Пловдив строи бъдещето на спорта с милиони, но и клубовете трябва да поемат своята отговорност
Обърнала ли е Община Пловдив тил на спорта, или е таман противоположното? Тази полемика се развихри по-повод желанието на градската администрация да вкара ред и правда в даването на спортната си инфраструктура, а един от тези обекти е стадион „ Христо Ботев “, който се употребява без ясни правила и в доста по-изгодна позиция от всички други клубове.
Какви са обстоятелствата? Пловдив освен влага в спортна инфраструктура, а го прави с движение, което мъчно може да бъде съпоставено с различен бранш от градското развиване. И точно това слага един значим въпрос: дали казусът е, че Общината и кметът Костадин Димитров не вършат задоволително за спорта, или че към този момент прави толкоз доста, че това стартира да наподобява незаслужено по отношение на останалите нерешени проблеми на града?
В последните години спортът се трансформира в един от най-видимите цели на градската администрация, написа. Пловдив е на път да стане първият град в България с два огромни приключени на 100% общински футболни стадиона – „ Христо Ботев “ и „ Локомотив “. И двата обекта са тежки, скъпи и дългогодишни планове, които гълтам голям обществен запас, само че в същото време дават на града инфраструктура, за която генерации почитатели упорстваха.
Към тях скоро би трябвало да се добави и стадион „ Марица “, за който има извоюван план през Министерството на младежта и спорта. Така вложенията във футболната инфраструктура няма да се лимитират единствено до двата най-популярни клуба, а ще обзет и различен исторически пловдивски състезателен център.
Паралелно с това е пред довеждане докрай и спортната база до „ Алати “ на бул. „ България “, където сега упражняват юношите на „ Марица “. Терен за създаване на база е възложен и на „ Локомотив “ Пловдив в регион „ Тракия “. Това са решения, които демонстрират ясна посока – освен игрища за мъжките тимове, а терени и условия за школи, деца и бъдещи състезатели.
В момента вървят и процедури за реорганизация на две спортни бази край Гребната база – залата за бокс, повдигане на тежести и джудо, както и прилежащата база за лека атлетика, баскетбол и волейбол. В листата по Приложение 3 към държавния бюджет Община Пловдив е присъединила и довършването на новите зали по волейбол и баскетбол в регион „ Западен “. Само преди година бе открит и модерният плувен комплекс „ Арена Младост “, а залата по лека атлетика на СКЛА „ Локомотив “ също бе реконструирана.
Картината се добавя от политиката към клубовете. Тенис кортовете в града бяха предоставени на рекорден брой тенис клубове, които да ги развиват дълготрайно при алегоричен наем, само че с ясни правила и критерии.
Баскетболният „ Академик “ получи безсрочно право на градеж за 30 години върху терен до Спортното учебно заведение, където да построи своя зала със обилни лични средства. Волейболната " Марица ", която е цялостен хегемон в България купи зала " Строител " - още веднъж със лични средства - това е персоналната отговорност на ръководителите на тези клубове.
Всичко това не звучи като град, който е изоставил спорта. Напротив – наподобява като град, който даже слага спорта преди десетки други належащи проблеми.
Тук отбраната на кмета Костадин Димитров не е въпрос на политическа благосклонност, а на обикновена правдивост към обстоятелствата. Да се твърди, че Община Пловдив не прави нищо за спорта, при съществуването на толкоз доста стартирани, приключени и готови планове, е най-малкото неточно. Може да се спори дали средствата са разпределени най-добре. Може да се пита дали част от вложенията не трябваше да бъдат ориентирани към други браншове. Може да се упорства за по-ясни правила. Но не може да се отхвърля мащабът на направеното.
Именно тук е най-важната роля на Общината – не да бъде касичка за всеки клуб, който вдигне най-вече звук, а да построява инфраструктура и да я дава при ясни правила. С идентични критерии, транспарантни процедури и договорни връзки. Защото другояче постоянно ще остава чувството, че едни са по-равни от други – поради връзки, контакти, политическо въздействие или способността да основават публичен напън.
Градската администрация би трябвало да подкрепя детските школи, всеобщия спорт и спортната инфраструктура. Не професионалния футбол като бизнес модел, при който се притеглят задгранични футболисти с високи заплати, след което клубовете чакат съществени трансферни суми. Това към този момент не е подкрепяне на спорта в чистия му тип, а индиректна поддръжка за многомилионен бизнес.
В същото време Пловдив се готви за Европейска столица на спорта. През града минаха огромни събития като Giro d’Italia и Купа „ Дейвис “. След осем години пауза Пловдив още веднъж одобри Световно състезание по гребане, а сходни семейства не престават да връщат града на интернационалната спортна карта.
Да, проблемите не са малко. Стадион „ Пловдив “ ще продължи да стои като мъчителен знак на пропуснати решения и отсрочени отговорности. Но истината е, че преди години футболната общност в Пловдив направи своя избор – ресурсът да отиде към стадионите на „ Ботев “ и „ Локомотив “, а не към един общ градски стадион. Днес да се желае още 100 млн. евро от страната за реконструкцията му би звучало несериозно на фона на към този момент вложените средства.
Още повече че в София двата гранда – „ Левски “ и ЦСКА – вървят към създаване на своите игрища главно със лични средства. Това също е значим ориентир. Общината може да основава условия, да оказва помощ с терени, процедури и инфраструктура, само че не може безпределно да замества частната самодейност и отговорността на професионалните клубове.
Затова критиците на Костадин Димитров евентуално са прави единствено в едно – той в действителност не прави „ малко “ за спорта. Прави прекомерно доста, най-малко в случай че го съпоставим с останалите големи потребности на Пловдив.
Но в случай че Пловдив желае да бъде състезателен град, а не просто град с няколко скъпи стадиона, идната стъпка би трябвало да бъде още по-важна от строителството – справедливостта. Всеки клуб, всяка школа и всяко дете би трябвало да знаят, че достъпът до спортна база не зависи от това кой е по-гласовит, по-близък до властта или по-удобен политически. Зависи от правила, резултати и публичен интерес. Само тогава милионите, вложени в спорт, няма да наподобяват като подарък за определени, а като инвестиция в бъдещето на целия град.
Какви са обстоятелствата? Пловдив освен влага в спортна инфраструктура, а го прави с движение, което мъчно може да бъде съпоставено с различен бранш от градското развиване. И точно това слага един значим въпрос: дали казусът е, че Общината и кметът Костадин Димитров не вършат задоволително за спорта, или че към този момент прави толкоз доста, че това стартира да наподобява незаслужено по отношение на останалите нерешени проблеми на града?
В последните години спортът се трансформира в един от най-видимите цели на градската администрация, написа. Пловдив е на път да стане първият град в България с два огромни приключени на 100% общински футболни стадиона – „ Христо Ботев “ и „ Локомотив “. И двата обекта са тежки, скъпи и дългогодишни планове, които гълтам голям обществен запас, само че в същото време дават на града инфраструктура, за която генерации почитатели упорстваха.
Към тях скоро би трябвало да се добави и стадион „ Марица “, за който има извоюван план през Министерството на младежта и спорта. Така вложенията във футболната инфраструктура няма да се лимитират единствено до двата най-популярни клуба, а ще обзет и различен исторически пловдивски състезателен център.
Паралелно с това е пред довеждане докрай и спортната база до „ Алати “ на бул. „ България “, където сега упражняват юношите на „ Марица “. Терен за създаване на база е възложен и на „ Локомотив “ Пловдив в регион „ Тракия “. Това са решения, които демонстрират ясна посока – освен игрища за мъжките тимове, а терени и условия за школи, деца и бъдещи състезатели.
В момента вървят и процедури за реорганизация на две спортни бази край Гребната база – залата за бокс, повдигане на тежести и джудо, както и прилежащата база за лека атлетика, баскетбол и волейбол. В листата по Приложение 3 към държавния бюджет Община Пловдив е присъединила и довършването на новите зали по волейбол и баскетбол в регион „ Западен “. Само преди година бе открит и модерният плувен комплекс „ Арена Младост “, а залата по лека атлетика на СКЛА „ Локомотив “ също бе реконструирана.
Картината се добавя от политиката към клубовете. Тенис кортовете в града бяха предоставени на рекорден брой тенис клубове, които да ги развиват дълготрайно при алегоричен наем, само че с ясни правила и критерии.
Баскетболният „ Академик “ получи безсрочно право на градеж за 30 години върху терен до Спортното учебно заведение, където да построи своя зала със обилни лични средства. Волейболната " Марица ", която е цялостен хегемон в България купи зала " Строител " - още веднъж със лични средства - това е персоналната отговорност на ръководителите на тези клубове.
Всичко това не звучи като град, който е изоставил спорта. Напротив – наподобява като град, който даже слага спорта преди десетки други належащи проблеми.
Тук отбраната на кмета Костадин Димитров не е въпрос на политическа благосклонност, а на обикновена правдивост към обстоятелствата. Да се твърди, че Община Пловдив не прави нищо за спорта, при съществуването на толкоз доста стартирани, приключени и готови планове, е най-малкото неточно. Може да се спори дали средствата са разпределени най-добре. Може да се пита дали част от вложенията не трябваше да бъдат ориентирани към други браншове. Може да се упорства за по-ясни правила. Но не може да се отхвърля мащабът на направеното.
Именно тук е най-важната роля на Общината – не да бъде касичка за всеки клуб, който вдигне най-вече звук, а да построява инфраструктура и да я дава при ясни правила. С идентични критерии, транспарантни процедури и договорни връзки. Защото другояче постоянно ще остава чувството, че едни са по-равни от други – поради връзки, контакти, политическо въздействие или способността да основават публичен напън.
Градската администрация би трябвало да подкрепя детските школи, всеобщия спорт и спортната инфраструктура. Не професионалния футбол като бизнес модел, при който се притеглят задгранични футболисти с високи заплати, след което клубовете чакат съществени трансферни суми. Това към този момент не е подкрепяне на спорта в чистия му тип, а индиректна поддръжка за многомилионен бизнес.
В същото време Пловдив се готви за Европейска столица на спорта. През града минаха огромни събития като Giro d’Italia и Купа „ Дейвис “. След осем години пауза Пловдив още веднъж одобри Световно състезание по гребане, а сходни семейства не престават да връщат града на интернационалната спортна карта.
Да, проблемите не са малко. Стадион „ Пловдив “ ще продължи да стои като мъчителен знак на пропуснати решения и отсрочени отговорности. Но истината е, че преди години футболната общност в Пловдив направи своя избор – ресурсът да отиде към стадионите на „ Ботев “ и „ Локомотив “, а не към един общ градски стадион. Днес да се желае още 100 млн. евро от страната за реконструкцията му би звучало несериозно на фона на към този момент вложените средства.
Още повече че в София двата гранда – „ Левски “ и ЦСКА – вървят към създаване на своите игрища главно със лични средства. Това също е значим ориентир. Общината може да основава условия, да оказва помощ с терени, процедури и инфраструктура, само че не може безпределно да замества частната самодейност и отговорността на професионалните клубове.
Затова критиците на Костадин Димитров евентуално са прави единствено в едно – той в действителност не прави „ малко “ за спорта. Прави прекомерно доста, най-малко в случай че го съпоставим с останалите големи потребности на Пловдив.
Но в случай че Пловдив желае да бъде състезателен град, а не просто град с няколко скъпи стадиона, идната стъпка би трябвало да бъде още по-важна от строителството – справедливостта. Всеки клуб, всяка школа и всяко дете би трябвало да знаят, че достъпът до спортна база не зависи от това кой е по-гласовит, по-близък до властта или по-удобен политически. Зависи от правила, резултати и публичен интерес. Само тогава милионите, вложени в спорт, няма да наподобяват като подарък за определени, а като инвестиция в бъдещето на целия град.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ