...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си
" О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм озлобен, неотстъпчив или човекомразец, какъв брой сте несправедливи към мен. Вие не знаете скритата причина, която ме принуждава да наподобявам подобен във вашите очи. Още от дете сърцето и душата ми са изпълнени с нежното възприятие на добротата и постоянно съм бил податлив да реализирам велики неща. Но помислете единствено: към този момент шест години пострадвам от неизлечимо заболяване, като положението ми се утежнява заради невежи лекари.
Мамен от година на година с очаквания за усъвършенстване, най-сетне бях заставен да се изправя лице в лице против вероятността за дълготрайно заболяване (чието изцеление ще продължи години или може би ще се окаже невъзможно). Въпреки, че по рождение имам разгорещен, избухлив характер, податлив даже към всемирски занимания, аз бях заставен да се изолирам, да пребивавам уединен живота си. Ако на моменти се пробвах да не помни всичко това, о, какъв брой сурово бях възвръщан към печалната реалност!
И въпреки всичко ми беше невероятно да кажа на хората: „ Говорете високо, викайте, тъй като аз съм ням ”. Ох, по какъв начин бих могъл да призная, че съм изумен в това осезание, което би трябвало при мен да бъде по-съвършено, в сравнение с при другите, осезание, което в миналото притежавах в най-високо съвършенство, съвършенство, каквото малко на брой от моята специалност имат или в миналото са имали. О, не мога да го сторя.
Ето за какво простете ми, когато виждате, че се отдръпвам тогава, когато бих се включил към вас на драго сърце. Моето злощастие е двойно по-мъчително за мен, тъй като съм жертван на неразбиране; за мен не съществува успокоение в обществото, изискани диалози, взаимна замяна на хрумвания. Трябва да пребивавам самичък, като заточеник, и мога да поддържам връзка с хора единствено в извънредно нужни случаи. А когато съм измежду тях, ме обгръща студен смут и се опасявам, че ще бъда изложен на заплахата положението ми да бъде разкрито.
Така беше през последните шест месеца, които прекарах на село. Като ми подреди да щадя слуха си, доколкото е допустимо, моят образован доктор съвсем възприе настоящето ми душевно положение, макар че от време на време аз отивам срещу това, като се поддавам на желанието за другарство. Но какво е моето оскърбление, когато някой изравен до мен чува флейта в далечината, а аз не слушам нищо, или някой слуша песента на овчаря и още веднъж аз не дочувам нищо.
Подобни случаи ме водят до обезсърчение. Още малко и аз щях да сложа завършек на живота си – само моето изкуство ме възпря. Ах, струваше ми се невероятно да напусна света, преди да самичък дал всичко това, което усещам в себе си. Само по този начин устоявам на това тъпо битие – в действителност тъпо за едно толкоз сензитивно създание, което една неочаквана смяна може да хвърли от най-хубавото в най-лошото положение. Казват, че в този момент би трябвало да бъда управителен от търпението, и аз се покорявам.
Надявам се, че моята увереност ще се резервира непоколебима до тогава, до момента в който неумолимата парка благоволи да прекъсне нишката на живота ми. Може би ще се изцелявам, може би не – подготвен съм за всичко. Принуден съм да стана мъдрец още на двадесет и осем години. О, това не е елементарно, а за актьора е доста по-трудно, в сравнение с за всеки различен.
Господи, ти виждаш до дъното на душата ми, ти знаеш, че тя таи обич към човечеството и предпочитание да бъда добър. О, другари хора, в случай че в миналото прочетете това, знайте, че не сте били обективни към мен, само че дано нещастният се утеши, като вижда събрата по злощастие, който макар всички дефекти на Природата е направил всичко по силите си, с цел да бъде признат сред достойните създатели и хора.
Вие, моите братя Карл и незабавно след гибелта ми, в случай че доктор Шмид е още жив, помолете го от мое име да ви опише моето заболяване и прибавете този писмен документ към неговото пояснение за заболяването ми, тъй че най-малко след гибелта ми хората да се помирят с мен.
Същевременно разгласявам вас двамата за наследници на моето малко положение (ако то може да се назова така). Поделете го почтено, бъдете търпеливи един по отношение на различен и си помагайте. Каквито и провинения да имате по отношение на мен, вие знаете, че от дълго време съм дал прошка.
На теб, братко Карл, насочвам специфични благодарности за проявената в последно време лоялност към мен. Бих желал вашият живот да бъде по-хубав от моя. Научете децата си да ценят добродетелта; единствено тя, а не парите, може да ги направи щастливи. Говоря от опит. Само тя ме крепеше в моменти на страдалчество. На нея и на моето изкуство дължа това, че не сложих завършек на живота си със самоубийство. Сбогом и се обичайте.
Благодаря на всички мои другари, изключително на принц Лихновски и на професор Шмид. Бих желал инструментите от принц Л. да бъдат непокътнати при един от вас, само че без да стават причина за разкол посред ви и в случай че могат да ви бъдат от изгода, продайте ги. Колко съм благополучен, че и след гибелта си ще ви бъда потребен. Така да бъде.
С наслада чакам гибелта. Ако пристигна преди да съм имал опция да развия всичките си креативен качества, тя отново ще настъпи прекомерно рано и макар моята сурова орис бих желал да пристигна по-късно. Но и тогава ще бъда благополучен, тъй като нали тя ще ме избави от безкрайните премеждия? Ела, когато пожелаеш – аз ще те посрещна безстрашно.
Сбогом и не ме забравяйте изцяло, когато умра; заслужавам това, тъй като и аз мислех постоянно за вас и по какъв начин да ви направя щастливи – дано бъде по този начин. "
„ Хайлигенщатско наследство ” на Лудвиг ван Бетовен
Heiligenstädter Testament
6 октомври 1802 г.
Мамен от година на година с очаквания за усъвършенстване, най-сетне бях заставен да се изправя лице в лице против вероятността за дълготрайно заболяване (чието изцеление ще продължи години или може би ще се окаже невъзможно). Въпреки, че по рождение имам разгорещен, избухлив характер, податлив даже към всемирски занимания, аз бях заставен да се изолирам, да пребивавам уединен живота си. Ако на моменти се пробвах да не помни всичко това, о, какъв брой сурово бях възвръщан към печалната реалност!
И въпреки всичко ми беше невероятно да кажа на хората: „ Говорете високо, викайте, тъй като аз съм ням ”. Ох, по какъв начин бих могъл да призная, че съм изумен в това осезание, което би трябвало при мен да бъде по-съвършено, в сравнение с при другите, осезание, което в миналото притежавах в най-високо съвършенство, съвършенство, каквото малко на брой от моята специалност имат или в миналото са имали. О, не мога да го сторя.
Ето за какво простете ми, когато виждате, че се отдръпвам тогава, когато бих се включил към вас на драго сърце. Моето злощастие е двойно по-мъчително за мен, тъй като съм жертван на неразбиране; за мен не съществува успокоение в обществото, изискани диалози, взаимна замяна на хрумвания. Трябва да пребивавам самичък, като заточеник, и мога да поддържам връзка с хора единствено в извънредно нужни случаи. А когато съм измежду тях, ме обгръща студен смут и се опасявам, че ще бъда изложен на заплахата положението ми да бъде разкрито.
Така беше през последните шест месеца, които прекарах на село. Като ми подреди да щадя слуха си, доколкото е допустимо, моят образован доктор съвсем възприе настоящето ми душевно положение, макар че от време на време аз отивам срещу това, като се поддавам на желанието за другарство. Но какво е моето оскърбление, когато някой изравен до мен чува флейта в далечината, а аз не слушам нищо, или някой слуша песента на овчаря и още веднъж аз не дочувам нищо.
Подобни случаи ме водят до обезсърчение. Още малко и аз щях да сложа завършек на живота си – само моето изкуство ме възпря. Ах, струваше ми се невероятно да напусна света, преди да самичък дал всичко това, което усещам в себе си. Само по този начин устоявам на това тъпо битие – в действителност тъпо за едно толкоз сензитивно създание, което една неочаквана смяна може да хвърли от най-хубавото в най-лошото положение. Казват, че в този момент би трябвало да бъда управителен от търпението, и аз се покорявам.
Надявам се, че моята увереност ще се резервира непоколебима до тогава, до момента в който неумолимата парка благоволи да прекъсне нишката на живота ми. Може би ще се изцелявам, може би не – подготвен съм за всичко. Принуден съм да стана мъдрец още на двадесет и осем години. О, това не е елементарно, а за актьора е доста по-трудно, в сравнение с за всеки различен.
Господи, ти виждаш до дъното на душата ми, ти знаеш, че тя таи обич към човечеството и предпочитание да бъда добър. О, другари хора, в случай че в миналото прочетете това, знайте, че не сте били обективни към мен, само че дано нещастният се утеши, като вижда събрата по злощастие, който макар всички дефекти на Природата е направил всичко по силите си, с цел да бъде признат сред достойните създатели и хора.
Вие, моите братя Карл и незабавно след гибелта ми, в случай че доктор Шмид е още жив, помолете го от мое име да ви опише моето заболяване и прибавете този писмен документ към неговото пояснение за заболяването ми, тъй че най-малко след гибелта ми хората да се помирят с мен.
Същевременно разгласявам вас двамата за наследници на моето малко положение (ако то може да се назова така). Поделете го почтено, бъдете търпеливи един по отношение на различен и си помагайте. Каквито и провинения да имате по отношение на мен, вие знаете, че от дълго време съм дал прошка.
На теб, братко Карл, насочвам специфични благодарности за проявената в последно време лоялност към мен. Бих желал вашият живот да бъде по-хубав от моя. Научете децата си да ценят добродетелта; единствено тя, а не парите, може да ги направи щастливи. Говоря от опит. Само тя ме крепеше в моменти на страдалчество. На нея и на моето изкуство дължа това, че не сложих завършек на живота си със самоубийство. Сбогом и се обичайте.
Благодаря на всички мои другари, изключително на принц Лихновски и на професор Шмид. Бих желал инструментите от принц Л. да бъдат непокътнати при един от вас, само че без да стават причина за разкол посред ви и в случай че могат да ви бъдат от изгода, продайте ги. Колко съм благополучен, че и след гибелта си ще ви бъда потребен. Така да бъде.
С наслада чакам гибелта. Ако пристигна преди да съм имал опция да развия всичките си креативен качества, тя отново ще настъпи прекомерно рано и макар моята сурова орис бих желал да пристигна по-късно. Но и тогава ще бъда благополучен, тъй като нали тя ще ме избави от безкрайните премеждия? Ела, когато пожелаеш – аз ще те посрещна безстрашно.
Сбогом и не ме забравяйте изцяло, когато умра; заслужавам това, тъй като и аз мислех постоянно за вас и по какъв начин да ви направя щастливи – дано бъде по този начин. "
„ Хайлигенщатско наследство ” на Лудвиг ван Бетовен
Heiligenstädter Testament
6 октомври 1802 г.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ