Обединена Европа е идеята, която след Втората световна война е

Обединена Европа е концепцията, която след Втората международна война е тази, която носи развиването, мира и благоденствието на страните от континента. В основата си тя слага построяването на общ пазар, само че паралелно с него върви процесът по основаването и налагането на единна европейска валута.

 
Идеята за основаване на обща парична единица е обвързвана с общия пазар. Те минава през няколко стадия поради неотменното фиксиране на съмненията на валутите на участващите страни. Идеята се заражда още през 1969 година, когато на едно от съвещанията на Европейския съвет се взима решение да се изследва опцията за основаването на общ паричен съюз, а като прелюдията към него да бъде фиксирането на валутните курсове сред страните, които вземат участие.
Борис Петров – финансист

В началото на февруари 1970 година е образувана работна група под председателството на тогавашния министър председател на Люксембург Пиер Вернер, която създава през октомври същата година и предлага за одобрение отчет по проблемите във валутната сфера. В него най-общо се планува построяването на европейския стопански и валутен съюз да премине през три съществени стадия.
Първият стадий планува по-слабо обвързване в така наречен „ граници на съмнения на валутите ”. А вторият стадий да е след три години, когато курсовете ще бъдат неотменно закрепени сред валутите на участващите страни.
Борис Петров – финансист

Две събития отсрочват процеса по въвеждането на европейска парична единица. Американският президент Ричард Никсън поставя край през 1971 година на конвертируемостта на щатския $ в злато, така наречен система „ Бретан Уудс ” и светът поема към системата на плаващите валутни курсове. Шокът „ Никсън ” е последван от „ петролния ” потрес през 1973 година, когато страните от ОПЕК постановат петролно ембарго, увеличавайки цената на „ черното злато ” 4 пъти. Европейската икономическа общественост тогава търси излаз от рецесиите и стига през 1978 година до първата обща валута – екюто.
Концепцията зад екюто в действителност е основаване на европейска парична система, сплотяваща осем страни членки и техните валути. Но тя не съумява да се наложи заради незадоволителната обязаност сред икономическата и паричната политика на обособените страни - първо. И второ – през 80-те години стартира ерата на втория „ петролен ” потрес и на високата инфлация, която води до внезапни реакции на централните банки. По това време водеща от тях е Бундесбанк. Резултатът от това са по-големи съмнения на валутните курсове, надлежно националните политики в региона на бюджета и фискалната непоклатимост не са задоволително координирани. Всичко това води до известно дестабилизиране и неспособност да бъдат поддържани тези тесни обвързаности сред валутните курсове.
Борис Петров – финансист

Екюто обаче не се пръвръща в законно платежно средство, от него в никакъв случай не са печатани банкноти и сечени монети, само че изиграва ролята на „ групова дисциплинираща рамка ”. През юни 1988 година със единодушието на Европейския съвет Жак Делор, който по това време е ръководител на Европейската комисия, оглавява група с присъединяване на шефовете на централните банки на страните членки на Европейската икономическа общественост, която приготвя проект на три стадия за въвеждане на единна европейска парична единица.
Обвързването при започване на паричните единици с немската марка де факто принуждава всяка една от централните банки да следва паричната политика на Бундесбанк (централната банка на Федерална Република Германия - б.ред.). Една от аргументите да се отсрочи въвеждането на еврото е рецесията на европейския валутен маханизъм през далечната 1992 година, когато английския паунд и италианската лира напущат тази система. То е провокирано от нежеланието на централните банки на двете страни да следват Бундесбанк с високота лихвена политика, която повишава равнищата по немските марки до невероятните до тогава 5-6%. Това се оказва стрес-тест, след който страните схващат, че при действието на единната европейска валута те би трябвало прецизно да следват антиинфлационна политика и надлежно всички да взимат своите решения без опция да се отклоняват.
Борис Петров – финансист

По силата на контракта от Маастрихт от 1 ян. 1999 година стартира да действа Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. Това е третият стадий от основаването на европейската парична единица. Основната цел на Европейската централна банка е да поддържа ценовата непоклатимост в еврозоната.
Ръководителите на държавните управления в Съвета се съгласиха да предлагат Вим Дуйзенберг за ръководител на Европейската централна банка с мандат от осем години в сходство с Договора. Също по този начин беше реализирано единодушие, че неговият правоприемник би трябвало да бъде номиниран от Франция и ние взехме под внимание обстоятелството, че президентът на Франция предложи господин Трише, да бъде френската номинация.
Тони Блеър – премиер-министър на Англия (1997- 2007): 03.03.1998
Осъществяването на икономическия и паричен съюз за основаването на еврото, единната европейска валута, е групов триумф на всички държавни и държавни ръководители, които имаха решителна политика за постигането му. То е и групов триумф на всички хора и нации в Европа, които поставиха нужните старания за постигането на този паричен съюз.
Жак Сантер, ръководител на Европейската комисия (1995 – 1999)

Началото на третата и последна фаза от въвеждането на еврото в качеството му на единна валута е от 1 януари 2002 година От тази дата в паричното послание на европейските страни, членове на еврозоната, стартират материално и действително да действат банкноти и монети евро. Всяка национална валута е твърдо и дефинитивно закрепена към новата обща европейска парична единица.

 
Това е самобитно достижение, което слага началото на нов стадий с опцията жителите да възприемат банкнотите и в по-общ проект еврото като знак на общото премеждие в Европа. Основната ни грижа е да има баланс сред паричната и икономическата страна. Това ще бъде изискването за разцвета на икономическия и паричен съюз и укрепването на доверието в еврото като международна валута.
Жак Делор – ръководител на Европейска комисия (1985 -1995): 23.12.2001
Еврото прави Европейския съюз по-силен в неговата значима задача на страж на мира и свободата. С еврото ние сме свързани между тях по-силно от всеки път. Участието в еврозоната значи, че човек не може просто да напусне тази къща, която назоваваме Европа, през задния вход. Това е доста значимо решение, което е от голяма важност за всички в Европа и изключително за нас в Германия. За мен е доста ясно, че с въвеждането на еврото стартира нова епоха. Това е ново време в стопанската система и съм сигурен, че приемането на новата валута ще се усили "
Хелмут Кол – канцлер на Германия (1982 – 1998)

Всяка страна, включила се към еврозоната, получава достъп до доста по-голям източник на ликвидност за развиване на стопанската система си и за развиването на предприемачеството в страната. У нас след влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година се води спор по кое време да се вкара еврото или да се откажем от тази опция.

„ За мен няма подозрения, че влизането ни в еврозоната води позитивни стопански и финансови резултати, които българските консуматори ще усетят доста бързо. Те неведнъж ще превишат евентуалните негативи, тъй като почтено казано аз не виждам такива. Стабилността на паричните потоци е доста значима за вземането на решения във връзка с вложенията и потреблението. Стабилността на финансовата и платежната система се обособява посредством участието на всяка страна в един толкоз огромен паричен съюз, в който валутата се употребява и за интернационалните заплащания. Тя интегрира освен финансовата система, само че и цялата стопанска система в този общ пазарен, паричен и финансов съюз.

Аз поздравявам да бъде упорит нашия проект за присъединение, тъй като както споделих към този момент изгодите неведнъж надвишават възможните негативи. Така че ние нямаме никаква причина да отлагаме това значимо решение. Разбира се, политическата рецесия в тази ситуация за мен е по-скоро опция, в сравнение с спънка. Както виждаме имаме окуражителни сигнали и консолидация към целевата дата 1 април 2025 година на главните политически сили, показани в Народното събрание “, споделя още Борис Петров.