Астрономи измериха въртенето на най-далечната галактика въобще
Обектите във Вселената не стоят на едно място – те се движат, взаимодействат между тях и се въртят. Това важи в цялостна мощ за галактиките, като ротацията им е основен детайл от тяхната еволюция.
Сега астрономи оповестиха, че са измерили ротацията на най-далечната (и надлежно – най-ранната) вселена изобщо. Нейната светлина се е зародила едвам 550 млн. години след Големия гърмеж – в зората на Епохата на галактиките.
Измерванията на тази вселена, известна като MACS1149-JD1, са оповестени в The Astrophysical Journal Letters . Екипът е употребявал ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), с цел да мери промените в аления набор на обекта.
Ние живеем в една непрекъснато разрастваща се галактика, а скоростта на светлината е закрепена. Ето за какво на светлината ѝ е необходим избран интервал от време, с цел да измине дистанцията сред два далечни обекта. Докато пътува, вселената се уголемява и дължините на вълната на светлината, идваща от далечна вселена, се разтягат и изкривяват светлината. Накрая тази светлина, която доближава до нас, е изместена по-скоро към алената част от електромагнитния набор.
Движението обаче също оказва въздействие върху светлината. Подобно на Доплеровия резултат, който следим при една кола за спешна помощ с пусната сирена, която се доближава или отдалечава от нас, когато един блестящ обект идва отсреща ни, той става по-син, а когато се отдалечава – по-червен. Една въртяща се вселена би имала по-синя страна (частта, която наподобява, че идва към нас) и по-червена (която се върти оттатък полезрението ни).
На фона на всичко това екипът пресмята, че JD1 се върти с към 50 км/с – по-бавно от ротацията на диска на Млечния път (220 км/с). JD1 обаче е доста по-малка от нашия космически дом. Диаметърът ѝ е едвам 3000 светлинни години, до момента в който този на Млечния път – 100 000 светлинни години.
„ Скоростта на въртене на JD1 е доста по-бавна от онази, която следим при галактики от по-късната ера, както и при нашата лична. Най-вероятно JD1 се намира в началния стадий на образуване на ротационно придвижване “, споделя проф. Акио Инуе от Университета Васеда, съавтор на новото изследване.
Докато тази вселена нараства, ротацията ѝ ще образува диск от газ и звезди. Това в началото придвижване, измерено от откривателите, хвърля повече светлина върху метода, по който са се образували галактики като нашата лична.
Източник: IFLScience
