Калин Костов: С новите правила за атестиране МОН създаде юридически Франкенщайн с пожелателен характер
„ Объркването е цялостно! Правилата за атестиране понастоящем са избрани в член 57 на Закона за висшето обучение и техният режим може да бъде променян само посредством внасяне на промени в точно този закон..Академичните оценки се дефинират от академичната общественост и там страната няма право да се меси. Който желае да промени това състояние, би трябвало да промени наложително Закона за висшето обучение в тази му част, и то в сходство с правилото, заложен в Конституцията, което по никакъв начин не е елементарно.
В същото време, при започване на месец март се появи Законът за държавния бюджет за тази календарна година, който в своя §17 от Преходни и заключителни разпоредби планува, че страната ще даде на висшите учебни заведения спомагателни 20 млн. лв. при изискване, че трансформират вътрешните си правилници за атестиране съгласно критерии, които тя ще дефинира с „ акт на Министерски съвет”. В тази нескопосана дефиниция даже не е посочено какъв ще бъде този акт – Постановление на Министерски съвет или РМС - и вкарването на сходни „ правила” в РМС е нов потрес за нас – юристите. Така този юридически Франкенщайн в действителност сътвори два паралелни режима на атестиране на преподавателите в България – един в ЗВО и един в Закона за бюджета, които вътрешно са несъвместими и си опонират. Оттук нататък всяко деяние по използването на този параграф 17 е като деяние по използването на параграф 22 на Джоузеф Хелър – неизпълнимо и незаконно”. Това споделя в изявление за Калин Костов - юрист и учител по правни науки в Стопанска академия „ Димитър А.Ценов”.
По думите му законът за бюджета включва в себе си две несъчетаеми неща – еднократно систематизиране на средства, което се урежда с Решение на Министерския съвет, и някакви нормативни правила, което обаче следва да се уреди с Постановление на Министерския съвет.
„ При това второто може да се реализира единствено на съображение законова делегация на различен нормативен акт (ЗВО), каквато обаче липсва. Подобно „ животно” в правото не би могло да съществува”, акцентира специалистът.
„ МОН основава правила за атестиране, учредени не на ЗВО, а на Закона за бюджета. Който е позволил това, дано си понесе отговорността. Понастоящем Законът за бюджета за тази календарна година е „ иззел” подготвеност за споразумяване на материя, чието място е в ЗВО и се е стигнало до тази трагична и неуместна ситуация”, изясни Костов. „ Мога да онагледя случилото се със следния образец – изпълнителната власт е основала правила на правилото на кражбата на електричество от мрежата посредством пробутване на противозаконен кабел и включване посредством основаване на байпас на системата. За да сътвори законни правила, тя е трябвало да сложи въпроса на обществено разискване, да организира спор за обсега на академичната автономност и вероятно кардинално да получи единодушие за предоставяне на правото на страната да се меси в атестирането. Впоследствие е следвало да предложи смяна на ЗВО в тази му част. Вместо това, тя е пуснала един противозаконен кабел към електрическата мрежа посредством приемането на §17 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета, вързала е един морков, поставяйки тези 20 милиона лв. като тласък и без да трансформира отрасловия закон, което би било муден и нерешителен развой, е решила, че по този начин ще организира промяната, която е възнамерявала. Само че по този начин не трябва да се прави! Това изхитряване води до актуалната обстановка, от която излаз напред няма.
Огромна въпросителна е и какво става с атестирането в частните висши учебни заведения – то очевидно остава да върви по досегашния ред и не е обхванато от тези „ национални критерии”, което е дискриминационно изискване и основава два режима”, акцентира Калин Костов.
Той изброи още проблеми като да вземем за пример основаването на неразбираема комисия от министъра на образованието, която да ревизира сходството на измененията, които университетите вършат в правилниците си с избрани „ изисквания”; неравнопоставеност на критериите за оценка и тежки дефицити във връзка с формулировката на учебно-преподавателска активност.
Костов е на мнение, че би трябвало да се отсее зърното от плявата, само че и би трябвало да се пипа деликатно, „ тъй като вкарването на страната като директен регулатор по чисто университетски въпроси, директна последица от които е правото да се уволни някой професор или доцент, е тъкмо противоположното на извоюваната академична независимост с идването на демокрацията”.
В същото време, при започване на месец март се появи Законът за държавния бюджет за тази календарна година, който в своя §17 от Преходни и заключителни разпоредби планува, че страната ще даде на висшите учебни заведения спомагателни 20 млн. лв. при изискване, че трансформират вътрешните си правилници за атестиране съгласно критерии, които тя ще дефинира с „ акт на Министерски съвет”. В тази нескопосана дефиниция даже не е посочено какъв ще бъде този акт – Постановление на Министерски съвет или РМС - и вкарването на сходни „ правила” в РМС е нов потрес за нас – юристите. Така този юридически Франкенщайн в действителност сътвори два паралелни режима на атестиране на преподавателите в България – един в ЗВО и един в Закона за бюджета, които вътрешно са несъвместими и си опонират. Оттук нататък всяко деяние по използването на този параграф 17 е като деяние по използването на параграф 22 на Джоузеф Хелър – неизпълнимо и незаконно”. Това споделя в изявление за Калин Костов - юрист и учител по правни науки в Стопанска академия „ Димитър А.Ценов”.
По думите му законът за бюджета включва в себе си две несъчетаеми неща – еднократно систематизиране на средства, което се урежда с Решение на Министерския съвет, и някакви нормативни правила, което обаче следва да се уреди с Постановление на Министерския съвет.
„ При това второто може да се реализира единствено на съображение законова делегация на различен нормативен акт (ЗВО), каквато обаче липсва. Подобно „ животно” в правото не би могло да съществува”, акцентира специалистът.
„ МОН основава правила за атестиране, учредени не на ЗВО, а на Закона за бюджета. Който е позволил това, дано си понесе отговорността. Понастоящем Законът за бюджета за тази календарна година е „ иззел” подготвеност за споразумяване на материя, чието място е в ЗВО и се е стигнало до тази трагична и неуместна ситуация”, изясни Костов. „ Мога да онагледя случилото се със следния образец – изпълнителната власт е основала правила на правилото на кражбата на електричество от мрежата посредством пробутване на противозаконен кабел и включване посредством основаване на байпас на системата. За да сътвори законни правила, тя е трябвало да сложи въпроса на обществено разискване, да организира спор за обсега на академичната автономност и вероятно кардинално да получи единодушие за предоставяне на правото на страната да се меси в атестирането. Впоследствие е следвало да предложи смяна на ЗВО в тази му част. Вместо това, тя е пуснала един противозаконен кабел към електрическата мрежа посредством приемането на §17 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета, вързала е един морков, поставяйки тези 20 милиона лв. като тласък и без да трансформира отрасловия закон, което би било муден и нерешителен развой, е решила, че по този начин ще организира промяната, която е възнамерявала. Само че по този начин не трябва да се прави! Това изхитряване води до актуалната обстановка, от която излаз напред няма.
Огромна въпросителна е и какво става с атестирането в частните висши учебни заведения – то очевидно остава да върви по досегашния ред и не е обхванато от тези „ национални критерии”, което е дискриминационно изискване и основава два режима”, акцентира Калин Костов.
Той изброи още проблеми като да вземем за пример основаването на неразбираема комисия от министъра на образованието, която да ревизира сходството на измененията, които университетите вършат в правилниците си с избрани „ изисквания”; неравнопоставеност на критериите за оценка и тежки дефицити във връзка с формулировката на учебно-преподавателска активност.
Костов е на мнение, че би трябвало да се отсее зърното от плявата, само че и би трябвало да се пипа деликатно, „ тъй като вкарването на страната като директен регулатор по чисто университетски въпроси, директна последица от които е правото да се уволни някой професор или доцент, е тъкмо противоположното на извоюваната академична независимост с идването на демокрацията”.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ