Частният сектор продължава да търси кредити
Обемът на отпуснатите заеми за частния бранш продължи да се форсира през юли и годишният му напредък доближи 13 на 100 при 12.6 на 100 в края на юни. Това написа в постоянния месечен преглед на стопанската система, направен от Министерството на финансите. Основен принос за по-бързото му повишаване имаха заемите за нефинансови предприятия, чиито растеж доближи 11 на 100, и по-специално овърдрафтът и краткосрочните заеми. Нарастващото търсене на ликвидност от нефинансовите предприятия може да се свърже със запасяване с материали заради опасения от продължаващо повишаване на цените.
Кредитите за семейства се форсираха минимално от 14.7 на 100 през юни до 14.9 на 100 в края на юли. Потребителските заеми набъбнаха с 13.1 на 100, в синхрон с лекото усъвършенстване на потребителското доверие през месеца, до момента в който жилищните заеми резервираха темпа си на напредък от юни - 18.2 %.
Среднопретегленият лихвен % по заеми за нефинансови предприятия се намали през юли с 11 базисни точки до 2.46 на 100, до момента в който цената на потребителските заеми набъбна с 59 б.т. до 8.12 %. Среднопретегленият % по жилищните заеми остана без смяна по отношение на юни на равнище от 2.51 %. Средната възвръщаемост по срочни депозити стана позитивна през юли (0.21%), като нарастването беше главно за сметка на покачването на процентите по депозити на нефинансови предприятия, в това число доста повишаване на лихвите по депозитите в щатски долари.
През първите седем месеца на тази година по Консолидираната фискална стратегия бе регистриран остатък от 1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Общите приходи се усилиха с 15.7 на 100 на годишна база, подкрепени от двуцифрен растеж във всички съществени групи доходи, както и при помощите. Основен принос за растежа имаха данъчните доходи, които се покачиха с 14.7 %. Приходите от индиректно данъчно облагане, с растеж от 17 на 100, съставляват съвсем половината от данъчните приходи. Ръстът на приходите от Данък добавена стойност доближи 21.3 на 100 на годишна база, напълно свързан от налозите върху вноса. Увеличението на приходите от акцизи бе 4.4 на 100 и се дължеше главно на тютюн и тютюневи произведения и горива. Приходите от директни налози бе съдбоносен от по-високи приходи от корпоративен налог.
Разходите по Консолидираната фискална стратегия, в това число вноската в бюджета на Европейски Съюз, за януари-юли тази година бяха с 13.2 на 100 по-високи по отношение на същия интервал на предходната година. С максимален принос бяха обществени разноски, с покачване от 8.3 на 100, дотации - с 36.2 на 100, и настояща прехрана - с 31.7 %. Капиталовите разноски се усилиха с 12.1 на 100 на годишна база.
Държавният дълг в края на юли възлезе на 20.6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при 22.8% от Брутният вътрешен продукт година по-рано.
Кредитите за семейства се форсираха минимално от 14.7 на 100 през юни до 14.9 на 100 в края на юли. Потребителските заеми набъбнаха с 13.1 на 100, в синхрон с лекото усъвършенстване на потребителското доверие през месеца, до момента в който жилищните заеми резервираха темпа си на напредък от юни - 18.2 %.
Среднопретегленият лихвен % по заеми за нефинансови предприятия се намали през юли с 11 базисни точки до 2.46 на 100, до момента в който цената на потребителските заеми набъбна с 59 б.т. до 8.12 %. Среднопретегленият % по жилищните заеми остана без смяна по отношение на юни на равнище от 2.51 %. Средната възвръщаемост по срочни депозити стана позитивна през юли (0.21%), като нарастването беше главно за сметка на покачването на процентите по депозити на нефинансови предприятия, в това число доста повишаване на лихвите по депозитите в щатски долари.
През първите седем месеца на тази година по Консолидираната фискална стратегия бе регистриран остатък от 1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Общите приходи се усилиха с 15.7 на 100 на годишна база, подкрепени от двуцифрен растеж във всички съществени групи доходи, както и при помощите. Основен принос за растежа имаха данъчните доходи, които се покачиха с 14.7 %. Приходите от индиректно данъчно облагане, с растеж от 17 на 100, съставляват съвсем половината от данъчните приходи. Ръстът на приходите от Данък добавена стойност доближи 21.3 на 100 на годишна база, напълно свързан от налозите върху вноса. Увеличението на приходите от акцизи бе 4.4 на 100 и се дължеше главно на тютюн и тютюневи произведения и горива. Приходите от директни налози бе съдбоносен от по-високи приходи от корпоративен налог.
Разходите по Консолидираната фискална стратегия, в това число вноската в бюджета на Европейски Съюз, за януари-юли тази година бяха с 13.2 на 100 по-високи по отношение на същия интервал на предходната година. С максимален принос бяха обществени разноски, с покачване от 8.3 на 100, дотации - с 36.2 на 100, и настояща прехрана - с 31.7 %. Капиталовите разноски се усилиха с 12.1 на 100 на годишна база.
Държавният дълг в края на юли възлезе на 20.6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при 22.8% от Брутният вътрешен продукт година по-рано.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ