Честит ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Obekti.bg
Днес означаваме най-светлия празник в българския календар - Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. На този ден честваме основаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий — основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 година празникът е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 година в Скопие, а от 1862 година във Варна. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18 век делото на Кирил и Методий служи като тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 година Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар така наречен Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на остарелия Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар. Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската задача на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува във всички православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
Събития от датата
1798 година — Започва ирландско въстание за самостоятелност от Англия. 1819 година — Американският колесен параход „ Савана “ се насочва на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан. 1832 година — Гърция е оповестена за кралство. 1844 година — От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно известие при потребление на морзовата писменост със наличие „ Какво е сътворил Господ? “. 1851 година — В Пловдив за първи път се празнуват Св. св. Кирил и Методий; денят по-късно стартира да чества като Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност. 1883 година — В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост, най-големият провесен мост към това време. 1899 година — В Бостън е открит първият многоетажен затрупан паркинг в Съединени американски щати. 1900 година — Англия анексира Орания по време на Втората англо-бурска война. 1900 година — В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно знак на Октомврийската гражданска война. 1914 година — Официално е регистриран ПФК Левски (София). 1915 година — Първата международна война: Италия афишира война на Австро-Унгария. 1928 година — Провежда се учредителна конференция на Работнически юношески съюз (РМС). 1940 година — Американският авиоконструктор от украински генезис Игор Сикорски реализира първият сполучлив полет на еднороторен хеликоптер. 1943 година — Втората международна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста доктор на концлагера Освиенцим. 1949 година — В Народна република България е учредена Димитровска премия, която се дава за „ обилни достижения и заслуги “ в науката, изкуството и културата. 1956 година — В Лугано (Швейцария) е извършен първият ефирен песенен конкурс Песен на Евровизия. 1975 година — Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий. 1976 година — Започват постоянните полети с Конкорд сред Лондон и Ню Йорк. 1981 година — Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и други, открива Протей — сателит на Нептун. 2000 година — Израел приключва 22-годишната си окупация на Южен Ливан. 2002 година — Джордж Буш и Владимир Путин подписват в Москва Договор за редуциране на стратегическите оръжия, прочут като Московски контракт или SORT. 2010 година — Уикипедия на български език доближава своите първи 100 000 публикации. 2011 година — Официално се ражда българското онлайн списание за фантастика SciFi.bg.
Родени
15 година пр.н.е. — Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.) 1494 година — Понтормо, италиански художник († 1557 г.) 1544 година — Уилям Гилбърт, британски физик († 1603 г.) 1686 година — Габриел Фаренхайт, немски физик († 1736 г.) 1743 година — Жан-Пол Марат, френски бунтовник († 1793 г.) 1763 година — Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.) 1803 година — Александер декор Нордман, финландски зоолог († 1866 г.) 1803 година — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.) 1819 година — Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.) 1854 година — Лудвиг Александър декор Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.) 1861 година — Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.) 1869 година — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.) 1876 година — Сава Огнянов, български артист († 1933 г.) 1880 година — Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.) 1885 година — Методий Лолов, български публицист († 1959 г.) 1897 година — Лазар Станев, български политически деятел († 1938 г.) 1901 година — Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.) 1905 година — Михаил Шолохов, съветски публицист, Нобелов лауреат през 1965 година († 1984 г.) 1911 година — У Не Вин, политически активист на Мианмар († 2002 г.) 1927 година — Клод Аб, френски футболист († 2008 г.) 1931 година — Майкъл Лонсдейл, френски актьор 1932 година — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.) 1932 година — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.) 1934 година — Кирил Господинов, български артист († 2003 г.) 1940 година — Йосиф Бродски, съветски стихотворец, Нобелов лауреат през 1987 година († 1996 г.) 1940 година — Кристоф Волф, немски музиколог 1941 година — Боб Дилън, американски музикант 1945 година — Присила Пресли, американска актриса 1953 година — Алфред Молина, английски актьор 1960 година — Миглена Тачева, български политик 1962 година — Никола Поповски, политик от Република Македония 1963 година — Иван Капели, италиански водач от Формула 1 1963 година — Майкъл Шейбон, американски писател 1966 година — Ерик Кантона, френски футболист и актьор 1972 година — Лор Сенклер, порноактриса 1973 година — Руслана Лижичко, украинска певица 1987 година — Тома Здравков, български артист
Починали
1153 година — Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.) 1543 година — Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.) 1725 година — Джонатан Уайлд, британски нарушител (* 1683 г.) 1883 година — Абдел Кадир, алжирски политически водач (* 1808 г.) 1919 година — Амадо Нерво, мексикански стихотворец (* 1870 г.) 1934 година — Иван Караджов, български бунтовник († 1875 г.) 1936 година — Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.) 1945 година — Роберт Ритер декор Грайм, немски фелдмаршал (* 1892 г.) 1949 година — Алексей Шчусев, съветски проектант (* 1873 г.) 1959 година — Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.) 1974 година — Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.) 1977 година — Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.) 1988 година — Алексей Лосев, съветски мъдрец (* 1893 г.) 1988 година — Серафим Северняк, български публицист (* 1930 г.) 1991 година — Тодор Шошев, български държавник (* 1918 г.) 2007 година — Волфганг Бехлер, немски стихотворец (* 1925 г.) 2010 година — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (* 1972 г.)
Празници
Европейски ден на парковете Бермудски острови — Ден на националните герои (първоначално е празнуван като Ден на кралица Виктория, народен празник) Бразилия — Национален празник на кафето България — Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост България — Празник на националните читалища (от 1990 г.) България — Ден на българската публицистика (от 1990 г.) България — Празник на Тракийския университет (от 1995 г.) България — Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Маджарово, Сливница и на селата Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка, Бабук, Сеноклас Еритрея — Ден на независимостта (от Етиопия, 1993 година, народен празник) Русия — Ден на славянската книжовност и просвета
Източник: Уикипедия
Днес означаваме най-светлия празник в българския календар - Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. На този ден честваме основаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий — основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 година празникът е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 година в Скопие, а от 1862 година във Варна. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18 век делото на Кирил и Методий служи като тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 година Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар така наречен Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на остарелия Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар. Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската задача на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува във всички православни славяноезични страни.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
Събития от датата
1798 година — Започва ирландско въстание за самостоятелност от Англия. 1819 година — Американският колесен параход „ Савана “ се насочва на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан. 1832 година — Гърция е оповестена за кралство. 1844 година — От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно известие при потребление на морзовата писменост със наличие „ Какво е сътворил Господ? “. 1851 година — В Пловдив за първи път се празнуват Св. св. Кирил и Методий; денят по-късно стартира да чества като Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност. 1883 година — В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост, най-големият провесен мост към това време. 1899 година — В Бостън е открит първият многоетажен затрупан паркинг в Съединени американски щати. 1900 година — Англия анексира Орания по време на Втората англо-бурска война. 1900 година — В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно знак на Октомврийската гражданска война. 1914 година — Официално е регистриран ПФК Левски (София). 1915 година — Първата международна война: Италия афишира война на Австро-Унгария. 1928 година — Провежда се учредителна конференция на Работнически юношески съюз (РМС). 1940 година — Американският авиоконструктор от украински генезис Игор Сикорски реализира първият сполучлив полет на еднороторен хеликоптер. 1943 година — Втората международна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста доктор на концлагера Освиенцим. 1949 година — В Народна република България е учредена Димитровска премия, която се дава за „ обилни достижения и заслуги “ в науката, изкуството и културата. 1956 година — В Лугано (Швейцария) е извършен първият ефирен песенен конкурс Песен на Евровизия. 1975 година — Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий. 1976 година — Започват постоянните полети с Конкорд сред Лондон и Ню Йорк. 1981 година — Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и други, открива Протей — сателит на Нептун. 2000 година — Израел приключва 22-годишната си окупация на Южен Ливан. 2002 година — Джордж Буш и Владимир Путин подписват в Москва Договор за редуциране на стратегическите оръжия, прочут като Московски контракт или SORT. 2010 година — Уикипедия на български език доближава своите първи 100 000 публикации. 2011 година — Официално се ражда българското онлайн списание за фантастика SciFi.bg.
Родени
15 година пр.н.е. — Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.) 1494 година — Понтормо, италиански художник († 1557 г.) 1544 година — Уилям Гилбърт, британски физик († 1603 г.) 1686 година — Габриел Фаренхайт, немски физик († 1736 г.) 1743 година — Жан-Пол Марат, френски бунтовник († 1793 г.) 1763 година — Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.) 1803 година — Александер декор Нордман, финландски зоолог († 1866 г.) 1803 година — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.) 1819 година — Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.) 1854 година — Лудвиг Александър декор Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.) 1861 година — Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.) 1869 година — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.) 1876 година — Сава Огнянов, български артист († 1933 г.) 1880 година — Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.) 1885 година — Методий Лолов, български публицист († 1959 г.) 1897 година — Лазар Станев, български политически деятел († 1938 г.) 1901 година — Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.) 1905 година — Михаил Шолохов, съветски публицист, Нобелов лауреат през 1965 година († 1984 г.) 1911 година — У Не Вин, политически активист на Мианмар († 2002 г.) 1927 година — Клод Аб, френски футболист († 2008 г.) 1931 година — Майкъл Лонсдейл, френски актьор 1932 година — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.) 1932 година — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.) 1934 година — Кирил Господинов, български артист († 2003 г.) 1940 година — Йосиф Бродски, съветски стихотворец, Нобелов лауреат през 1987 година († 1996 г.) 1940 година — Кристоф Волф, немски музиколог 1941 година — Боб Дилън, американски музикант 1945 година — Присила Пресли, американска актриса 1953 година — Алфред Молина, английски актьор 1960 година — Миглена Тачева, български политик 1962 година — Никола Поповски, политик от Република Македония 1963 година — Иван Капели, италиански водач от Формула 1 1963 година — Майкъл Шейбон, американски писател 1966 година — Ерик Кантона, френски футболист и актьор 1972 година — Лор Сенклер, порноактриса 1973 година — Руслана Лижичко, украинска певица 1987 година — Тома Здравков, български артист
Починали
1153 година — Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.) 1543 година — Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.) 1725 година — Джонатан Уайлд, британски нарушител (* 1683 г.) 1883 година — Абдел Кадир, алжирски политически водач (* 1808 г.) 1919 година — Амадо Нерво, мексикански стихотворец (* 1870 г.) 1934 година — Иван Караджов, български бунтовник († 1875 г.) 1936 година — Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.) 1945 година — Роберт Ритер декор Грайм, немски фелдмаршал (* 1892 г.) 1949 година — Алексей Шчусев, съветски проектант (* 1873 г.) 1959 година — Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.) 1974 година — Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.) 1977 година — Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.) 1988 година — Алексей Лосев, съветски мъдрец (* 1893 г.) 1988 година — Серафим Северняк, български публицист (* 1930 г.) 1991 година — Тодор Шошев, български държавник (* 1918 г.) 2007 година — Волфганг Бехлер, немски стихотворец (* 1925 г.) 2010 година — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (* 1972 г.)
Празници
Европейски ден на парковете Бермудски острови — Ден на националните герои (първоначално е празнуван като Ден на кралица Виктория, народен празник) Бразилия — Национален празник на кафето България — Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост България — Празник на националните читалища (от 1990 г.) България — Ден на българската публицистика (от 1990 г.) България — Празник на Тракийския университет (от 1995 г.) България — Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Маджарово, Сливница и на селата Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка, Бабук, Сеноклас Еритрея — Ден на независимостта (от Етиопия, 1993 година, народен празник) Русия — Ден на славянската книжовност и просвета
Източник: Уикипедия
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ