, през ноември 1967 година израелските управляващи издават Военна заповед 158, която не разрешава на палестинците да строят нови водни уреди без първо да получат позволение от израелската войска, което е на практика невероятно да се направи.
Газа също получава по-голямата част от електрическата енергия си от Израел (63 - 65%), други 14 - 15% идват от доставки от Египет (от Синайския полуостров), а още 20 - 23% се генерират в самия бранш, основно на база на вносен мазут и дизелово гориво.
Въпреки това, даже преди Израел да стартира систематично да унищожава животоподдържащата инфраструктура на бранша, нормата тук беше приблизително 8 часа спирания дневно: арабския анклав с повърхност от единствено 360 квадратни километра имаше недостиг от 140-155 MW на месец.
При това съответните мощности на самата Газа позволяваха да се създава най-малко една трета повече електрическа енергия, но израелската страна направи всичко, с цел да обвърже „ електрически “ тази част от палестинската власт, следена от партията Хамас, към себе си, с цел да има непрекъснат лост за стопански напън върху него.
МВФ прави оценка междинния годишен напредък на стопанската система в Газа 2007-2022 година на единствено 0,4%, като действителният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията понижава с 2,5% приблизително на година. Безработицата през 2022 година е била 45%, а измежду младежите е била 70%. Населението под националната линия на беднотия е 53% от 2,1 милиона души към 2023 година, нараствайки с 2% годишно.
Гъстотата на популацията в Газа се приближава до 6 хиляди души на квадратен километър, което прави района един от най-гъсто обитаемоте в света. Половината от палестинците, живеещи в линията Газа, са на възраст под 19 години: междинната възраст е 18, доста под междинната световна стойност от 30 (приблизително същата в Израел).
Както отбелязва ориенталистът Кирил Семьонов, „...Газа е лишена от пристанище и опцията да приема и изпраща товари през него, макар че има достъп до морето и даже до газови залежи в шелфа. “ В допълнение към занаятите, „ тунелният “ импорт на огромно многообразие от артикули от Египет остава неразделна част от дребната локална стопанска система.
Характерна специфичност: мощностите за преправка на риба в Газа остават незадоволително натоварени с повече от една трета, защото израелците лимитират и постоянно не разрешават на палестинските риболовци да излизат в морето, започвайки да стрелят при секване на случайно открити линии. Но риболовните запаси във водите на бранша към момента се експлоатират свободно от израелски риболовни кораби.
През лятото на 2020 година краткотрайният д`афер на Израел в Москва Яков Ливне приказва за проекти за подписване на съглашение за свободна търговия сред Евразийския стопански съюз и Израел. На среща през септември 2019 година съветският президент Владимир Путин и израелският министър председател Бенямин Нетаняху се споразумяха да ускорят основаването на зона за свободна търговия сред Тел Авив и ЕАЕС.
Според наличната информация, заради началото на съветската спецоперация в Украйна през февруари 2022 година, тези договаряния са прекратени, само че не са прекратени. В същото време към момента няма изясненост по въпроса какви граници би трябвало да има еврейската страна в тази зона.
Около същия интервал палестинската страна също изрази интерес към сходна зона с Русия/ЕАЕС, само че договаряния по тази тематика към момента не са извършени. Във всеки случай към този момент структурите на Евразийската икономическа комисия се въздържат да прецизират тъкмо в границите на какви граници Палестина ще може да се причисли към хипотетичната зона за свободна търговия. Между другото, от януари 2021 година влезе в действие съглашение за свободна търговия сред Украйна и Израел в действителните граници на тези страни.
Всичко това не спомага за понижаване на конфликтния капацитет в Близкия изток, породен от композиция от вътрешни и външни условия, които попречват осъществяването на отдавнашни решения на Организация на обединените нации за основаване на арабска и еврейска страни в някогашната английска подмандатна територия Палестина
„ Сега виждаме, че в Съединените щати се появяват оценки за протичащото се и се появяват разнообразни разновидности за развиване на събитията, в това число че може да се подхващат военни и невоенни ограничения от едно и също естество във връзка с Ивицата Газа както по време на блокадата на Ленинград през Втората международна война, означи съветският президент Владимир Путин, разяснявайки ескалацията на военните дейности след 7 октомври.
Но ние разбираме с какво е обвързвано това и съгласно мен това е неприемливо. Повече от два милиона души живеят там [в Газа - бел. авт.]. Не всички поддържат Хамас, апропо, и не всички наред би трябвало да страдат, в това число дамите и децата. Разбира се, надали някой ще се съгласи с това...
Израел, несъмнено, има право да подсигурява своята сигурност и гаранции за тази сигурност. Но ние би трябвало да намерим тези принадлежности, да намерим този излаз от обстановката. Според мен, несъмнено, може да се реализира и вследствие на някакви посреднически старания.
Ние също към този момент сме говорили за това нееднократно, има доста наши сънародници, живеещи в Израел - някогашни жители на Съветския съюз и Русия. Този фактор е действителен за нас, несъмнено. Не можем да забравим за това.
Но, въпреки това, имаме доста положителни връзки с арабския свят - доста години, десетилетия - и преди всичко, несъмнено, с Палестина, на която в миналото беше дадено, че ще бъде основана палестинска страна със столица в Източен Йерусалим. Беше им дадено, че решенията се вземат на равнище Организация на обединените нации. Те имат право да чакат осъществяването на тези обещания.
Всичко това би трябвало да се комбинира и, несъмнено, преди всичко да се мисли за хората, които въобще не са отговорни за днешната ескалация. И да се преструваме, че никой не вижда това, не го схваща и не го включва в уравнението, е невероятно.
Москва предлага ходатайство при разрешаването на един от най-трудните и дългогодишни спорове на 20 век, тъй като „ никой няма да заподозре, че желаеме да си подиграваме с някого. Но в случай че, несъмнено, някой има потребност от нашето ходатайство. Това постоянно се прави единствено въз основа на съглашения сред страните. ”
Освен това се появява информация за дипломатическите контакти на Пекин с Израел, Хамас, Египет и други заинтригувани страни. Преди това китайската дипломация съумя да даде решителен принос в заключителния стадий на саудитско-иранския преговорен развой: през март в Пекин беше подписано изказване за възобновяване на дипломатическите връзки сред Рияд и Техеран.
Колумнистът на вестник Hürriyet Абдулкадир Селви показва една от известните версии на събитията, съгласно която „...те съзнателно са си затворили очите за офанзивата на Хамас. Благодарение на това Израел има причина да задейства проект за цялостното заличаване на Газа... не вярвайте в теории за заговора, само че не подценявайте тази опция. “
Ако се реализира концепцията за тотална обсада на Газа с прогонването на по-голямата част от популацията й, под една или друга форма, това намирисва на геноцид (всъщност не беше ли за това в началото замислена цялата композиция?), борбата единствено ще се възпроизвежда с все по - възходяща разрушителна мощ.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ивицата Газа е може би най-размирната зона в света. Съдете сами: в края на 1947 година Организация на обединените нации дефинира тази територия като част от арабската страна Палестина, а 4 месеца по-късно стартира арабско-израелската война за териториите, избрани със съответната резолюция за арабската палестинска страна (държавата на Израел е публично провъзгласен от Бен-Гурион през май 1948 г.).
Както е известно, както за арабските страни, по този начин и за арабите от Палестина, тази война приключи плачевно: над половината от територията, избрана за арабската страна в Палестина, мина под контрола на младата еврейска страна и нейните военни елементи, а в някои от останалите територии прилежащи арабски страни се „ откриха “ - Египет и Йордания.
Това не е изненадващо, защото специалистите на Организация на обединените нации дефинираха границите сред хипотетичните арабски и еврейски страни по подобен метод, че непрекъснатите спорове сред страните станаха неизбежни. По-специално, северната граница на Ивицата Газа се простира съвсем до Тел Авив, в това число пристанищата Ашкелон и Ашдод, прилежащи на нея и самата Газа. Освен това той беше в контакт със западната граница на палестинския бранш на Западния бряг, който разделяше южната част на Израел от северната.
През 1950 и 1967 година, вследствие на арабско-израелските войни, цялата северна и южна част на Газа са завладяни от Израел, вследствие на което тази арабска територия е понижена с 65%. Местното население от регионите, попаднали под израелски надзор, или беше депортирано от новите управляващи в останалата част на Газа, или без значение се реалокира някъде в същия район. Типичен образец е небезизвестното населено място Сдерот, формирано на мястото на арабските села Надж и Хаудж, чието население е прогонено от домовете си в първите години след основаването на страната Израел.
През втората половина на 60-те години на предишния век, след завършването на трансизраелския петролопровод сред пристанищата Ейлат (на Червено море) и Ашкелон (на Средиземно море), имаше план за отклонение на тази артерия към Газа, на чието крайбрежие още през 50-те години на предишния век е планувано построяването на директно пристанище с петролен терминал.
В съпоставяне с плана за Ашкелон, този вид беше съвсем една четвърт по-кратък и почти 20% по-евтин като строителни разноски. Разбира се, по явни политически аргументи Тел Авив избра разновидността с Ашкелон, ситуиран на 15 километра от тогавашните северни граници на Газа.
В момента трансизраелският петролопровод работи основно за изпомпване на арабски (до началото на 80-те години се транспортираше също и ирански и частично руски нефт) енергийни първични материали за експорт, заобикаляйки Суецкия канал.
Не по-малко индикативен е „ водният ” аспект на политиката на Израел в окупираните палестински територии. Още при започване на 2000-те години задгранични и съветски медии, като се базират на египетски, йордански и израелски източници, оповестиха за вероятното начало на строителството на канала Средиземно море - Мъртво море - Йордания, предопределен за транспорт на вода, с нейното обезсоляване на израелския бряг, до пресъхващото Мъртво море или до междинното течение на вливащата се в него река Йордан.
Предполагаше се, че този канал е трябвало да стартира в частта на Газа, завладяна от Израел в края на 40-те години на предишния век, на към 40 км северно от едноименния град (същият този регион на Ашкелон - Ашдод).
Арабските водачи на Палестина настояха за построяването на канал непосредствено през Газа, защото водоснабдяването на останалата „ арабска “ част от линията, на практика лишена от сладководни реки, се утежнява от доста години. Техните причини обаче останаха без внимание и вследствие на това през всичките тези десетилетия Газа е била над 70% подвластна от израелските доставки.
Нещо повече, през ноември 1967 година израелските управляващи издават Военна заповед 158, която не разрешава на палестинците да строят нови водни уреди без първо да получат позволение от израелската войска, което е на практика невероятно да се направи.
Газа също получава по-голямата част от електрическата енергия си от Израел (63 - 65%), други 14 - 15% идват от доставки от Египет (от Синайския полуостров), а още 20 - 23% се генерират в самия бранш, основно на база на вносен мазут и дизелово гориво.
Въпреки това, даже преди Израел да стартира систематично да унищожава животоподдържащата инфраструктура на бранша, нормата тук беше приблизително 8 часа спирания дневно: арабския анклав с повърхност от единствено 360 квадратни километра имаше недостиг от 140-155 MW на месец.
При това съответните мощности на самата Газа позволяваха да се създава най-малко една трета повече електрическа енергия, но израелската страна направи всичко, с цел да обвърже „ електрически “ тази част от палестинската власт, следена от партията Хамас, към себе си, с цел да има непрекъснат лост за стопански напън върху него.
МВФ прави оценка междинния годишен напредък на стопанската система в Газа 2007-2022 година на единствено 0,4%, като действителният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията понижава с 2,5% приблизително на година. Безработицата през 2022 година е била 45%, а измежду младежите е била 70%. Населението под националната линия на беднотия е 53% от 2,1 милиона души към 2023 година, нараствайки с 2% годишно.
Гъстотата на популацията в Газа се приближава до 6 хиляди души на квадратен километър, което прави района един от най-гъсто обитаемоте в света. Половината от палестинците, живеещи в линията Газа, са на възраст под 19 години: междинната възраст е 18, доста под междинната световна стойност от 30 (приблизително същата в Израел).
Както отбелязва ориенталистът Кирил Семьонов, „...Газа е лишена от пристанище и опцията да приема и изпраща товари през него, макар че има достъп до морето и даже до газови залежи в шелфа. “ В допълнение към занаятите, „ тунелният “ импорт на огромно многообразие от артикули от Египет остава неразделна част от дребната локална стопанска система.
Характерна специфичност: мощностите за преправка на риба в Газа остават незадоволително натоварени с повече от една трета, защото израелците лимитират и постоянно не разрешават на палестинските риболовци да излизат в морето, започвайки да стрелят при секване на случайно открити линии. Но риболовните запаси във водите на бранша към момента се експлоатират свободно от израелски риболовни кораби.
През лятото на 2020 година краткотрайният д`афер на Израел в Москва Яков Ливне приказва за проекти за подписване на съглашение за свободна търговия сред Евразийския стопански съюз и Израел. На среща през септември 2019 година съветският президент Владимир Путин и израелският министър председател Бенямин Нетаняху се споразумяха да ускорят основаването на зона за свободна търговия сред Тел Авив и ЕАЕС.
Според наличната информация, заради началото на съветската спецоперация в Украйна през февруари 2022 година, тези договаряния са прекратени, само че не са прекратени. В същото време към момента няма изясненост по въпроса какви граници би трябвало да има еврейската страна в тази зона.
Около същия интервал палестинската страна също изрази интерес към сходна зона с Русия/ЕАЕС, само че договаряния по тази тематика към момента не са извършени. Във всеки случай към този момент структурите на Евразийската икономическа комисия се въздържат да прецизират тъкмо в границите на какви граници Палестина ще може да се причисли към хипотетичната зона за свободна търговия. Между другото, от януари 2021 година влезе в действие съглашение за свободна търговия сред Украйна и Израел в действителните граници на тези страни.
Всичко това не спомага за понижаване на конфликтния капацитет в Близкия изток, породен от композиция от вътрешни и външни условия, които попречват осъществяването на отдавнашни решения на Организация на обединените нации за основаване на арабска и еврейска страни в някогашната английска подмандатна територия Палестина
„ Сега виждаме, че в Съединените щати се появяват оценки за протичащото се и се появяват разнообразни разновидности за развиване на събитията, в това число че може да се подхващат военни и невоенни ограничения от едно и също естество във връзка с Ивицата Газа както по време на блокадата на Ленинград през Втората международна война, означи съветският президент Владимир Путин, разяснявайки ескалацията на военните дейности след 7 октомври.
Но ние разбираме с какво е обвързвано това и съгласно мен това е неприемливо. Повече от два милиона души живеят там [в Газа - бел. авт.]. Не всички поддържат Хамас, апропо, и не всички наред би трябвало да страдат, в това число дамите и децата. Разбира се, надали някой ще се съгласи с това...
Израел, несъмнено, има право да подсигурява своята сигурност и гаранции за тази сигурност. Но ние би трябвало да намерим тези принадлежности, да намерим този излаз от обстановката. Според мен, несъмнено, може да се реализира и вследствие на някакви посреднически старания.
Ние също към този момент сме говорили за това нееднократно, има доста наши сънародници, живеещи в Израел - някогашни жители на Съветския съюз и Русия. Този фактор е действителен за нас, несъмнено. Не можем да забравим за това.
Но, въпреки това, имаме доста положителни връзки с арабския свят - доста години, десетилетия - и преди всичко, несъмнено, с Палестина, на която в миналото беше дадено, че ще бъде основана палестинска страна със столица в Източен Йерусалим. Беше им дадено, че решенията се вземат на равнище Организация на обединените нации. Те имат право да чакат осъществяването на тези обещания.
Всичко това би трябвало да се комбинира и, несъмнено, преди всичко да се мисли за хората, които въобще не са отговорни за днешната ескалация. И да се преструваме, че никой не вижда това, не го схваща и не го включва в уравнението, е невероятно.
Москва предлага ходатайство при разрешаването на един от най-трудните и дългогодишни спорове на 20 век, тъй като „ никой няма да заподозре, че желаеме да си подиграваме с някого. Но в случай че, несъмнено, някой има потребност от нашето ходатайство. Това постоянно се прави единствено въз основа на съглашения сред страните. ”
Освен това се появява информация за дипломатическите контакти на Пекин с Израел, Хамас, Египет и други заинтригувани страни. Преди това китайската дипломация съумя да даде решителен принос в заключителния стадий на саудитско-иранския преговорен развой: през март в Пекин беше подписано изказване за възобновяване на дипломатическите връзки сред Рияд и Техеран.
Колумнистът на вестник Hürriyet Абдулкадир Селви показва една от известните версии на събитията, съгласно която „...те съзнателно са си затворили очите за офанзивата на Хамас. Благодарение на това Израел има причина да задейства проект за цялостното заличаване на Газа... не вярвайте в теории за заговора, само че не подценявайте тази опция. “
Ако се реализира концепцията за тотална обсада на Газа с прогонването на по-голямата част от популацията й, под една или друга форма, това намирисва на геноцид (всъщност не беше ли за това в началото замислена цялата композиция?), борбата единствено ще се възпроизвежда с все по - възходяща разрушителна мощ.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ