Вълнуващи арт инсталации, които оставиха отпечатък върху 2024 година
Обединяващото сред тях е мощната идея, водеща при основаването им
От изкуство, което употребява и приказва езика на технологиите, до произведения, алармиращи за изменението на климата, някои от най-впечатлямащите арт съоръжения на 2024 година са знак и отпечатък за времето, в което живеем.
Повечето са динамични творби, конфигурирани в публични пространства, взаимодействащи с посетителите и минувачите, с концепцията да подкрепят и предизвикат полемика и диспути.
Включването на AI и технологиите е признак на актуалните съоръжения, само че доста ярки произведения разчитат на скулптурата, графичния дизайн и илюстрацията.
Обединяващото за всички тези съоръжения, е мощната идея, която е водеща при основаването им. Някои имат за цел да ни накарат да мислим за по-големи обществени проблеми, до момента в който други просто желаят да ни оказват помощ да се свържем един с различен. Но всяка апаратура резонира и оставя посетителите въвлечени и ангажирани - физически или душевен.
Да видим няколко плана от невероятното инсталационно изкуство през 2024 година:
Голям модел на природата от Refik Anadol Studio
Известно със своето авангардно потребление на технологии и AI, Refik Anadol Studio нашумя тази година, когато разгласи най-амбициозния си план досега - Голям модел на природата (Large Nature Model). Това е първият в света генеративен AI модел с отворен код, отдаден на природата.
Той е създаден да бъде част от предстоящ музей на Refik Anadol Studio и Web3 платформа, наименуван DATALAND. Интересното е, че моделът не е единствено за визуализация, а може също да създава тон и аромати.
" Смесвайки изкуство, технология и природа, нашият модел има за цел да увеличи осведомеността по отношение на проблемите на околната среда и да въодушеви новаторски решения посредством намиране на връзки ", споделиха от Refik Anadol Studio в изказване при представянето му:
" Мечтата ни е да помогнем на посетителите да схванат невижданата, само че невероятна роля на данните в нашия свят. Вярваме, че хората ще се почувстват обхванати от данните, благосъстоянието от информация и невероятната хубост в природата.
Този проект не е за подражаване или подмяна на природата, а за оценяване, обич и почитание към нея. Ние не заместваме природата, ние я опазваме. "
" Бежанската лодка " ( " Добави цвят " ) на Йоко Оно
Замислена за първи път през 60-те години на предишния век, серията " Добави цвят " на Йоко Оно приканва хората да вземат участие в основаването на групово произведение на изкуството.
" Бежанската лодка ", част от проекта " Добави цвят ", беше конфигурирана тази година в лондонската изложба Tate Modern, като част от огромната галерия представяща революционната кариера на Йоко Оно с над 200 произведения и сложи въпроса за силата на груповите дейности по отношение на днешната имиграционна рецесия.
Всичко стартира като бяла лодка, ситуирана в средата на бяла стая. След това на посетителите бяха раздадени сини писалки и бяха помолени да напишат послания за взаимност и мир или угриженост за себе си и днешните малцинства. Полученият океан от мисли разреши на стаята да се трансформира в резервоар за разнообразни гледни точки.
Тази съответна апаратура е инсталирана за първи път през 2016 година и е изключително близка до сърцето на Йоко Оно като човек, който е емигрирал от родната си страна.
" Световен дрифт " от Джейсън де Кайрес Тейлър
Известен със своите подводни музеи в продължение на 20 години скулпторът Джейсън де Кайрес Тейлър основава прочувствени подводни съоръжения, които приказват за екологичните компликации, пред които са изправени нашите морета.
Водата е още веднъж декор и в последната му прочувствена апаратура, наречена " Световен дрифт ". Призрачната апаратура показва група от 30 статуи на лодки, потънали във водите край островите Кариаку и Малка Мартиника, част от Гренада.
Всяка оригами лодка, водена от изображение на локален възпитаник, символизира несигурните води на бъдещето и уязвимости на дребните островни страни, заради покачването на морското ниво, стоплянето на моретата и рисковите метеорологични феномени.
Както при всички работи на Тейлър, тези статуи работят като апел за деяние за запазване на околната среда. В някои лодки платната носят мрачната статистика за изменението на климата, злокобни напомняния за световното стопляне.
Но в това време скулптурите не са просто творби на изкуството, а влизат в ролята на изкуствени рифове, които ще обезпечат по този начин нужната екосистема за морския живот. Тейлър ги нарича " алегорични кивоти в ерата на екологична необходимост ".
Стената " Хангъл " от Ик-Джунг Канг
Замислена като метод за свързване на мислите и прекарванията на хората по света, голямата стена " Хангъл " на Ик-Джунг Канг също се трансформира и в ода за неповторимата писменост на корейския език, както и увещание за нейното богато завещание.
Съставена от 20 000 ръчно рисувани плочки, голямата апаратура беше изложена в Корейския културен център в Ню Йорк (KCCNY). Kang ангажира обществеността посредством уеб страница, където хората можеха да избират цветове и да изпращат текст, въодушевен от тематиката " Нещата, за които обичам да приказвам ".
Само за два месеца уебсайтът получи 8,2 милиона визити от над 50 страни. От 7000 изпратени творби на изкуството, Канг избра 1000, които станаха част от инсталацията. Така Стената " Хангъл " с размери 8 на 22 метра, застана против нашата визия за стените като бариери, действайки като пространство за шерване на общи разкази. Пространство, което бединява, а не разделя.
" Всеки откъс, без значение дали е парче глазиран порцелан, плочка хангъл или мултимедиен детайл, въплъщава история, спомен или част от културното завещание ", обявиха от Корейския културен център в Ню Йорк.
" Да дишаш - Съзвездие " от Кимсуджа
През юни тази година корейската концептуална художничка Кимсудж получи карт бланш да сътвори солидна апаратура в комерсиалната борса на Париж, където бетонни стени контрастират с класическия интериор на постройката от 18 век, със стенописите от епохата и високия стъклен таван.
В плана " Да дишаш - Съзвездие " Кимсуджа се заиграва с левитацията, откакто покрива цялата повърхност на пространството с огледални панели, които отразяват истинските детайли на архитектурата и основават чувство за безтегловност у посетителите.
Повтаряйки желанието на художника да основава " изкуство на присъединяване ", посетителите видяха телата си да се отразяват назад към тях, когато влизат в огледалото, което пък ги сложи непосредствено в творбата.
" Бих желала да сътворявам творби, които са като вода и въздух, които не можем да притежаваме, само че които могат да бъдат споделени с всички ", споделя Кимсуджа.
" Използвайки огледалото, погледът ни работи като шевна нишка, която се движи по всички страни, навлизайки в дълбините на нашето аз и на другия, на действителността и вътрешните ни светове. Огледалото е тъкан, изтъкана от личния ви взор в миг на прилив и отлив ", добавя тя.
Ставайки артисти в описа на творбата, посетителите по едно и също време виждат изкуството и се трансформират в изкуство. По този метод Кимсуджа имплицитно ни моли да помислим за повода и следствието на нашите лични дейности и по какъв начин те въздействат на груповото цяло.
" Оръжията на другарството " от Джили и Марк
През лятото великански бронзов октопод завладя екстериора на Световния търговски център Окулус. Разтягащ се на близо 10 метра, той е основан от артистичното дуо Джили и Марк, с цел да популяризира обръщение за отбрана на дивата природа.
" Оръжията на другарството " е повече от неповторима статуя. Различни застрашени типове са сгушени в пипалата на 7-тонната статуя, а две обособени скулптурни групи допълват инсталацията. Цялата група скулптури е обединена под името " Чудесата на дивата природа.
Другите две произведения са " Дивата софра на любовта " - банкет с животни, проведен от знаковите герои на художниците - Жената-заек и Мъжа-куче. Благодарение на свободните пространства, оставени на масата, всеки минувач може да се причисли към празненството.
Последната статуя е наречена " Хипопотамът беше гладен да опита нови неща с Жената-заек ".
" Хипопотамът, постоянно неразбирано животно, разказва за недоволствата си на чаша кафе с Жената-заек на маса, където още веднъж отворените места разрешават на феновете да вземат участие ", разказват Джили и Марк и допълват:
" Създадохме Жената-заек и Мъжа-куче като хибриди сред хора и диви животни, свързвайки човешкия и дивия свят. Те се трансфораха в нашето алтер его и бранители на дивата природа ", споделя Марк.
" Те пътуват по света, разпространявайки ентусиазъм да обичаме и пазим нашата планета и нейната дива природа. Радваме се да виждаме хората да взаимодействат с тях и да се забавляват, до момента в който учат за опазването на дивата природа. "
" Голямата миграция на слоновете "
Зашеметяващата пътуваща апаратура " Голямата миграция на слоновете ", проведена от Elephant Family USA, стартира пътуването си през септември 2024 година около скалите на Нюпорт, Роуд Айлънд. Стоте реалистични слона са направени от CoExistence Collective, организация от 200 локални занаятчии. Много от тях живеят дружно с индийските слонове в индийския биосферен резерват Нилгири, а скулптурите са основани на същински слонове в региона.
Всяка статуя, висока до 5 метра и тежаща близо 400 кг, с цел да бъде приключена й би трябвало към три до четири месеца. Те са направени от плевела Lantana camara, който е публикуван в към 40% от предпазените зони на Индия. Създателите първо са снимали слоновете и по-късно са основали комплицирани рисунки, с цел да проучат формата им. След което ги съживяват в статуи.
" Голямата миграция на слоновете ", към този момент мина първия стадий от своето пътешестване над 5600 км през Съединени американски щати и ще продължи до 2025 година, освен има с цел да отпразнува хубостта на величествените животни, само че и да насърчи опазването на местообитанията и съжителството сред хора и дивите животни.
" Този начин на гледане на света се корени във взаимно почитание и взаимност ", споделят Elephant Family USA. " Има страхопочитание към природата и всички нейни жители и религия, че земята ще се грижи за нас, в случай че сме уважителни към нея и всички нейни жители. "
" Не е цел " на Аличе Паскуини
Организирана в съдействие с " Лекари без граници " (Médecins Sans Frontières) и италианското списание Internazionale, италианската художничка Аличе Паскуини, известна със своето колоритно улично изкуство, сътвори трогателна апаратура, която хвърля светлина върху тежкото състояние на хората, живеещи в конфликтни зони.
" Не е цел " споделя историите на цивилни и медицински експерти в региони наранени от пет разнообразни войни, от Украйна до Судан, споделени от личния състав на " Лекари без граници ". Неправителствената организация дава филантропични медицински грижи по целия свят, като работи в над 75 страни, с цел да избавя човешки животи и да облекчава страданията във високорискови региони.
Въздействащите образи, завършени като големи движещи се портрети бяха инсталирани на основен площад в италианския град Ферара в Италия, с цел да ги видят всички.
" Исках да уловя образно силата, уязвимостта и човечността, които не престават да съществуват даже в най-мрачните времена ", споделя художничката.
" Целта беше да се основат визуализации, които оповестяват освен за страданието, само че и за вярата и непоклатимата воля за оцеляване. Става дума за проявление на човешката страна на спора оттатък числата и заглавията. "
Арт инсталацията " Не е цел " притегля вниманието на публиката, позволявайки й да види себе си в тези подиуми, без значение дали това е дребното дете, плачещо на рамото на татко си, или предизвикателният взор на жена в болежка.
Използвайки изкуството си по този метод, Паскуини се надява да даде глас на безгласните и да способства за по-голям разговор за света, в който живеем.
" Портал " на Бенедиктас Гилис
Обединявайки изкуство и технологии, " Портал " е високотехнологична обществена апаратура, предлагаща видео онлайн, лице в лице на минувачи в разнообразни градове по целия свят, като метод за връзка на хора, живеещи на стотици километри един от различен.
Стартиран за първи път през 2021 година за свързване на градове в Полша и Литва, през 2024 година бяха открити два нови " Портала " -а в Дъблин и Ню Йорк.
" Портал " -ите оферират взор в действително време към противниковия град - по-специално взор на този, който е пред устройството в този миг. Когато потокът онлайн е деен, хората могат да се свързват между тях, само че това провокира и някои разногласия, както по време на потоците Дъблин-Ню Йорк. " Неподходящо държание " докара до краткотрайно затваряне на порталите и по-късно наново отваряне с избрани часове и предизвестия по отношение на наличието, което ще бъде споделено.
" Човечеството е изправено пред доста евентуално смъртоносни провокации, било то обществена поляризация, изменение на климата или стопански проблеми.
Въпреки това, в случай че се вгледаме деликатно, не неналичието на брилянтни учени, деятели, водачи, познания или технология предизвиква тези провокации.
Причинява ги засиленото възприятие за племенна принадлежност, липса на емпатия и тясно светоусещане, което постоянно е лимитирано до нашите национални граници ", изяснява литовският художник Бенедиктас Гилис, президент на фондация " Бенедиктас Гилис " и основател на концепцията за портала.
Ето за какво взехме решение да вдъхнем живот на концепцията за портала - това е мост, който сплотява и покана да се издигнем над предразсъдъците и различията, които принадлежат на предишното. Това е покана да се издигнем над илюзията за нас и тях. "
Бенедиктас Гилис има проекти за още портали на други места по света, а тази комбинация от технология, изкуство и човешко държание сигурно е вълнуващ взор към нашето съвремие.
От изкуство, което употребява и приказва езика на технологиите, до произведения, алармиращи за изменението на климата, някои от най-впечатлямащите арт съоръжения на 2024 година са знак и отпечатък за времето, в което живеем.
Повечето са динамични творби, конфигурирани в публични пространства, взаимодействащи с посетителите и минувачите, с концепцията да подкрепят и предизвикат полемика и диспути.
Включването на AI и технологиите е признак на актуалните съоръжения, само че доста ярки произведения разчитат на скулптурата, графичния дизайн и илюстрацията.
Обединяващото за всички тези съоръжения, е мощната идея, която е водеща при основаването им. Някои имат за цел да ни накарат да мислим за по-големи обществени проблеми, до момента в който други просто желаят да ни оказват помощ да се свържем един с различен. Но всяка апаратура резонира и оставя посетителите въвлечени и ангажирани - физически или душевен.
Да видим няколко плана от невероятното инсталационно изкуство през 2024 година:
Голям модел на природата от Refik Anadol Studio
Известно със своето авангардно потребление на технологии и AI, Refik Anadol Studio нашумя тази година, когато разгласи най-амбициозния си план досега - Голям модел на природата (Large Nature Model). Това е първият в света генеративен AI модел с отворен код, отдаден на природата.
Той е създаден да бъде част от предстоящ музей на Refik Anadol Studio и Web3 платформа, наименуван DATALAND. Интересното е, че моделът не е единствено за визуализация, а може също да създава тон и аромати.
" Смесвайки изкуство, технология и природа, нашият модел има за цел да увеличи осведомеността по отношение на проблемите на околната среда и да въодушеви новаторски решения посредством намиране на връзки ", споделиха от Refik Anadol Studio в изказване при представянето му:
" Мечтата ни е да помогнем на посетителите да схванат невижданата, само че невероятна роля на данните в нашия свят. Вярваме, че хората ще се почувстват обхванати от данните, благосъстоянието от информация и невероятната хубост в природата.
Този проект не е за подражаване или подмяна на природата, а за оценяване, обич и почитание към нея. Ние не заместваме природата, ние я опазваме. "
" Бежанската лодка " ( " Добави цвят " ) на Йоко Оно
Замислена за първи път през 60-те години на предишния век, серията " Добави цвят " на Йоко Оно приканва хората да вземат участие в основаването на групово произведение на изкуството.
" Бежанската лодка ", част от проекта " Добави цвят ", беше конфигурирана тази година в лондонската изложба Tate Modern, като част от огромната галерия представяща революционната кариера на Йоко Оно с над 200 произведения и сложи въпроса за силата на груповите дейности по отношение на днешната имиграционна рецесия.
Всичко стартира като бяла лодка, ситуирана в средата на бяла стая. След това на посетителите бяха раздадени сини писалки и бяха помолени да напишат послания за взаимност и мир или угриженост за себе си и днешните малцинства. Полученият океан от мисли разреши на стаята да се трансформира в резервоар за разнообразни гледни точки.
Тази съответна апаратура е инсталирана за първи път през 2016 година и е изключително близка до сърцето на Йоко Оно като човек, който е емигрирал от родната си страна.
" Световен дрифт " от Джейсън де Кайрес Тейлър
Известен със своите подводни музеи в продължение на 20 години скулпторът Джейсън де Кайрес Тейлър основава прочувствени подводни съоръжения, които приказват за екологичните компликации, пред които са изправени нашите морета.
Водата е още веднъж декор и в последната му прочувствена апаратура, наречена " Световен дрифт ". Призрачната апаратура показва група от 30 статуи на лодки, потънали във водите край островите Кариаку и Малка Мартиника, част от Гренада.
Всяка оригами лодка, водена от изображение на локален възпитаник, символизира несигурните води на бъдещето и уязвимости на дребните островни страни, заради покачването на морското ниво, стоплянето на моретата и рисковите метеорологични феномени.
Както при всички работи на Тейлър, тези статуи работят като апел за деяние за запазване на околната среда. В някои лодки платната носят мрачната статистика за изменението на климата, злокобни напомняния за световното стопляне.
Но в това време скулптурите не са просто творби на изкуството, а влизат в ролята на изкуствени рифове, които ще обезпечат по този начин нужната екосистема за морския живот. Тейлър ги нарича " алегорични кивоти в ерата на екологична необходимост ".
Стената " Хангъл " от Ик-Джунг Канг
Замислена като метод за свързване на мислите и прекарванията на хората по света, голямата стена " Хангъл " на Ик-Джунг Канг също се трансформира и в ода за неповторимата писменост на корейския език, както и увещание за нейното богато завещание.
Съставена от 20 000 ръчно рисувани плочки, голямата апаратура беше изложена в Корейския културен център в Ню Йорк (KCCNY). Kang ангажира обществеността посредством уеб страница, където хората можеха да избират цветове и да изпращат текст, въодушевен от тематиката " Нещата, за които обичам да приказвам ".
Само за два месеца уебсайтът получи 8,2 милиона визити от над 50 страни. От 7000 изпратени творби на изкуството, Канг избра 1000, които станаха част от инсталацията. Така Стената " Хангъл " с размери 8 на 22 метра, застана против нашата визия за стените като бариери, действайки като пространство за шерване на общи разкази. Пространство, което бединява, а не разделя.
" Всеки откъс, без значение дали е парче глазиран порцелан, плочка хангъл или мултимедиен детайл, въплъщава история, спомен или част от културното завещание ", обявиха от Корейския културен център в Ню Йорк.
" Да дишаш - Съзвездие " от Кимсуджа
През юни тази година корейската концептуална художничка Кимсудж получи карт бланш да сътвори солидна апаратура в комерсиалната борса на Париж, където бетонни стени контрастират с класическия интериор на постройката от 18 век, със стенописите от епохата и високия стъклен таван.
В плана " Да дишаш - Съзвездие " Кимсуджа се заиграва с левитацията, откакто покрива цялата повърхност на пространството с огледални панели, които отразяват истинските детайли на архитектурата и основават чувство за безтегловност у посетителите.
Повтаряйки желанието на художника да основава " изкуство на присъединяване ", посетителите видяха телата си да се отразяват назад към тях, когато влизат в огледалото, което пък ги сложи непосредствено в творбата.
" Бих желала да сътворявам творби, които са като вода и въздух, които не можем да притежаваме, само че които могат да бъдат споделени с всички ", споделя Кимсуджа.
" Използвайки огледалото, погледът ни работи като шевна нишка, която се движи по всички страни, навлизайки в дълбините на нашето аз и на другия, на действителността и вътрешните ни светове. Огледалото е тъкан, изтъкана от личния ви взор в миг на прилив и отлив ", добавя тя.
Ставайки артисти в описа на творбата, посетителите по едно и също време виждат изкуството и се трансформират в изкуство. По този метод Кимсуджа имплицитно ни моли да помислим за повода и следствието на нашите лични дейности и по какъв начин те въздействат на груповото цяло.
" Оръжията на другарството " от Джили и Марк
През лятото великански бронзов октопод завладя екстериора на Световния търговски център Окулус. Разтягащ се на близо 10 метра, той е основан от артистичното дуо Джили и Марк, с цел да популяризира обръщение за отбрана на дивата природа.
" Оръжията на другарството " е повече от неповторима статуя. Различни застрашени типове са сгушени в пипалата на 7-тонната статуя, а две обособени скулптурни групи допълват инсталацията. Цялата група скулптури е обединена под името " Чудесата на дивата природа.
Другите две произведения са " Дивата софра на любовта " - банкет с животни, проведен от знаковите герои на художниците - Жената-заек и Мъжа-куче. Благодарение на свободните пространства, оставени на масата, всеки минувач може да се причисли към празненството.
Последната статуя е наречена " Хипопотамът беше гладен да опита нови неща с Жената-заек ".
" Хипопотамът, постоянно неразбирано животно, разказва за недоволствата си на чаша кафе с Жената-заек на маса, където още веднъж отворените места разрешават на феновете да вземат участие ", разказват Джили и Марк и допълват:
" Създадохме Жената-заек и Мъжа-куче като хибриди сред хора и диви животни, свързвайки човешкия и дивия свят. Те се трансфораха в нашето алтер его и бранители на дивата природа ", споделя Марк.
" Те пътуват по света, разпространявайки ентусиазъм да обичаме и пазим нашата планета и нейната дива природа. Радваме се да виждаме хората да взаимодействат с тях и да се забавляват, до момента в който учат за опазването на дивата природа. "
" Голямата миграция на слоновете "
Зашеметяващата пътуваща апаратура " Голямата миграция на слоновете ", проведена от Elephant Family USA, стартира пътуването си през септември 2024 година около скалите на Нюпорт, Роуд Айлънд. Стоте реалистични слона са направени от CoExistence Collective, организация от 200 локални занаятчии. Много от тях живеят дружно с индийските слонове в индийския биосферен резерват Нилгири, а скулптурите са основани на същински слонове в региона.
Всяка статуя, висока до 5 метра и тежаща близо 400 кг, с цел да бъде приключена й би трябвало към три до четири месеца. Те са направени от плевела Lantana camara, който е публикуван в към 40% от предпазените зони на Индия. Създателите първо са снимали слоновете и по-късно са основали комплицирани рисунки, с цел да проучат формата им. След което ги съживяват в статуи.
" Голямата миграция на слоновете ", към този момент мина първия стадий от своето пътешестване над 5600 км през Съединени американски щати и ще продължи до 2025 година, освен има с цел да отпразнува хубостта на величествените животни, само че и да насърчи опазването на местообитанията и съжителството сред хора и дивите животни.
" Този начин на гледане на света се корени във взаимно почитание и взаимност ", споделят Elephant Family USA. " Има страхопочитание към природата и всички нейни жители и религия, че земята ще се грижи за нас, в случай че сме уважителни към нея и всички нейни жители. "
" Не е цел " на Аличе Паскуини
Организирана в съдействие с " Лекари без граници " (Médecins Sans Frontières) и италианското списание Internazionale, италианската художничка Аличе Паскуини, известна със своето колоритно улично изкуство, сътвори трогателна апаратура, която хвърля светлина върху тежкото състояние на хората, живеещи в конфликтни зони.
" Не е цел " споделя историите на цивилни и медицински експерти в региони наранени от пет разнообразни войни, от Украйна до Судан, споделени от личния състав на " Лекари без граници ". Неправителствената организация дава филантропични медицински грижи по целия свят, като работи в над 75 страни, с цел да избавя човешки животи и да облекчава страданията във високорискови региони.
Въздействащите образи, завършени като големи движещи се портрети бяха инсталирани на основен площад в италианския град Ферара в Италия, с цел да ги видят всички.
" Исках да уловя образно силата, уязвимостта и човечността, които не престават да съществуват даже в най-мрачните времена ", споделя художничката.
" Целта беше да се основат визуализации, които оповестяват освен за страданието, само че и за вярата и непоклатимата воля за оцеляване. Става дума за проявление на човешката страна на спора оттатък числата и заглавията. "
Арт инсталацията " Не е цел " притегля вниманието на публиката, позволявайки й да види себе си в тези подиуми, без значение дали това е дребното дете, плачещо на рамото на татко си, или предизвикателният взор на жена в болежка.
Използвайки изкуството си по този метод, Паскуини се надява да даде глас на безгласните и да способства за по-голям разговор за света, в който живеем.
" Портал " на Бенедиктас Гилис
Обединявайки изкуство и технологии, " Портал " е високотехнологична обществена апаратура, предлагаща видео онлайн, лице в лице на минувачи в разнообразни градове по целия свят, като метод за връзка на хора, живеещи на стотици километри един от различен.
Стартиран за първи път през 2021 година за свързване на градове в Полша и Литва, през 2024 година бяха открити два нови " Портала " -а в Дъблин и Ню Йорк.
" Портал " -ите оферират взор в действително време към противниковия град - по-специално взор на този, който е пред устройството в този миг. Когато потокът онлайн е деен, хората могат да се свързват между тях, само че това провокира и някои разногласия, както по време на потоците Дъблин-Ню Йорк. " Неподходящо държание " докара до краткотрайно затваряне на порталите и по-късно наново отваряне с избрани часове и предизвестия по отношение на наличието, което ще бъде споделено.
" Човечеството е изправено пред доста евентуално смъртоносни провокации, било то обществена поляризация, изменение на климата или стопански проблеми.
Въпреки това, в случай че се вгледаме деликатно, не неналичието на брилянтни учени, деятели, водачи, познания или технология предизвиква тези провокации.
Причинява ги засиленото възприятие за племенна принадлежност, липса на емпатия и тясно светоусещане, което постоянно е лимитирано до нашите национални граници ", изяснява литовският художник Бенедиктас Гилис, президент на фондация " Бенедиктас Гилис " и основател на концепцията за портала.
Ето за какво взехме решение да вдъхнем живот на концепцията за портала - това е мост, който сплотява и покана да се издигнем над предразсъдъците и различията, които принадлежат на предишното. Това е покана да се издигнем над илюзията за нас и тях. "
Бенедиктас Гилис има проекти за още портали на други места по света, а тази комбинация от технология, изкуство и човешко държание сигурно е вълнуващ взор към нашето съвремие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ