Д-р Гергинов: Русия няма да остане само с Донбас. САЩ се укрепват през съюза Полша-Западна Украйна
О.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов
Както е известно в началото оповестените цели на съветската специфична военна интервенция (СВО) бяха демилитаризация и денацификация на Украйна. В осъществяването им съветският контингент стартира методично заличаване на тиловата инфраструктура на украйнската войска, на нейния персонален състава, въоръжение и бойна техника и на предприятията от отбранителната индустрия на страната. Това беше предстоящо и в сходство с оповестените цели.
В средата на април т.г. Русия разгласи нов стадий на СВО, чиято цел е освобождане на Донбас. Оттогава до момента обединените войски на ДНР, ЛНР и Русия постепенно и методично унищожават мощно укрепените и надълбоко ешалонирани позиции на украинската войска, стремейки се да понижат личните си загуби и да запазят живота на мирните жители. Това наложи смяна както на тактиката за водене на СВО, по този начин и на тактиката за водене на бойните дейности, като на артилерията и авиацията се разпореди огневото разрушение на укрепените региони с последващото им обграждане и очистване.
Към края на май постигнатите резултати при осъществяване на този стадий са положителни, завзета е обширна територия, в над 220 обитаеми места към този момент няма украински елементи, а останалите в укрепените региони, построени в крупните градове, към този момент са или следва да попаднат в оперативно обграждане.
Започна и интензивно преустройване на заетите територии. На 25 май т.г съветският президент подписа документ за изменение на Указа за опростено придобиване на съветско поданство, с който се дава такова право и на жителите на Херсонска и Запорожка области. Документът слага начало на политическа смяна в тези области и в тях към този момент се откриват пунктове за приемане на документи. На процедура с него се слага нова задача - консолидиране на заетите територии в състава на Руската федерация, което първоначално важи за Херсонска и Запорожка области, без значение, че столицата на последната към момента е под украински надзор
В тях се построяват военно-граждански администрации и полицейски структури, осигуряващи реда в обитаемоте места. Въвежда се рублата като платежно средство за пенсии и заплати, подключват се към съветските телевизионни и интернет-оператори, минава се към московско време, вкарват се съветски автомобилни номера, обезпечава се огромна филантропична помощ, пристигнали от Русия екипи и техника разчистват разрушенията, възвръща се работата на комуналните служби, а където е допустимо и действие на промишлените предприятия. В съветски медии се твърди, че има кардинално решение за влизане на по-късен стадий и на ЛНР и ДНР в състава на Руската федерация.
В свое изявление съветският президент съобщи, че Русия води война за личните си земи. Историческа съветска земя са териториите източно от Днепър (Черниговска, Полтавска, Харковска и Днепропетровска области), на юг по черноморското крайбрежие (Запорожка, Херсонска и Одеска) и на запад от Днепър (Житомирска и Киевска). От изявлението на съветския президент следва, че територията западно от Днепър, без посочените две области, не е част от Русия. Това е по този начин, тъй като забележителна част от нея е била притежание на Полша, част от Унгария и част от Румъния.
Интересно е, че това изявление има отражение и във външнополитически аспект. След него Полша доста се засилва, стартира образуване на войскова група от към 50 000 бойци, елементи на Военновъздушни сили и силите за специфични интервенции, и стартира да организира учения с тях, без да крие желанието си към своите някогашни владения, намиращи се в днешна Западна Украйна. Военна интервенция обаче не е допустима за САЩ/НАТО и по тази причина беше открит различен вид.
Той пролича на 22 май на срещата в Киев сред двамата президенти. По време на визитата украинският президент разгласи, че ще внесе във Върховната Рада законопроект „ За необикновен правови статус на жители на Полша в Украйна”. Според законопроекта правата на полските жители се изравняват с тези на украинските. В частност полски служители на реда ще имат правоохранителни функционалности, поляци ще могат да ръководят региони от украинската териториална конструкция, а полски жители ще могат да аплайват за изборни длъжности в украинските управнически звена. Ако отнесем това към някогашните полски земи, излиза наяве, че с този законопроект те могат да се отдадат под полско ръководство, което се реализира без даже да е нужна военна интервенция.
От своя страна в Полша бе признат закон „ За краткотрайно преместените лица от Украйна”, с който на украинските жители се дават идентични права с полските, като се изключи изборните. Така на процедура стартира последователно създаване на нещо като съюзна страна. Ненапразно в изявлението си пред Върховната Рада полският президент означи, че „ сред Украйна и Полша в бъдеще няма да има граница, а двете страни ще построяват общо щастие”.
Активността на Полша може да се преглежда и като предпочитание за реализация на нейната идея за междуморието, т.е. за водачество в земите сред Балтийско и Черно море. Това прочее е още една причина Русия да не остане единствено в Донбас, а да причисли и южните си исторически земи и изключително Одеска област.
По всяка възможност договореността сред Полша и Украйна е част от проект на Съединени американски щати, чиято цел, съгласно ръководителя на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин, е „ определяне на военно-политически надзор на Варшава над историческите си владения в Украина”. Тази активност евентуално е съгласувана със Съединени американски щати или е създадена под тяхно управлението за да се резервира Украйна под техен надзор, освен това без даже един натовски боец да взе участие в стълкновение с съветски елементи. Това е неприемливо, защото може да се одобри като мотив за внезапна ескалация с непредвидими последствия.
Като се има поради концепцията на премиера Джонсън за политически, стопански и боен съюз с Полша и Украйна, може да се допусне, че Англия също има избрана роля в този проект и в зараждащото се взаимоотношение сред Полша и Украйна. Обявената концепция в действителност не е ориентирана единствено против Русия, само че е и във щета на Европейския съюз.
Дейността на Полша е допустима за САЩ/НАТО, тъй като не води до директна борба с Русия и тъй като, вероятно настанявайки се в Западна Украйна, ще даде опция натовски структури да се настанят в нея и да я употребяват като база против Русия.
Ако това фактически стане, ще се получи по този начин, че в следствие от съветската СВО американците, губейки „ плана Украйна”, въпреки всичко ще запазят въпреки и неголяма част от него, затова и опцията си за по-натъшно опълчване с Русия. Това обаче няма да бъде по никакъв начин малко, като се има поради политиката, територията и опциите на съюза Полша-Западна Украйна.
Може да се допусне, че на Унгария и Румъния няма да бъде разрешено да приобщят историческите си земи, надлежно Закарпатието (Закарпатска област) и Северна Буковина (Чернивецка област). Не е ясно обаче по какъв начин ще реагира унгарският министър председател, който към този момент си обезпечи съществени пълномощия, обявявайки изключително състояние в страната. Проблем ще възникне и за Беларус, която на юг граничи със Западна Украйна и която, с цел да обезпечи сигурността си, към този момент разгласи основаване на Южно командване на въоръжените си сили.
Началото на съветската СВО в Украйна изостри борбата Русия-Запад. Освен налагането на всевъзможни стопански и финансови наказания, Западът на процедура се намеси във военните дейности опосредствено посредством даване на украинската войска на въоръжение и военно имущество. С развиване на СВО се трансформира и номенклатурата на доставяното въоръжение на Украйна.
Започна се със стрелково оръжие, противотанкови и противовъздушни ракетни комплекси и муниции за тях. Месец по-късно стартира доставка на бронетехника, главно бронетранспортьори и бронеавтомоби, след което Полша даде на Украйна 250 танка. От началото на май т.г. стартира доставка и на разнообразни артилерийски системи, включително 155 мм гаубици и чешки реактивни системи за залпов огън. Украйна получи дребен брой многоцелеви вертолети и доста количество разузнавателно-ударни и баражиращи БЛА, а от Дания и брегови противокорабен ракетен комплекс „ Харпун”. Твърди се, че се доставят в разглобено положение и бойни самолети, в това число и от нашата страна – Министерството на защитата опроверга това, само че не сподели самолетите.
Интерес провокира концепцията за доставка на американски РСЗО (б.р. - ракетни системи за залпов огън), която се разви като битка сред разнообразни групи от американския хайлайф. През април Виктория Нюланд разгласи, че на Украйна са доставени няколко РСЗО. Това обаче се оказа неистина и беше опровергано от Държавния департамент. Оттогава в Съединени американски щати непрестанно се разисква въпроса за доставка на тази бойна техника и даже беше декларирано, че има решение да се даде на Украйна РСЗО на автомобилна база M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) с пакет от 6 направляващи за 227 мм неуправляема ракета М26А1 с обхват 45 км или на РСЗО на верижна база M270 MLRS (Multiple Launch Rocket System) с два пакета по 6 направляващи за 240 мм управляема ракета М30 с обсег 70 км.
Двете бойни машини са мобилна база и за оперативно-тактически ракетен комплекс MGM-140 ATACMS (Army TACtical Missile System), като HIMARS е с една ракета, а MLRS с две – според от модификацията обсегът им е от 165 до 300 км. Изглежда, че една от групите към този момент е победила, тъй като тези дни американският президент заяви, че на Украйна няма да бъде доставена посочената ракетна техника, тъй като даването на ATACMS е нарушаване на контракта за нераспросранение на ракетни технологии, доставката на MLRS с М30 крие риск от оповестяване на употребявани технологии, а на HIMARS заради това, че с нея могат да се нанасят удари по съветска територия.
През последните месеци единствено Съединени американски щати доставиха на Украина съвсем 24 000 тона въоръжение и бойна техника, за което са употребявани 480 автобуса на военно-транспортни самолети, 20 кораба, 50 жп композиции и 1500 тира. Те транспортират 24000 ПТРК, над 1000 ПЗРК с 1500 ракети, 90 буксируеми 155 мм гаубици, повече от 30 РЛС, 79000 бр. стрелково оръжие и 60 млн. патрона за него, 50000 каски и 68000 бронежилети.
Но това е до края на май т.г., а какъв брой ще бъде доставено с планувания пакет от 40 милиарда $, от които половината са за въоръжение, към този момент не е ясно. Предполага се, че то ще бъде модерно, със доста по-високи бойни благоприятни условия. Навярно заради нуждата от неговото потребление се усилва и броят на западните съветници, наемници и сътрудници на частни военни компании. Възможно е точно с това въоръжение да се комплектуват въоръжените сили на бъдещата съюзна страна и изключително на украинската ѝ част.
Огромното количество от доставяното въоръжение са остарели мостри, които не имат модерни бойни благоприятни условия. Практически страните-доставчици се освобождават от остарялото оръжие, което би трябвало да заменят с ново. Навярно по тази причина в Съединени американски щати бе признат закон за ленд-лиз, в който се плануват облекчени условия за другарските страни, доставили въоръжение на Украйна, което да се размени с ново американско.
Излиза, че Западът по-скоро взема решение свои проблеми, в сравнение с да се грижи за действително възобновяване боеспособността на украинската войска. Същевременно превъоръжаването на европейските членове на НАТО може да се преглежда и като увеличение на бойните им благоприятни условия за опълчване на Русия и като освобождение на част от уговорките на Съединени американски щати към Европа, с цел да съсредоточат напъните си в Тиоокеанския район. В този аспект е съзвучно скорошното изявление на немският канцлер, че в Германия ще има най-голямата войска измежду страните от НАТО.
Всичко това, дружно с политическите проекти и икономическите дейности, при които даже пшеницата и минералните торове стават оръжие, демонстрират, че както СВО, по този начин и борбата Русия-Запад навлиза в стадий на увеличена заплаха от рискова ескалация на противоборството.
В този аспект не на вятъра прозвучаха думите на Хенри Кисинджър, че са нужни политически старания за преустановяване на спора. Ако той показва мнението на една част от американския хайлайф, то другата, в случай че се съди по думите на отдалечено управлявания украинския президент, е изрично срещу. Следователно ситуацията освен на Украйна, само че и в Европа ще зависи както от хода на СВО, по този начин и от изхода на битката сред двете групи на американския хайлайф.
Източник " Гласове "
Както е известно в началото оповестените цели на съветската специфична военна интервенция (СВО) бяха демилитаризация и денацификация на Украйна. В осъществяването им съветският контингент стартира методично заличаване на тиловата инфраструктура на украйнската войска, на нейния персонален състава, въоръжение и бойна техника и на предприятията от отбранителната индустрия на страната. Това беше предстоящо и в сходство с оповестените цели.
В средата на април т.г. Русия разгласи нов стадий на СВО, чиято цел е освобождане на Донбас. Оттогава до момента обединените войски на ДНР, ЛНР и Русия постепенно и методично унищожават мощно укрепените и надълбоко ешалонирани позиции на украинската войска, стремейки се да понижат личните си загуби и да запазят живота на мирните жители. Това наложи смяна както на тактиката за водене на СВО, по този начин и на тактиката за водене на бойните дейности, като на артилерията и авиацията се разпореди огневото разрушение на укрепените региони с последващото им обграждане и очистване.
Към края на май постигнатите резултати при осъществяване на този стадий са положителни, завзета е обширна територия, в над 220 обитаеми места към този момент няма украински елементи, а останалите в укрепените региони, построени в крупните градове, към този момент са или следва да попаднат в оперативно обграждане.
Започна и интензивно преустройване на заетите територии. На 25 май т.г съветският президент подписа документ за изменение на Указа за опростено придобиване на съветско поданство, с който се дава такова право и на жителите на Херсонска и Запорожка области. Документът слага начало на политическа смяна в тези области и в тях към този момент се откриват пунктове за приемане на документи. На процедура с него се слага нова задача - консолидиране на заетите територии в състава на Руската федерация, което първоначално важи за Херсонска и Запорожка области, без значение, че столицата на последната към момента е под украински надзор
В тях се построяват военно-граждански администрации и полицейски структури, осигуряващи реда в обитаемоте места. Въвежда се рублата като платежно средство за пенсии и заплати, подключват се към съветските телевизионни и интернет-оператори, минава се към московско време, вкарват се съветски автомобилни номера, обезпечава се огромна филантропична помощ, пристигнали от Русия екипи и техника разчистват разрушенията, възвръща се работата на комуналните служби, а където е допустимо и действие на промишлените предприятия. В съветски медии се твърди, че има кардинално решение за влизане на по-късен стадий и на ЛНР и ДНР в състава на Руската федерация.
В свое изявление съветският президент съобщи, че Русия води война за личните си земи. Историческа съветска земя са териториите източно от Днепър (Черниговска, Полтавска, Харковска и Днепропетровска области), на юг по черноморското крайбрежие (Запорожка, Херсонска и Одеска) и на запад от Днепър (Житомирска и Киевска). От изявлението на съветския президент следва, че територията западно от Днепър, без посочените две области, не е част от Русия. Това е по този начин, тъй като забележителна част от нея е била притежание на Полша, част от Унгария и част от Румъния.
Интересно е, че това изявление има отражение и във външнополитически аспект. След него Полша доста се засилва, стартира образуване на войскова група от към 50 000 бойци, елементи на Военновъздушни сили и силите за специфични интервенции, и стартира да организира учения с тях, без да крие желанието си към своите някогашни владения, намиращи се в днешна Западна Украйна. Военна интервенция обаче не е допустима за САЩ/НАТО и по тази причина беше открит различен вид.
Той пролича на 22 май на срещата в Киев сред двамата президенти. По време на визитата украинският президент разгласи, че ще внесе във Върховната Рада законопроект „ За необикновен правови статус на жители на Полша в Украйна”. Според законопроекта правата на полските жители се изравняват с тези на украинските. В частност полски служители на реда ще имат правоохранителни функционалности, поляци ще могат да ръководят региони от украинската териториална конструкция, а полски жители ще могат да аплайват за изборни длъжности в украинските управнически звена. Ако отнесем това към някогашните полски земи, излиза наяве, че с този законопроект те могат да се отдадат под полско ръководство, което се реализира без даже да е нужна военна интервенция.
От своя страна в Полша бе признат закон „ За краткотрайно преместените лица от Украйна”, с който на украинските жители се дават идентични права с полските, като се изключи изборните. Така на процедура стартира последователно създаване на нещо като съюзна страна. Ненапразно в изявлението си пред Върховната Рада полският президент означи, че „ сред Украйна и Полша в бъдеще няма да има граница, а двете страни ще построяват общо щастие”.
Активността на Полша може да се преглежда и като предпочитание за реализация на нейната идея за междуморието, т.е. за водачество в земите сред Балтийско и Черно море. Това прочее е още една причина Русия да не остане единствено в Донбас, а да причисли и южните си исторически земи и изключително Одеска област.
По всяка възможност договореността сред Полша и Украйна е част от проект на Съединени американски щати, чиято цел, съгласно ръководителя на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин, е „ определяне на военно-политически надзор на Варшава над историческите си владения в Украина”. Тази активност евентуално е съгласувана със Съединени американски щати или е създадена под тяхно управлението за да се резервира Украйна под техен надзор, освен това без даже един натовски боец да взе участие в стълкновение с съветски елементи. Това е неприемливо, защото може да се одобри като мотив за внезапна ескалация с непредвидими последствия.
Като се има поради концепцията на премиера Джонсън за политически, стопански и боен съюз с Полша и Украйна, може да се допусне, че Англия също има избрана роля в този проект и в зараждащото се взаимоотношение сред Полша и Украйна. Обявената концепция в действителност не е ориентирана единствено против Русия, само че е и във щета на Европейския съюз.
Дейността на Полша е допустима за САЩ/НАТО, тъй като не води до директна борба с Русия и тъй като, вероятно настанявайки се в Западна Украйна, ще даде опция натовски структури да се настанят в нея и да я употребяват като база против Русия.
Ако това фактически стане, ще се получи по този начин, че в следствие от съветската СВО американците, губейки „ плана Украйна”, въпреки всичко ще запазят въпреки и неголяма част от него, затова и опцията си за по-натъшно опълчване с Русия. Това обаче няма да бъде по никакъв начин малко, като се има поради политиката, територията и опциите на съюза Полша-Западна Украйна.
Може да се допусне, че на Унгария и Румъния няма да бъде разрешено да приобщят историческите си земи, надлежно Закарпатието (Закарпатска област) и Северна Буковина (Чернивецка област). Не е ясно обаче по какъв начин ще реагира унгарският министър председател, който към този момент си обезпечи съществени пълномощия, обявявайки изключително състояние в страната. Проблем ще възникне и за Беларус, която на юг граничи със Западна Украйна и която, с цел да обезпечи сигурността си, към този момент разгласи основаване на Южно командване на въоръжените си сили.
Началото на съветската СВО в Украйна изостри борбата Русия-Запад. Освен налагането на всевъзможни стопански и финансови наказания, Западът на процедура се намеси във военните дейности опосредствено посредством даване на украинската войска на въоръжение и военно имущество. С развиване на СВО се трансформира и номенклатурата на доставяното въоръжение на Украйна.
Започна се със стрелково оръжие, противотанкови и противовъздушни ракетни комплекси и муниции за тях. Месец по-късно стартира доставка на бронетехника, главно бронетранспортьори и бронеавтомоби, след което Полша даде на Украйна 250 танка. От началото на май т.г. стартира доставка и на разнообразни артилерийски системи, включително 155 мм гаубици и чешки реактивни системи за залпов огън. Украйна получи дребен брой многоцелеви вертолети и доста количество разузнавателно-ударни и баражиращи БЛА, а от Дания и брегови противокорабен ракетен комплекс „ Харпун”. Твърди се, че се доставят в разглобено положение и бойни самолети, в това число и от нашата страна – Министерството на защитата опроверга това, само че не сподели самолетите.
Интерес провокира концепцията за доставка на американски РСЗО (б.р. - ракетни системи за залпов огън), която се разви като битка сред разнообразни групи от американския хайлайф. През април Виктория Нюланд разгласи, че на Украйна са доставени няколко РСЗО. Това обаче се оказа неистина и беше опровергано от Държавния департамент. Оттогава в Съединени американски щати непрестанно се разисква въпроса за доставка на тази бойна техника и даже беше декларирано, че има решение да се даде на Украйна РСЗО на автомобилна база M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) с пакет от 6 направляващи за 227 мм неуправляема ракета М26А1 с обхват 45 км или на РСЗО на верижна база M270 MLRS (Multiple Launch Rocket System) с два пакета по 6 направляващи за 240 мм управляема ракета М30 с обсег 70 км.
Двете бойни машини са мобилна база и за оперативно-тактически ракетен комплекс MGM-140 ATACMS (Army TACtical Missile System), като HIMARS е с една ракета, а MLRS с две – според от модификацията обсегът им е от 165 до 300 км. Изглежда, че една от групите към този момент е победила, тъй като тези дни американският президент заяви, че на Украйна няма да бъде доставена посочената ракетна техника, тъй като даването на ATACMS е нарушаване на контракта за нераспросранение на ракетни технологии, доставката на MLRS с М30 крие риск от оповестяване на употребявани технологии, а на HIMARS заради това, че с нея могат да се нанасят удари по съветска територия.
През последните месеци единствено Съединени американски щати доставиха на Украина съвсем 24 000 тона въоръжение и бойна техника, за което са употребявани 480 автобуса на военно-транспортни самолети, 20 кораба, 50 жп композиции и 1500 тира. Те транспортират 24000 ПТРК, над 1000 ПЗРК с 1500 ракети, 90 буксируеми 155 мм гаубици, повече от 30 РЛС, 79000 бр. стрелково оръжие и 60 млн. патрона за него, 50000 каски и 68000 бронежилети.
Но това е до края на май т.г., а какъв брой ще бъде доставено с планувания пакет от 40 милиарда $, от които половината са за въоръжение, към този момент не е ясно. Предполага се, че то ще бъде модерно, със доста по-високи бойни благоприятни условия. Навярно заради нуждата от неговото потребление се усилва и броят на западните съветници, наемници и сътрудници на частни военни компании. Възможно е точно с това въоръжение да се комплектуват въоръжените сили на бъдещата съюзна страна и изключително на украинската ѝ част.
Огромното количество от доставяното въоръжение са остарели мостри, които не имат модерни бойни благоприятни условия. Практически страните-доставчици се освобождават от остарялото оръжие, което би трябвало да заменят с ново. Навярно по тази причина в Съединени американски щати бе признат закон за ленд-лиз, в който се плануват облекчени условия за другарските страни, доставили въоръжение на Украйна, което да се размени с ново американско.
Излиза, че Западът по-скоро взема решение свои проблеми, в сравнение с да се грижи за действително възобновяване боеспособността на украинската войска. Същевременно превъоръжаването на европейските членове на НАТО може да се преглежда и като увеличение на бойните им благоприятни условия за опълчване на Русия и като освобождение на част от уговорките на Съединени американски щати към Европа, с цел да съсредоточат напъните си в Тиоокеанския район. В този аспект е съзвучно скорошното изявление на немският канцлер, че в Германия ще има най-голямата войска измежду страните от НАТО.
Всичко това, дружно с политическите проекти и икономическите дейности, при които даже пшеницата и минералните торове стават оръжие, демонстрират, че както СВО, по този начин и борбата Русия-Запад навлиза в стадий на увеличена заплаха от рискова ескалация на противоборството.
В този аспект не на вятъра прозвучаха думите на Хенри Кисинджър, че са нужни политически старания за преустановяване на спора. Ако той показва мнението на една част от американския хайлайф, то другата, в случай че се съди по думите на отдалечено управлявания украинския президент, е изрично срещу. Следователно ситуацията освен на Украйна, само че и в Европа ще зависи както от хода на СВО, по този начин и от изхода на битката сред двете групи на американския хайлайф.
Източник " Гласове "
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ