Обект с тегло около четири тона се приближава към Луната

Обект с тегло към четири тона се доближава към Луната и ще се сблъска с нея на 4 март. Учените считат, че това е степен на китайска ракета, изстреляна през 2014 година. В Луната са се разбивали и спускаеми апарати, само че идното събитие е непланирано и неконтролируемо, написа actualno.com, цитирайки РИА Новости.

Загадъчният „ метеорит “

Всичко почнало на 14 март 2015 година Астрономи от Аризонския университет, работещи по програмата Catalina Sky Survey, както нормално, следили обекти, сближаващи се със Земята. Те разкрили метеорит, който обозначили като WE0913A. По-късно станало ясно, че той се върти не към Слънцето, а към Земята – значи по-скоро това е някакъв откъс от съоръжение.

Сред тези, които следили галактическата авантюра на загадъчния обект, бил Бил Грей, разработчик на софтуера Project Pluto за пресмятане на орбити на метеорити и комети. Тъй като WE0913A прелетял около Луната два дни след изстрелването на спътника Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) на НАСА, ученият решил, че това е втората степен на ракетата-носител, извела спътника в Космоса. Други астрономи се съгласили с изводите на Грей. Всичко съвпадало: фрагментът имал предстоящата бляскавост, появил се в точното време и се движел по присъща безредна орбита.

Ракетата Falcon 9 на компанията SpaceX, носеща спътника за наблюдаване на галактическото време, била изстреляна на 11 февруари 2015 година от Кейп Канаверал във Флорида. След привършване на задачата – изпращане на DSCOVR към точка на Лагранж L1, ситуирана сред Слънцето и Земята – втората степен останала в Космоса. Грей предположил, че ракетата не е имала задоволително гориво, с цел да се върне в земната атмосфера, и сила, с цел да напусне гравитационната система Земя–Луна.

Продължавайки да следи WE0913A, ученият забелязал, че на 5 януари 2022 година обектът минал доста покрай Луната и орбитата му леко се изменила. Изчисленията посочили, че на 4 март при идващото прехвръкване той ще се вреже в противоположната страна на земния сателит със скорост над 9000 км в час. Грей съобщил за откритието си на сътрудници, а когато те удостоверили неговото умозаключение – и на публицисти.

Грешка в изчисленията

Някои медии даже написали, че неуправляема ракета на Илон Мъск лети към Луната. Но сутринта на 12 февруари Грей получил съощение от Джон Джорджини от Лабораторията за реактивно придвижване (JPL) на НАСА. Тази организация не се занимава с галактическия отпадък, само че деликатно следи траекториите на голям брой дейни апарати, в това число DSCOVR. В писмото астрономът от НАСА изказвал подозрение, че част от ракетата Falcon 9 може да е прелетяла към Луната на 13 февруари 2015 година, два дни след старта: по данни на системите на JPL Horizons спътникът DSCOVR тогава бил в друга част на небето.

Грей бил в неточност: той решил, че ракетата на SpaceX е употребила прелитането до Луната, с цел да се форсира по пътя към точка L1. Но в действителност DSCOVR бил изпратен по пряк маршрут. Астрономът ревизирал данните по всички задачи, изпратени малко преди март 2015 година на висока орбита, преминаваща около Луната. И стигнал до извода, че WE0913A е третата степен на китайската ракета „ Чанжен-3С “. Тя стартирала на 23 октомври 2014, с цел да достави на лунната повърхнина автоматизираната станция „ Чанъе-5Т1 “. Това бил експериментален механически вид на задачата „ Чанъе-5 “, която през 2020 година сполучливо събра лунни мостри. В регистъра за проследявани обекти степента на ускорителя на „ Чанжен-3С “ се счита за изгубена.

Студенти от Аризонския университет, учещи спектъра на WE0913A, удостоверили: да, това е част от китайската задача „ Чанъе-5Т1 “, а не откъс от ракетата Falcon 9.

Сблъсъкът е неминуем

Междувременно учените се съгласили, че траекторията на обекта WE0913A е изчислена вярно. А това значи, че конфликтът с Луната е неминуем. Смята се, че това ще се случи на 4 март в 14:25 часа българско време в региона на кратера Херцшпрунг – на недостъпната за наблюдения страна на Луната. По оценки на специалисти след удара на повърхността ще остане кратер с диаметър към 19 метра. В НАСА към този момент декларирали, че наложително ще го снимат от окололунна орбита благодарение на сондата Lunar Reconnaissance Orbiter.

Учените не чакат нищо ново: те нееднократно са проследявали какво се случва при рухването на части от ракети или метеорити на Луната. Например горните степени на спускаемите задачи от програмата „ Аполо “ особено били насочвани към лунната повърхнина за зондиране на недрата на зародилите при удара сеизмични талази. А през 2009 година в кратера Кабеус бил изпратен ускорителният блок „ Центавър “, с цел да търси вода в облака от газ и прахуляк, изхвърлен от дъното на кратера.

На мястото на предстоящото рухване на WE0913A няма признаци за вода, а сеизмометрите на „ Аполо “ от дълго време са изключени. Възможно е сеизмичните талази от удара да бъдат уловени от китайския модул „ Чанъе-4 “, който в този момент се намира на противоположната страна на Луната.

Какво се е случило с ракетата на SpaceX

Ракетите за неведнъж прилагане са комплицирани механически устройства и са се появили относително скоро. По-рано в продължение на десетилетия за изпращане на галактически задачи се използваха невъзвръщаеми апарати, чиито степени след снабдяване на потребния товар оставаха в Космоса. В множеството случаи те последователно напущат околоземна орбита и изгарят при нахлуване в атмосферата на Земята.

Но от време на време при изстрелване на далечни дистанции и огромно количество неизразходвано гориво горната степен може да излезе на независима безредна орбита и да се загуби в Космоса. Обикновено след довеждане докрай на главния стадий от задачата фирмите престават да наблюдават траекториите на отработилите степени и те стават галактически отпадък. Очевидно по този начин се е случило и с втората степен на ракетата Falcon 9, доставила DSCOVR до местоназначението.

Интересно е, че в SpaceX не дали отговор нищо на въпроса, може ли WE0913A да е степен на нейната ракета. Това значи, че тя не е била следена след отделянето. Възможно е тя да е излязла на околослънчева орбита, както това се случило с ракетата-носител на задачата „ Чанъе-2 “. Или по-скоро е останала на висока околоземна орбита, където от 1960-1980 година „ висят “ няколко десетки ракетни фрагменти. Някои от тях евентуално към този момент са паднали на Луната или ще създадат това в бъдеще.

Съдбата на галактическия отпадък

Със стартирането на няколко лунни задачи по едно и също време пространството към спътника на Земята става все по-оживено. И въпросът, къде ще падне всичко това, към този момент не е празен, изключително в светлината на проектите за строителство на непрекъснати бази там.

Но към този момент, наподобява, конфликтът с Луната е най-безопасният и екологичен вид за отърваване от отработилите степени спрямо изпращането им назад на Земята. Независимо че множеството такива обекти изгарят в атмосферата, обособени фрагменти въпреки всичко дохвърчат до земната повърхнина и съставляват избрана заплаха. Затова траекториите на ракетите нормално се пресмятат по този начин, че обектите да паднат в океана. Но даже при цялостно изгаряне частици железни оксиди остават в горните пластове на земната атмосфера.

Теоретично задачи в Дълбокия космос могат да бъдат планувани по този начин, че стадиите на ракетите-носители да влязат в разтеглена окололунна орбита и в последна сметка да се сблъскат с Луната. В този случай ударните събития могат да се употребяват за проучване на дълбоката конструкция на земния сателит. Но за това е належащо да се сложи мрежа от сеизмични датчици на неговата повърхнина.

Още от Любопитно