Експерт: Русия е в силната позиция да иска своя зона на безо...
О.з. бригаден военачалник доктор Валтер Файхтингер е изтъкнат европейски специалист по въпросите на защитата и сигурността. Президент е на влиятелния виенски център за стратегически разбори CSA. Той разяснява напрежението сред Русия и НАТО, както и обстановката в Украйна.
Бойчо Дамянов, Виена
- Русия упорства да получи от Запада гаранции за своята сигурност. Вече се организираха договаряния в Женева, в Брюксел и Виена. Как бихте оценили обстановката?
- Доминиращата тематика сред Русия и Запада през днешния ден е Украйна. Главният въпрос е какво да чакаме и по какъв начин ще приключи всичко това? Напрежението набъбна изключително мощно през последните месеци и този въпрос евентуално ще ни занимава и през преди малко почналата година.
- Какво желае Русия?
- Руският президент Владимир Путин ясно го сподели - гаранции за сигурността на Русия и евакуиране на НАТО от избрани територии от Източна Европа. За в този момент звучи нереалистично, само че знаем, че съветският водач е прелестен анализатор и са му ясни доста добре всички условия. Той изхожда от това, че днешната конюнктура е извънредно преференциална за Русия по няколко аргументи.
Президентският период стартира за Джо Байдън не както му се искаше, той незабавно се сблъска с най-сериозни проблеми както в страната, по този начин и на интернационалната сцена, най-много във връзка на Китай. Отгоре на всичко и Украйна. Това са два напълно разнообразни региона на напрежение и Съединени американски щати разпиляват своите сили ту тук, ту там и не могат да се съсредоточат в основното за тях китайско направление. Към тези две заболели точки бих добавил и Европа и Европейски Съюз, където Съединени американски щати не оставиха у съдружниците си положително усещане във връзка обезпечаването на тяхната сигурност.
Това сложи Москва в много преференциална позиция. Най-важният инструмент, с който разполага Русия е нейната войска. Спомнете си Чечня, Осетия, Крим. Тя с триумф показва мощ и във връзка с Украйна, още повече, че там вътрешната конюнктура е в плачевно положение, а тя на всичкото от горната страна води курс на борба с Русия.
- Какво може да последва от това?
- За Русия през днешния ден настъпи съдбоносният час да упражни оптимален напън върху Украйна като се възползва от отслабения Запад. Ще последват дипломатически триумфи, които при други условия и при друго съответствие на силите не биха били вероятни.
- Каква роля има съветската армията в украинския спор?
- В случая тя е средство за реализиране на политически цели, не на военни. На Русия не ѝ е нужна военната ескалация. Тя е рискова, може да има непредсказуеми последствия. На нея са ѝ нужни политически триумфи в договарянията със Съединени американски щати и в договарянията с НАТО.
- Беше впечатляващо, какъв брой бързо Западът се съгласи да стартира диалози по желаните от Русия ограниченията за сигурност.
- Това е похвално, и по-рано, през деветдесетте години контактите бяха дейни, само че Западът нахално се възползва от отслабналата и безсилна тогава Русия и сътвори за нея неприемлива конюнктура. Днес Русия има право да съобщи, че е срещу, още повече, че нейните причини не са нови. По тези въпроси е по-добре да се приказва, в сравнение с да се стреля.
- Днес Русия е доста по-силна от деветдесетте и това евентуално прави причините ѝ по-силни.
- Без подозрение, Русия под управлението на Путин приказва от позицията на силата. Тя желае да сътвори към себе си, сходна на Съюз на съветските социалистически републики по-рано, зона на сигурност, в която тя да има правото на глас. Въпросът е, политиката ѝ по отношение на тези страни да не е прекомерно твърда. Днес с изключение на Съединени американски щати и Русия в света към този момент има и други огромни и мощни страни.
- През деветдесетте НАТО последователно опря до съветската граница. Прибалтика, Полша и някои други се оказаха в „ противниковия “ лагер.
- Днес Русия ги преглежда като допустима буферна зона. Включването на източноевропейците в НАТО внезапно утежни сигурността на Москва. Това изключително важи за Украйна, Молдова и Грузия, където днешните ръководещи не престават напъните към НАТО. През 2014-та Русия направи първата значима стъпка на противопоставяне и причисли Крим.
- Как си обяснявате тази гореща антируска реторика в Полша и Прибалтика?
- По-рано, в руско време, те изпълняваха ролята на острие против Запада, а през днешния ден - противоположното. Но всяка ескалация на военното напрежение може да се отрази пагубно на техните територии. Независимо от това, изключително след Крим в 2014-та, тези страни започнаха все по-активно да желаят задгранично военно наличие на техните територии. Те през ден чукат на вратата на НАТО да им удостоверява, че ще ги пази в сходство с член 5-ти на контракта.
- Каква е логиката Полша да се усеща несигурна от това, че Крим е причислен?
- Изключвам опцията Русия да има сходни планове във връзка с Полша или Прибалтика. Ако Русия има някакви искания, то това е неприсъдиняването на Украйна към НАТО.
- Каква е изгодата за НАТО от досегашния конфронтационен курс?
- Не виждам безусловно никаква нужда или желание от страна на водещите страни в НАТО да не престават борбата с Русия. Напротив, те дават опция на Москва да употребява Украйна като средство за напън върху Запада. Гаранциите би трябвало да бъдат двустранни и Западът също ще сложи своите условия. Очаквам разговорът да е градивен.
-В Полша и Румъния Съединени американски щати разположиха ракети с двойно предопределение, които станаха бодил в очите на Русия.
- Да, Съединени американски щати реализираха едностранно разполагане на тези ракети в Полша и Румъния. Русия имаше цялостното съображение да се почувства застрашена. И тези ракети също би трябвало да станат част от договарянията. Малко по-късно, като ответна мярка Русия разположи сходни свои ракети в Калининградска област и в Крим. Най-добре е всичко това да бъде занулено. В това виждам позитивното на сегашната съветска самодейност - ракети могат да бъдат ситуирани, само че могат и да бъдат и демонтирани.
- Има ли възможност Литва, Латвия и Естония да излязат от НАТО?
- Не мисля, че НАТО ще се съгласи по този начин бързо на такава стъпка, само че да изтегли от там другите свои войскови елементи и техника - самолети, танкове, ракети и други би било допустимо.
Много е значимо да бъде възобновена пълноценната активност на съществуващите до в този момент разнообразни платформи за реализиране на контакти и диалози с оглед недопускане на напрежения и ескалации, такива като Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) или Съветът Русия - НАТО. Ако се окажат незадоволителни биха могли да се основат и други или да се предложат нови механизми и способи за надзор над оръжията.
- За дребни страни като България и Австрия е изключително значимо да има такива площадки и механизми с цел да могат да изразят своите опасения и да не оставят всичко да се взема решение от огромните през главите им .
- Един от най-подходящите за задачата конгреси е ОССЕ и доста се надявам всичките тези тематики да бъдат разисквани там. Имаме към този момент насъбран богат опит през миналите съвсем 50 години след Хелзинки 1973 година
- Като боен, трансформираха ли съотношението на силите сред Москва и Запада новите хиперзвукови ракети, които постъпиха на въоръжение в съветската войска?
- Винаги се стремя да виждам с сериозен взор и на Изток и на Запад и да претеглям причините. Наистина, Русия създаде хиперзвуковите ракети и към този момент ги има на въоръжение и те станаха опасност за Запада. Това промени нещата доста бързо на 180 гравдуса. Като цяло, съотношението на силите се промени в интерес на Русия, в това число и вследствие на редица други действия. Не инцидентно внезапно НАТО стартира да приказва за нуждата още веднъж да бъдат ситуирани ракети с дребен и междинен радиус на деяние, които след 1987 бяха премахнати на двустранна основа сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Разполагането им през днешния ден би заплашило съществено сигурността и на България и на Австрия.
Но с изключение на ракетите, под контрола на Русия са и редица замразени спорове - Приднестровския, Осетинския, Нагорно-Карабахския, Казахстан. Във всяка една от тези точки се намират съветски миротворци и без присъединяване и единодушието на Русия тези спорове не биха могли да се решат.
- Как бихте оценили външната политиката на нашата съседка Турция?
- С интерес я следя през последните 10 - 15 години, бих я оценил като неустойчива. Да 2010 година Турция определяше своята външна политика като „ безпроблемна “, т.е., че няма никакви противоречиви въпроси с нито една от своите съседки. След това започнаха военните стълкновения в Сирия и Турция се впусна в дейни военни дейности против ПКК на територията на Сирия. Продължи със същия рискован курс в Либия, ангажира са на страната на Азербайджан против Нагорни Карабах и Армения. Днес можем да приказваме за милитаризация на турската външна политика. Бих добавил и двойствената ѝ политика към Русия като член на НАТО. Това докара до заледяване на договарянията с Европейски Съюз, които евентуално в никакъв случай повече няма да бъдат възобновени. В Арабския район същата променчивост - крачка напред, две обратно - появиха се проблеми с Израел, с Египет. Все по-трудно става да се откри смисълът на турската външна политика. Някои настояват, че била „ неоосманска “. Турция сътвори нелоша военна индустрия, значим сътрудник е за Съединени американски щати и за Европа в Близкия изток, в Черноморския регион, по бежанските потоци от Сирия и Афганистан. Но тя загуби своята предсказуемост в интернационалните каузи. В стопанската система ѝ се появиха пукнатини, не е ясно до каква степен постоянна ще се окаже политическата ѝ система след Ердоган. Сегашният полуавторитарен жанр мощно затруднява взаимоотношенията ѝ с Европейски Съюз. За нас е изключително значимо през днешния ден да имаме контакти и диалози с всички политически формирования и фигури в страната. След изборите през 2023-та доста неща в Турция може да се трансформират.
- Каква е ролята на новосъздадения боен съюз АУКУС?
- Това е опит да се противодейства на Китай и на към този момент изменилото се не в интерес на Съединени американски щати съответствие на силите в света и в азиатско-тихоокеанския район. Това изяснява и изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан - за тях той беше тежък токмак, от който трябваше да се освободят с цел да могат по-добре да се концентрират на китайското направление.
- Ще може ли АУКУС до спре Китай?
- Рано е да се каже, за в този момент се прави опит да се попречи на Китай да господства изцяло в региона на Южнокитайско море. Всичките страни в този регион са изправени пред сериозна алтернатива - от една страна, те най-активно сътрудничат с Китай по икономическа линия, въпреки това, те се опасяват да не попаднат под цялостна китайска взаимозависимост и се оглеждат, в това число и към Съединени американски щати. А Съединени американски щати това и чакат, незабавно им споделиха, че могат да разчитат на тях. Тайван ще стане пробният камък за тези обещания на Съединени американски щати.
- Как виждате близкото бъдеще?
- Оптимистично, стартират договаряния, ще се усилва доверието. Не е допустимо да даваш цялостна газ, да летиш против една стена и да останеш жив. Това към този момент стана ясно на всички, остава да се намерят общите точки и решения. Сигурен съм, че през идващите дни ще станем очевидци на много неща. Даже и да има на места отстъпления, те ще са краткотрайни.
Бойчо Дамянов, Виена
- Русия упорства да получи от Запада гаранции за своята сигурност. Вече се организираха договаряния в Женева, в Брюксел и Виена. Как бихте оценили обстановката?
- Доминиращата тематика сред Русия и Запада през днешния ден е Украйна. Главният въпрос е какво да чакаме и по какъв начин ще приключи всичко това? Напрежението набъбна изключително мощно през последните месеци и този въпрос евентуално ще ни занимава и през преди малко почналата година.
- Какво желае Русия?
- Руският президент Владимир Путин ясно го сподели - гаранции за сигурността на Русия и евакуиране на НАТО от избрани територии от Източна Европа. За в този момент звучи нереалистично, само че знаем, че съветският водач е прелестен анализатор и са му ясни доста добре всички условия. Той изхожда от това, че днешната конюнктура е извънредно преференциална за Русия по няколко аргументи.
Президентският период стартира за Джо Байдън не както му се искаше, той незабавно се сблъска с най-сериозни проблеми както в страната, по този начин и на интернационалната сцена, най-много във връзка на Китай. Отгоре на всичко и Украйна. Това са два напълно разнообразни региона на напрежение и Съединени американски щати разпиляват своите сили ту тук, ту там и не могат да се съсредоточат в основното за тях китайско направление. Към тези две заболели точки бих добавил и Европа и Европейски Съюз, където Съединени американски щати не оставиха у съдружниците си положително усещане във връзка обезпечаването на тяхната сигурност.
Това сложи Москва в много преференциална позиция. Най-важният инструмент, с който разполага Русия е нейната войска. Спомнете си Чечня, Осетия, Крим. Тя с триумф показва мощ и във връзка с Украйна, още повече, че там вътрешната конюнктура е в плачевно положение, а тя на всичкото от горната страна води курс на борба с Русия.
- Какво може да последва от това?
- За Русия през днешния ден настъпи съдбоносният час да упражни оптимален напън върху Украйна като се възползва от отслабения Запад. Ще последват дипломатически триумфи, които при други условия и при друго съответствие на силите не биха били вероятни.
- Каква роля има съветската армията в украинския спор?
- В случая тя е средство за реализиране на политически цели, не на военни. На Русия не ѝ е нужна военната ескалация. Тя е рискова, може да има непредсказуеми последствия. На нея са ѝ нужни политически триумфи в договарянията със Съединени американски щати и в договарянията с НАТО.
- Беше впечатляващо, какъв брой бързо Западът се съгласи да стартира диалози по желаните от Русия ограниченията за сигурност.
- Това е похвално, и по-рано, през деветдесетте години контактите бяха дейни, само че Западът нахално се възползва от отслабналата и безсилна тогава Русия и сътвори за нея неприемлива конюнктура. Днес Русия има право да съобщи, че е срещу, още повече, че нейните причини не са нови. По тези въпроси е по-добре да се приказва, в сравнение с да се стреля.
- Днес Русия е доста по-силна от деветдесетте и това евентуално прави причините ѝ по-силни.
- Без подозрение, Русия под управлението на Путин приказва от позицията на силата. Тя желае да сътвори към себе си, сходна на Съюз на съветските социалистически републики по-рано, зона на сигурност, в която тя да има правото на глас. Въпросът е, политиката ѝ по отношение на тези страни да не е прекомерно твърда. Днес с изключение на Съединени американски щати и Русия в света към този момент има и други огромни и мощни страни.
- През деветдесетте НАТО последователно опря до съветската граница. Прибалтика, Полша и някои други се оказаха в „ противниковия “ лагер.
- Днес Русия ги преглежда като допустима буферна зона. Включването на източноевропейците в НАТО внезапно утежни сигурността на Москва. Това изключително важи за Украйна, Молдова и Грузия, където днешните ръководещи не престават напъните към НАТО. През 2014-та Русия направи първата значима стъпка на противопоставяне и причисли Крим.
- Как си обяснявате тази гореща антируска реторика в Полша и Прибалтика?
- По-рано, в руско време, те изпълняваха ролята на острие против Запада, а през днешния ден - противоположното. Но всяка ескалация на военното напрежение може да се отрази пагубно на техните територии. Независимо от това, изключително след Крим в 2014-та, тези страни започнаха все по-активно да желаят задгранично военно наличие на техните територии. Те през ден чукат на вратата на НАТО да им удостоверява, че ще ги пази в сходство с член 5-ти на контракта.
- Каква е логиката Полша да се усеща несигурна от това, че Крим е причислен?
- Изключвам опцията Русия да има сходни планове във връзка с Полша или Прибалтика. Ако Русия има някакви искания, то това е неприсъдиняването на Украйна към НАТО.
- Каква е изгодата за НАТО от досегашния конфронтационен курс?
- Не виждам безусловно никаква нужда или желание от страна на водещите страни в НАТО да не престават борбата с Русия. Напротив, те дават опция на Москва да употребява Украйна като средство за напън върху Запада. Гаранциите би трябвало да бъдат двустранни и Западът също ще сложи своите условия. Очаквам разговорът да е градивен.
-В Полша и Румъния Съединени американски щати разположиха ракети с двойно предопределение, които станаха бодил в очите на Русия.
- Да, Съединени американски щати реализираха едностранно разполагане на тези ракети в Полша и Румъния. Русия имаше цялостното съображение да се почувства застрашена. И тези ракети също би трябвало да станат част от договарянията. Малко по-късно, като ответна мярка Русия разположи сходни свои ракети в Калининградска област и в Крим. Най-добре е всичко това да бъде занулено. В това виждам позитивното на сегашната съветска самодейност - ракети могат да бъдат ситуирани, само че могат и да бъдат и демонтирани.
- Има ли възможност Литва, Латвия и Естония да излязат от НАТО?
- Не мисля, че НАТО ще се съгласи по този начин бързо на такава стъпка, само че да изтегли от там другите свои войскови елементи и техника - самолети, танкове, ракети и други би било допустимо.
Много е значимо да бъде възобновена пълноценната активност на съществуващите до в този момент разнообразни платформи за реализиране на контакти и диалози с оглед недопускане на напрежения и ескалации, такива като Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) или Съветът Русия - НАТО. Ако се окажат незадоволителни биха могли да се основат и други или да се предложат нови механизми и способи за надзор над оръжията.
- За дребни страни като България и Австрия е изключително значимо да има такива площадки и механизми с цел да могат да изразят своите опасения и да не оставят всичко да се взема решение от огромните през главите им .
- Един от най-подходящите за задачата конгреси е ОССЕ и доста се надявам всичките тези тематики да бъдат разисквани там. Имаме към този момент насъбран богат опит през миналите съвсем 50 години след Хелзинки 1973 година
- Като боен, трансформираха ли съотношението на силите сред Москва и Запада новите хиперзвукови ракети, които постъпиха на въоръжение в съветската войска?
- Винаги се стремя да виждам с сериозен взор и на Изток и на Запад и да претеглям причините. Наистина, Русия създаде хиперзвуковите ракети и към този момент ги има на въоръжение и те станаха опасност за Запада. Това промени нещата доста бързо на 180 гравдуса. Като цяло, съотношението на силите се промени в интерес на Русия, в това число и вследствие на редица други действия. Не инцидентно внезапно НАТО стартира да приказва за нуждата още веднъж да бъдат ситуирани ракети с дребен и междинен радиус на деяние, които след 1987 бяха премахнати на двустранна основа сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Разполагането им през днешния ден би заплашило съществено сигурността и на България и на Австрия.
Но с изключение на ракетите, под контрола на Русия са и редица замразени спорове - Приднестровския, Осетинския, Нагорно-Карабахския, Казахстан. Във всяка една от тези точки се намират съветски миротворци и без присъединяване и единодушието на Русия тези спорове не биха могли да се решат.
- Как бихте оценили външната политиката на нашата съседка Турция?
- С интерес я следя през последните 10 - 15 години, бих я оценил като неустойчива. Да 2010 година Турция определяше своята външна политика като „ безпроблемна “, т.е., че няма никакви противоречиви въпроси с нито една от своите съседки. След това започнаха военните стълкновения в Сирия и Турция се впусна в дейни военни дейности против ПКК на територията на Сирия. Продължи със същия рискован курс в Либия, ангажира са на страната на Азербайджан против Нагорни Карабах и Армения. Днес можем да приказваме за милитаризация на турската външна политика. Бих добавил и двойствената ѝ политика към Русия като член на НАТО. Това докара до заледяване на договарянията с Европейски Съюз, които евентуално в никакъв случай повече няма да бъдат възобновени. В Арабския район същата променчивост - крачка напред, две обратно - появиха се проблеми с Израел, с Египет. Все по-трудно става да се откри смисълът на турската външна политика. Някои настояват, че била „ неоосманска “. Турция сътвори нелоша военна индустрия, значим сътрудник е за Съединени американски щати и за Европа в Близкия изток, в Черноморския регион, по бежанските потоци от Сирия и Афганистан. Но тя загуби своята предсказуемост в интернационалните каузи. В стопанската система ѝ се появиха пукнатини, не е ясно до каква степен постоянна ще се окаже политическата ѝ система след Ердоган. Сегашният полуавторитарен жанр мощно затруднява взаимоотношенията ѝ с Европейски Съюз. За нас е изключително значимо през днешния ден да имаме контакти и диалози с всички политически формирования и фигури в страната. След изборите през 2023-та доста неща в Турция може да се трансформират.
- Каква е ролята на новосъздадения боен съюз АУКУС?
- Това е опит да се противодейства на Китай и на към този момент изменилото се не в интерес на Съединени американски щати съответствие на силите в света и в азиатско-тихоокеанския район. Това изяснява и изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан - за тях той беше тежък токмак, от който трябваше да се освободят с цел да могат по-добре да се концентрират на китайското направление.
- Ще може ли АУКУС до спре Китай?
- Рано е да се каже, за в този момент се прави опит да се попречи на Китай да господства изцяло в региона на Южнокитайско море. Всичките страни в този регион са изправени пред сериозна алтернатива - от една страна, те най-активно сътрудничат с Китай по икономическа линия, въпреки това, те се опасяват да не попаднат под цялостна китайска взаимозависимост и се оглеждат, в това число и към Съединени американски щати. А Съединени американски щати това и чакат, незабавно им споделиха, че могат да разчитат на тях. Тайван ще стане пробният камък за тези обещания на Съединени американски щати.
- Как виждате близкото бъдеще?
- Оптимистично, стартират договаряния, ще се усилва доверието. Не е допустимо да даваш цялостна газ, да летиш против една стена и да останеш жив. Това към този момент стана ясно на всички, остава да се намерят общите точки и решения. Сигурен съм, че през идващите дни ще станем очевидци на много неща. Даже и да има на места отстъпления, те ще са краткотрайни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ