Проверка на фактите: Не е вярно, че Великобритания е основателка на ЕС, както твърди Костадинов
Обединеното кралство, което напусна Европейски Съюз през 2020 година, не е измежду страните основателки на Съюза, както твърди водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов;
Лондон се причислява към Общността едвам 21 години след основаването ѝ;
За 47 години участие Англия постоянно е била необикновен случай и постоянно не е взела участие в общи европейски политики, сочи инспекция на
Твърдение:
Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “, дава отговор на въпрос на симпатизант посредством Facebook, 29 декември 2024 година:
„ Европейски Съюз се разпада сега, ние го виждаме към този момент. Нека да не забравяме, че една от основоположничките в Европейския съюз напусна – Англия. (…) Европейски Съюз като политически план е привършен, той свърши. И в този момент сега, с цел да могат към момента, както се споделя, да го популяризират, под паника се пробват да покажат, че той има някаква прелест “.
Проверка:
Англия напусна Европейски Съюз на 31 януари 2020 година след 47 години участие. Това става вследствие на референдум, извършен на 23 юни 2016 година Привържениците на Брекзит спечелиха с доста дребна преднина – 51,89 на 100 против 48,11 на 100.
Обединеното кралство обаче не е измежду страните основателки на Европейски Съюз. То се причислява към тогавашната Европейска икономическа общественост (ЕИО) едва през 1973 година
На 18 април 1951 година тогавашната Федерална република Германия (ФРГ), Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват в Париж договор за общо ръководство на своите браншове за стоманодобив и въгледобив. Така шестте страни основават Европейската общественост за въглища и стомана (ЕОВС). Договорът за нея влиза в действие на 23 юли 1952 година
На 25 март 1957 година същите шест страни уголемяват съдействието си и в други стопански браншове. Те подписват два контракта, известни като Римски контракти. С тях се основават Европейската икономическа общественост (ЕИО) и Европейската общественост за атомна сила (Евратом). Тези структури стартират да действат на 1 януари 1958 година
Така Европейските общности стават три. С течение на времето постигнатият триумф и полученото интернационално самопризнание провокират интереса на все по-голям брой трети страни.
Първият опит за присъединение на нови страни към Европейска икономическа общност е изработен през 1961 г. Първа молба за членство подава Англия. След нея това вършат Ирландия, Дания и Норвегия.
По това време обаче президент на Франция е Шарл дьо Гол. Отношенията му с Обединеното кралство са много обтегнати. Дьо Гол не гледа с положително око на присъединението на англосаксонска страна. Той счита, че тя подценява своите европейски задължения за сметка на тези към Съединени американски щати, и взема решение да наложи несъгласие върху нейната кандидатура през 1963 година
Ето какво декларира той на пресконференция по мотив своето несъгласие:
„ Англия е… островна, мореплавателна страна, обвързана посредством своята търговия, посредством пазарите си и потребността си от храни с прекомерно разнолики и в обособени случаи с прекомерно отдалечени страни. Англия най-вече е индустриална и комерсиална, а единствено от елементи земеделска страна. Има… доста характерни и истински обичаи. С една дума – естеството, структурата и стопанската система на Англия се разграничават значително от тези на другите страни на континента… допустимо е да се планува, че връзките сред всички тези многочислени различаващи се членове няма да устоят още дълго и че най-после ще се получи една колосална атлантическа общественост, която ще бъде под американска взаимозависимост и водачество и която бързо ще погълне европейската общественост. “
През 1967 година четирите страни възобновяват своите опити за участие в Европейска икономическа общност. Но Шарл дьо Гол още веднъж постанова несъгласие и стопира техните кандидатури. Това води до отказа на Норвегия да се причисли.
През 1969 година Дьо Гол подава оставка и е завещан от много по-мекия Жорж Помпиду. Роля изиграва и застъпничеството на тогавашния канцлер на Федерална Република Германия Вили Бранд. В резултат Англия, Ирландия и Дания се кандидатират за Европейска икономическа общност за трети път – към този момент сполучливо. Те подписват контракт за присъединение на 22 януари 1972 година в Брюксел. И се присъединяват към Общността на 1 януари 1973 година
Още на втората година от участието на Обединеното кралство в Европейска икономическа общност обаче е извършен референдум дали то да продължи. Той е проведен според манифеста на лейбъристите, ръководени от Харолд Уилсън, спечелили изборите през октомври 1974 година Документът гласи, че британците сами ще вземат решение дали да останат в Общността. Любопитното е, че до момента в който лейбъристите заемат неутрална позиция, консерваторите на Едуард Хийт са твърдо за оставане в Европейска икономическа общност. Референдумът се организира на 5 юни 1975 година За участие в Общността са над две трети, 67,23 на 100 от гласоподавателите. Против са 32,77 на 100.
Но въпреки и член на Европейска икономическа общност, Англия съумява да реализира огромна степен на самостоятелност по редица политически и стопански въпроси. Тя по този начин и не се причислява към най-големите интеграционни планове на Европейски Съюз – наследника на Европейска икономическа общност. Обединеното кралство отказва да одобри еврото, както и да стане част от Шенгенското пространство за свободно придвижване.
Лондон не се причислява и към контракта за усилване на бюджетната дисциплинираност, влезнал в действие през от 2013 година, който планува съгласувана данъчна и бюджетна политика на страните членки.
През 2015 година, в разгарана миграционната рецесия, Англия отхвърля да взе участие в системата на Европейски Съюз за разселване на мигранти и решава да приема бежанци направо от лагерите в Сирия.
Същевременно Обединеното кралство бе четвъртият чист вносител в бюджета на Европейски Съюз след Германия, Франция и Италия.
Въпросът за референдум за оставане в Европейски Съюз е издигнат през 2011 година, в разгара на рецесията в еврозоната. Макар Англия да не е въвела еврото, рецесията се отразява и на нея. Инициативна група събира над 100 хиляди подписа за референдум. Парламентът в Лондон обаче решава, че въпросът е несвоевременен.
В началото на 2013 година министър председателят реакционер Дейвид Камерън предлага референдум за или срещу Европейски Съюз, който да се организира през 2017 година Идеята му е това да се случи, в случай че неговата партия завоюва изборите през 2015 година Камерън се притеснява, че в случай че няма допитване, част от гласовете за торите ще отидат при антиевропейската Партия за самостоятелност на обединеното кралство (UKIP) на Найджъл Фараж.
Торите печелят абсолютно болшинство на вота през 2015 година На 9 юни същата година въпросът за референдума е разискван и гласуван от Народното събрание. Решението за осъществяване на допитването е признато с гласовете на 544-ма депутати против едвам 53-ма „ срещу “.
Камерън е уверен, че Англия би трябвало да остане в Европейски Съюз, само че при изискване, че той се реформира. През ноември 2015 година английският министър председател изпраща на ръководителите на Съюза конкретни предложения по 4 тематики – стопанска система, конкурентоспособност, усилване на английския суверенитет и проблемите на миграцията. Сред настояванията на Лондон са понижаване на натиска върху бизнеса от страна на Европейски Съюз, Англия да не бъде задължена да взе участие в процеса на по-нататъшното доближаване на страните членки, усилване на ролята на националните парламенти и други
Предложенията са утвърдени на срещата на върха на Европейски Съюз през февруари 2016 година Взето е решение Обединеното кралство повече да не взе участие в европейската политическа интеграция. Страната получава правото да употребява личен механизъм при изплащането на обществени помощи на мигрантите от страните от Европейски Съюз.
През февруари е оповестена датата на референдума за или срещу Брекзит – 23 юни 2016 година
Проверено:
Обединеното кралство, което напусна Европейски Съюз през 2020 година, не е измежду страните основателки на Съюза, както твърди водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов. Лондон се причислява към Общността едвам 21 години след основаването ѝ, а през своите 47 години участие постоянно е бил необикновен случай и постоянно не е взел участие в общи европейски политики.
Лондон се причислява към Общността едвам 21 години след основаването ѝ;
За 47 години участие Англия постоянно е била необикновен случай и постоянно не е взела участие в общи европейски политики, сочи инспекция на
Твърдение:
Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “, дава отговор на въпрос на симпатизант посредством Facebook, 29 декември 2024 година:
„ Европейски Съюз се разпада сега, ние го виждаме към този момент. Нека да не забравяме, че една от основоположничките в Европейския съюз напусна – Англия. (…) Европейски Съюз като политически план е привършен, той свърши. И в този момент сега, с цел да могат към момента, както се споделя, да го популяризират, под паника се пробват да покажат, че той има някаква прелест “.
Проверка:
Англия напусна Европейски Съюз на 31 януари 2020 година след 47 години участие. Това става вследствие на референдум, извършен на 23 юни 2016 година Привържениците на Брекзит спечелиха с доста дребна преднина – 51,89 на 100 против 48,11 на 100.
Обединеното кралство обаче не е измежду страните основателки на Европейски Съюз. То се причислява към тогавашната Европейска икономическа общественост (ЕИО) едва през 1973 година
На 18 април 1951 година тогавашната Федерална република Германия (ФРГ), Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват в Париж договор за общо ръководство на своите браншове за стоманодобив и въгледобив. Така шестте страни основават Европейската общественост за въглища и стомана (ЕОВС). Договорът за нея влиза в действие на 23 юли 1952 година
На 25 март 1957 година същите шест страни уголемяват съдействието си и в други стопански браншове. Те подписват два контракта, известни като Римски контракти. С тях се основават Европейската икономическа общественост (ЕИО) и Европейската общественост за атомна сила (Евратом). Тези структури стартират да действат на 1 януари 1958 година
Така Европейските общности стават три. С течение на времето постигнатият триумф и полученото интернационално самопризнание провокират интереса на все по-голям брой трети страни.
Първият опит за присъединение на нови страни към Европейска икономическа общност е изработен през 1961 г. Първа молба за членство подава Англия. След нея това вършат Ирландия, Дания и Норвегия.
По това време обаче президент на Франция е Шарл дьо Гол. Отношенията му с Обединеното кралство са много обтегнати. Дьо Гол не гледа с положително око на присъединението на англосаксонска страна. Той счита, че тя подценява своите европейски задължения за сметка на тези към Съединени американски щати, и взема решение да наложи несъгласие върху нейната кандидатура през 1963 година
Ето какво декларира той на пресконференция по мотив своето несъгласие:
„ Англия е… островна, мореплавателна страна, обвързана посредством своята търговия, посредством пазарите си и потребността си от храни с прекомерно разнолики и в обособени случаи с прекомерно отдалечени страни. Англия най-вече е индустриална и комерсиална, а единствено от елементи земеделска страна. Има… доста характерни и истински обичаи. С една дума – естеството, структурата и стопанската система на Англия се разграничават значително от тези на другите страни на континента… допустимо е да се планува, че връзките сред всички тези многочислени различаващи се членове няма да устоят още дълго и че най-после ще се получи една колосална атлантическа общественост, която ще бъде под американска взаимозависимост и водачество и която бързо ще погълне европейската общественост. “
През 1967 година четирите страни възобновяват своите опити за участие в Европейска икономическа общност. Но Шарл дьо Гол още веднъж постанова несъгласие и стопира техните кандидатури. Това води до отказа на Норвегия да се причисли.
През 1969 година Дьо Гол подава оставка и е завещан от много по-мекия Жорж Помпиду. Роля изиграва и застъпничеството на тогавашния канцлер на Федерална Република Германия Вили Бранд. В резултат Англия, Ирландия и Дания се кандидатират за Европейска икономическа общност за трети път – към този момент сполучливо. Те подписват контракт за присъединение на 22 януари 1972 година в Брюксел. И се присъединяват към Общността на 1 януари 1973 година
Още на втората година от участието на Обединеното кралство в Европейска икономическа общност обаче е извършен референдум дали то да продължи. Той е проведен според манифеста на лейбъристите, ръководени от Харолд Уилсън, спечелили изборите през октомври 1974 година Документът гласи, че британците сами ще вземат решение дали да останат в Общността. Любопитното е, че до момента в който лейбъристите заемат неутрална позиция, консерваторите на Едуард Хийт са твърдо за оставане в Европейска икономическа общност. Референдумът се организира на 5 юни 1975 година За участие в Общността са над две трети, 67,23 на 100 от гласоподавателите. Против са 32,77 на 100.
Но въпреки и член на Европейска икономическа общност, Англия съумява да реализира огромна степен на самостоятелност по редица политически и стопански въпроси. Тя по този начин и не се причислява към най-големите интеграционни планове на Европейски Съюз – наследника на Европейска икономическа общност. Обединеното кралство отказва да одобри еврото, както и да стане част от Шенгенското пространство за свободно придвижване.
Лондон не се причислява и към контракта за усилване на бюджетната дисциплинираност, влезнал в действие през от 2013 година, който планува съгласувана данъчна и бюджетна политика на страните членки.
През 2015 година, в разгарана миграционната рецесия, Англия отхвърля да взе участие в системата на Европейски Съюз за разселване на мигранти и решава да приема бежанци направо от лагерите в Сирия.
Същевременно Обединеното кралство бе четвъртият чист вносител в бюджета на Европейски Съюз след Германия, Франция и Италия.
Въпросът за референдум за оставане в Европейски Съюз е издигнат през 2011 година, в разгара на рецесията в еврозоната. Макар Англия да не е въвела еврото, рецесията се отразява и на нея. Инициативна група събира над 100 хиляди подписа за референдум. Парламентът в Лондон обаче решава, че въпросът е несвоевременен.
В началото на 2013 година министър председателят реакционер Дейвид Камерън предлага референдум за или срещу Европейски Съюз, който да се организира през 2017 година Идеята му е това да се случи, в случай че неговата партия завоюва изборите през 2015 година Камерън се притеснява, че в случай че няма допитване, част от гласовете за торите ще отидат при антиевропейската Партия за самостоятелност на обединеното кралство (UKIP) на Найджъл Фараж.
Торите печелят абсолютно болшинство на вота през 2015 година На 9 юни същата година въпросът за референдума е разискван и гласуван от Народното събрание. Решението за осъществяване на допитването е признато с гласовете на 544-ма депутати против едвам 53-ма „ срещу “.
Камерън е уверен, че Англия би трябвало да остане в Европейски Съюз, само че при изискване, че той се реформира. През ноември 2015 година английският министър председател изпраща на ръководителите на Съюза конкретни предложения по 4 тематики – стопанска система, конкурентоспособност, усилване на английския суверенитет и проблемите на миграцията. Сред настояванията на Лондон са понижаване на натиска върху бизнеса от страна на Европейски Съюз, Англия да не бъде задължена да взе участие в процеса на по-нататъшното доближаване на страните членки, усилване на ролята на националните парламенти и други
Предложенията са утвърдени на срещата на върха на Европейски Съюз през февруари 2016 година Взето е решение Обединеното кралство повече да не взе участие в европейската политическа интеграция. Страната получава правото да употребява личен механизъм при изплащането на обществени помощи на мигрантите от страните от Европейски Съюз.
През февруари е оповестена датата на референдума за или срещу Брекзит – 23 юни 2016 година
Проверено:
Обединеното кралство, което напусна Европейски Съюз през 2020 година, не е измежду страните основателки на Съюза, както твърди водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов. Лондон се причислява към Общността едвам 21 години след основаването ѝ, а през своите 47 години участие постоянно е бил необикновен случай и постоянно не е взел участие в общи европейски политики.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ