Завръщането на талибаните на власт в Афганистан е напълно вероятно
О ще при започване на годината, когато Джо Байдън встъпваше в служба, специалистите определяха Афганистан като една от най-важните и сложни външнополитически тематики за новия американски президент. Очакванията се потвърдиха.
Подсилени от отстъпчивостта на Съединени американски щати и слабостта на централното държавно управление в Кабул, талибаните ескалираха акцията си с целенасочени убийства и терористични офанзиви през месеците след сключването на съглашението с администрацията на Доналд Тръмп през 2020 година. Нещо повече, талибаните приканиха освен за отдръпване на непознатите сили до 1 май, както се чака по силата на това съглашение, само че и да бъде споделена властта в страната.
Курсът на политиката на Байдън освен ще дефинира ориста на Афганистан, само че също по този начин ще повлияе на районната сигурност, световната война против тероризма и интернационалното състояние на Съединени американски щати сега, когато Вашингтон се намира в спад на въздействието си.
Американската политика доближи задънена улица в Афганистан доста по-рано, само че кулминационната точка на неуспеха против талибаните беше през февруари 2020, когато президентът Доналд Тръмп, пробвайки се да избегне от затъването в Афганистан, подписа така наречен спокойно съглашение със същата военна мощ, която Съединени американски щати отстраниха от властта в Кабул като нахлула в страната след офанзивите на 11 септември 2001.
Сделката на Тръмп, подписана зад тила на афганистанското държавно управление, придаде легитимност на талибаните, а повишаването на насилието от този момент демонстрира какъв брой малко завоюва Афганистан от съглашението. Дузината убийства на публицисти от есента на 2020 до февруари на идната година и обсадите на редица стратегически селища и градове са единствено част от офанзивата на талибаните от март-април 2021.
Opinion: As Biden pulls troops out of Afghanistan, he’ll have to implement a strategy to counter terrorism from afar
— POLITICO (@politico)
Разбира се, за Съединени американски щати има смисъл да излезе от най-дългата война в историята си, която до 2019 коства близо 780 милиарда $ и живота на над 2200 бойци до 2015 година, когато бойната роля на НАТО и Съединени американски щати в Афганистан завърши с предаването на отговорността за сигурността на държавното управление в Кабул. Това, което няма смисъл е даването на независимост на деяние на едни от най-мощните и добре подготвени радикални фракции в света. В реалност, Тръмп изостави уговорките на Вашингтон в Афганистан в ръцете на екстремистко придвижване и неговите спонсори в Пакистан и Иран, чиито ползи не престават да имат мощно отражение върху събитията в Кабул.
Пакистанските сили за сигурност, които са един от факторите зад основаването на едни от най-мощните групи в състава на талибаните, към момента имат принадлежности за въздействие върху бойците и дават свободен достъп през границата в ущърб на НАТО и Съединени американски щати. Това е и една от аргументите за все по-хладните връзки сред Вашингтон и Исламабад. В дълготраен проект, пакистанската войска и нейните мощни служби, ще бъдат един от спечелилите от договорката, която заплашва да трансформира Афганистан в слаб комшия, подготвен да служи на Пакистан.
Байдън не се опълчи на клаузите по договорката, а в противен случай, одобри я бързо и задържа специфичният делегат на Съединени американски щати в Афганистан, Залмай Халилзад. Халилзад построи тесни връзки с талибаните, само че се бори за определяне на общ език с държавното управление в Кабул. Наскоро изтеклото проектоспоразумение за мир на администрацията на Байдън акцентира неистовите старания да бъде спазен крайният период за отдръпване на американските сили към 1 май, контрактувано сред Тръмп и талибаните.
Предложението за мир има уговорка, съгласно която афганистанският президент Ашраф Гани би трябвало да бъде сменен с ново преходно държавно управление, в което талибаните заемат половината от управителните позиции. В писмо до Гани, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен го притиска да създаде пътна карта за новото държавно управление на единството и нова конституция, като се чака Турция да бъде хазаин на срещи сред талибаните и афганистанското държавно управление за завършване на съглашението.
Тонът на писмото провокира реакцията на вицепрезидента Амрула Салех да съобщи, че Афганистан в никакъв случай няма да одобри натрапен мир. Този кръг от договаряния евентуално няма и да се състои, защото талибаните отхвърлиха да участват в Турция.
Администрацията на Байдън ще би трябвало да отговори на един главен въпрос, а точно по какъв начин група, която е оповестена за терористична организация, може да бъде част от държавното управление, когато същата тази група продължава да приканва за военна победа и възобновяване на теократичното ръководство от 1990-те. Талибаните целят безспорна власт над Афганистан и не са се отказвали от тази си цел. Това изяснява и протакането на договарянията и празните обещания за шерване на властта с афганистанското държавно управление, до момента в който се изтеглят непознатите сили.
За Байдън става още по-трудно да даде „ мир “ в Афганистан, откакто през последните седмици стана ясно, че не може да се случи евакуиране до 1 май. За това предупреждаваха редица коментатори и интернационалните наблюдаващи, и беше доказано от изказването на американския президент, съгласно което новият краен период беше изтеглен до 11 септември. Изборът на датата въпреки и алегоричен за американците, носи напълно друг смисъл за талибаните, а и редица афганистанци.
Нещо повече – съгласно реалистичните упования, евакуиране на американските и като цяло натовските сили от Афганистан, надали ще приключи в границите на година. Ако Байдън изтегли всички сили преди 2022, завземането на властта от талибаните е доста евентуално. В момента талибаните управляват огромна част от Афганистан, а техните сили са обкръжили съществени градски центрове и съгласно упованията, те могат да нападат във всеки един миг. В момента бойците са в най-силния си интервал от 2001 насам.
Situation in amid US & proclamation of troop withdrawal.
— DRM Journal (@remilitari)
Разбира се, остава и още един значим въпрос, който за експертите по тематиката има явен отговор. Оперативните сили на Ал Кайда са към момента в Афганистан, а талибаните в никакъв случай не са отричали, че взаимоотношението е приключвало в миналото. Дори в противен случай, данните от отчетите на Организация на обединените нации и НАТО са показателни за връзките сред терористичната организация и управлението на талибаните даже към този миг. Правителството в Кабул също предизвестява за тези контакти и какъв може да е резултатът от отслабването на натиска върху талибаните. Въпреки всички данни и статистики, в столиците на НАТО към момента се дебатира дали и по кое време Ал Кайда ще се върне в Афганистан. Организацията в никакъв случай не е напускала страната, а даже през последните две години разшири наличието си на Индийския субконтинент с помощта на базите в Афганистан.
Проблем остава и съществуването на локален клон на „ Ислямска страна “, който се потвърди като един от най-кървавите през последните три години. Атаките върху цивилни обекти, селища и пазари докара до внезапен скок на жертвите, а най-радикалните детайли измежду талибаните, които не желаят договаряния със Съединени американски щати и Кабул, се причислиха към ИД. По данните на американската администрация и Организация на обединените нации, става дума за стотици бойци на талибаните, които сега се борят за „ Ислямска страна “, макар всички опити локалният клон на джихадистката група да бъде погубен.
Изтеглянето на войските по този метод, без ясни сделки по отношение на ориста на държавното управление в Кабул, има и алегорично значение. Принуждавайки американците да изоставен, талибаните ще вдъхновят джихадистки групи на други места по света да ескалират своите удари и офанзиви. В Субсахарска Африка към този момент има ясни доказателства, че локалните държавни управления колкото да удържат настъплението на сходни групировки.
Възприемането, че джихадистите са победили най-мощната войска в света, ще подхрани вярата, че американската мощност е в необратим крах. Казано по-накратко, талибаните, притежаващи вероятно властта в Афганистан, биха представлявали по-голяма джихадистка опасност за района и света като цяло, от която и да било друга група, в това число останките на Ал Кайда или „ Ислямска страна “.
За да избегнат този резултат, Съединени американски щати и НАТО би трябвало да запазят остатъчни сили в Афганистан, с цел да продължат да обезпечават поддръжка на афганистанските сили. Сега Съединени американски щати разполагат с едвам 2500 бойци в страната, спрямо към 100 000 в разгара на войната. Финансовите разноски и жертви на Вашингтон фрапантно понижиха, откакто завърши бойният ангажимент, като няма смъртни случаи измежду американските сили през последните 14 месеца. Това може да се промени, в случай че талибаните решат, че няма да чакат до септември. Техният представител към този момент заплаши на 14 април, че придвижването желае евакуиране до 1 май, както е било уговорено с администрацията на Тръмп.
Байдън би трябвало да избира сред цялостното евакуиране на Съединени американски щати, което би могло да развихри хаоса и да подкопае афганистанската страна, и поддържането на дребна мощ за попречване на възможна революция и попречване на превръщането на Афганистан в световен терористичен център. Първият вид е надалеч от това да предложи на Съединени американски щати спокоен и сигурен излаз от 20-годишната война и би направил Вашингтон съизвършител на талибаните, чийто надзор над Афганистан би предизвикал трайна щета на ползите на Съединени американски щати и техните съдружници в района. В северната част на Афганистан към този момент има сигнали за вероятен вътрешен спор сред държавното управление и военни водачи, които не имат вяра, че Кабул може да спре талибаните. Тези водачи в обособени области на страната от дълго време развиват свои лични армии и даже се употребяват с лимитирана автономност, защото Кабул не може да упражнява напън върху тях.
Сценарий за сходен спор е изцяло вероятен и до една степен за това виновност носи Съединени американски щати, защото през двете десетилетия на престой в Афганистан, американската администрация поддържаше не централното държавно управление, а локалните военни водачи с концепцията, че те възпират похода на талибаните към столицата. И в действителност, те стопираха офанзивите на придвижването, само че цената е едно едва държавно управление, което не може да отбрани жителите си отвън Кабул, а постоянно и в самия град.
Други локални и световни сили като Китай, Русия, Пакистан, Индия и Иран също имат решаваща роля в Афганистан. Москва да вземем за пример провежда няколко пъти срещи сред държавното управление и талибаните. Иран има съществено въздействие в Западен Афганистан, в това число върху локалните структури на талибаните. Техеран договаря за нова нуклеарна договорка, само че тези диалози не включват единствено опълчването с Израел и нуклеарната стратегия на Иран – една от точките, които се дискутират, е и Афганистан.
Основната задача освен на Съединени американски щати, само че и на районни сили, е да се укрепи централната власт и това да продължи даже след възможното евакуиране на сили. Афганистан би трябвало да получи опцията да заличи вътрешните разлики, да подсигури провинциалните градове и по този метод да се отговори на офанзивата на талибаните, която продължава макар договарянията.
Подсилени от отстъпчивостта на Съединени американски щати и слабостта на централното държавно управление в Кабул, талибаните ескалираха акцията си с целенасочени убийства и терористични офанзиви през месеците след сключването на съглашението с администрацията на Доналд Тръмп през 2020 година. Нещо повече, талибаните приканиха освен за отдръпване на непознатите сили до 1 май, както се чака по силата на това съглашение, само че и да бъде споделена властта в страната.
Курсът на политиката на Байдън освен ще дефинира ориста на Афганистан, само че също по този начин ще повлияе на районната сигурност, световната война против тероризма и интернационалното състояние на Съединени американски щати сега, когато Вашингтон се намира в спад на въздействието си.
Американската политика доближи задънена улица в Афганистан доста по-рано, само че кулминационната точка на неуспеха против талибаните беше през февруари 2020, когато президентът Доналд Тръмп, пробвайки се да избегне от затъването в Афганистан, подписа така наречен спокойно съглашение със същата военна мощ, която Съединени американски щати отстраниха от властта в Кабул като нахлула в страната след офанзивите на 11 септември 2001.
Сделката на Тръмп, подписана зад тила на афганистанското държавно управление, придаде легитимност на талибаните, а повишаването на насилието от този момент демонстрира какъв брой малко завоюва Афганистан от съглашението. Дузината убийства на публицисти от есента на 2020 до февруари на идната година и обсадите на редица стратегически селища и градове са единствено част от офанзивата на талибаните от март-април 2021.
Opinion: As Biden pulls troops out of Afghanistan, he’ll have to implement a strategy to counter terrorism from afar
— POLITICO (@politico)
Разбира се, за Съединени американски щати има смисъл да излезе от най-дългата война в историята си, която до 2019 коства близо 780 милиарда $ и живота на над 2200 бойци до 2015 година, когато бойната роля на НАТО и Съединени американски щати в Афганистан завърши с предаването на отговорността за сигурността на държавното управление в Кабул. Това, което няма смисъл е даването на независимост на деяние на едни от най-мощните и добре подготвени радикални фракции в света. В реалност, Тръмп изостави уговорките на Вашингтон в Афганистан в ръцете на екстремистко придвижване и неговите спонсори в Пакистан и Иран, чиито ползи не престават да имат мощно отражение върху събитията в Кабул.
Пакистанските сили за сигурност, които са един от факторите зад основаването на едни от най-мощните групи в състава на талибаните, към момента имат принадлежности за въздействие върху бойците и дават свободен достъп през границата в ущърб на НАТО и Съединени американски щати. Това е и една от аргументите за все по-хладните връзки сред Вашингтон и Исламабад. В дълготраен проект, пакистанската войска и нейните мощни служби, ще бъдат един от спечелилите от договорката, която заплашва да трансформира Афганистан в слаб комшия, подготвен да служи на Пакистан.
Байдън не се опълчи на клаузите по договорката, а в противен случай, одобри я бързо и задържа специфичният делегат на Съединени американски щати в Афганистан, Залмай Халилзад. Халилзад построи тесни връзки с талибаните, само че се бори за определяне на общ език с държавното управление в Кабул. Наскоро изтеклото проектоспоразумение за мир на администрацията на Байдън акцентира неистовите старания да бъде спазен крайният период за отдръпване на американските сили към 1 май, контрактувано сред Тръмп и талибаните.
Предложението за мир има уговорка, съгласно която афганистанският президент Ашраф Гани би трябвало да бъде сменен с ново преходно държавно управление, в което талибаните заемат половината от управителните позиции. В писмо до Гани, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен го притиска да създаде пътна карта за новото държавно управление на единството и нова конституция, като се чака Турция да бъде хазаин на срещи сред талибаните и афганистанското държавно управление за завършване на съглашението.
Тонът на писмото провокира реакцията на вицепрезидента Амрула Салех да съобщи, че Афганистан в никакъв случай няма да одобри натрапен мир. Този кръг от договаряния евентуално няма и да се състои, защото талибаните отхвърлиха да участват в Турция.
Администрацията на Байдън ще би трябвало да отговори на един главен въпрос, а точно по какъв начин група, която е оповестена за терористична организация, може да бъде част от държавното управление, когато същата тази група продължава да приканва за военна победа и възобновяване на теократичното ръководство от 1990-те. Талибаните целят безспорна власт над Афганистан и не са се отказвали от тази си цел. Това изяснява и протакането на договарянията и празните обещания за шерване на властта с афганистанското държавно управление, до момента в който се изтеглят непознатите сили.
За Байдън става още по-трудно да даде „ мир “ в Афганистан, откакто през последните седмици стана ясно, че не може да се случи евакуиране до 1 май. За това предупреждаваха редица коментатори и интернационалните наблюдаващи, и беше доказано от изказването на американския президент, съгласно което новият краен период беше изтеглен до 11 септември. Изборът на датата въпреки и алегоричен за американците, носи напълно друг смисъл за талибаните, а и редица афганистанци.
Нещо повече – съгласно реалистичните упования, евакуиране на американските и като цяло натовските сили от Афганистан, надали ще приключи в границите на година. Ако Байдън изтегли всички сили преди 2022, завземането на властта от талибаните е доста евентуално. В момента талибаните управляват огромна част от Афганистан, а техните сили са обкръжили съществени градски центрове и съгласно упованията, те могат да нападат във всеки един миг. В момента бойците са в най-силния си интервал от 2001 насам.
Situation in amid US & proclamation of troop withdrawal.
— DRM Journal (@remilitari)
Разбира се, остава и още един значим въпрос, който за експертите по тематиката има явен отговор. Оперативните сили на Ал Кайда са към момента в Афганистан, а талибаните в никакъв случай не са отричали, че взаимоотношението е приключвало в миналото. Дори в противен случай, данните от отчетите на Организация на обединените нации и НАТО са показателни за връзките сред терористичната организация и управлението на талибаните даже към този миг. Правителството в Кабул също предизвестява за тези контакти и какъв може да е резултатът от отслабването на натиска върху талибаните. Въпреки всички данни и статистики, в столиците на НАТО към момента се дебатира дали и по кое време Ал Кайда ще се върне в Афганистан. Организацията в никакъв случай не е напускала страната, а даже през последните две години разшири наличието си на Индийския субконтинент с помощта на базите в Афганистан.
Проблем остава и съществуването на локален клон на „ Ислямска страна “, който се потвърди като един от най-кървавите през последните три години. Атаките върху цивилни обекти, селища и пазари докара до внезапен скок на жертвите, а най-радикалните детайли измежду талибаните, които не желаят договаряния със Съединени американски щати и Кабул, се причислиха към ИД. По данните на американската администрация и Организация на обединените нации, става дума за стотици бойци на талибаните, които сега се борят за „ Ислямска страна “, макар всички опити локалният клон на джихадистката група да бъде погубен.
Изтеглянето на войските по този метод, без ясни сделки по отношение на ориста на държавното управление в Кабул, има и алегорично значение. Принуждавайки американците да изоставен, талибаните ще вдъхновят джихадистки групи на други места по света да ескалират своите удари и офанзиви. В Субсахарска Африка към този момент има ясни доказателства, че локалните държавни управления колкото да удържат настъплението на сходни групировки.
Възприемането, че джихадистите са победили най-мощната войска в света, ще подхрани вярата, че американската мощност е в необратим крах. Казано по-накратко, талибаните, притежаващи вероятно властта в Афганистан, биха представлявали по-голяма джихадистка опасност за района и света като цяло, от която и да било друга група, в това число останките на Ал Кайда или „ Ислямска страна “.
За да избегнат този резултат, Съединени американски щати и НАТО би трябвало да запазят остатъчни сили в Афганистан, с цел да продължат да обезпечават поддръжка на афганистанските сили. Сега Съединени американски щати разполагат с едвам 2500 бойци в страната, спрямо към 100 000 в разгара на войната. Финансовите разноски и жертви на Вашингтон фрапантно понижиха, откакто завърши бойният ангажимент, като няма смъртни случаи измежду американските сили през последните 14 месеца. Това може да се промени, в случай че талибаните решат, че няма да чакат до септември. Техният представител към този момент заплаши на 14 април, че придвижването желае евакуиране до 1 май, както е било уговорено с администрацията на Тръмп.
Байдън би трябвало да избира сред цялостното евакуиране на Съединени американски щати, което би могло да развихри хаоса и да подкопае афганистанската страна, и поддържането на дребна мощ за попречване на възможна революция и попречване на превръщането на Афганистан в световен терористичен център. Първият вид е надалеч от това да предложи на Съединени американски щати спокоен и сигурен излаз от 20-годишната война и би направил Вашингтон съизвършител на талибаните, чийто надзор над Афганистан би предизвикал трайна щета на ползите на Съединени американски щати и техните съдружници в района. В северната част на Афганистан към този момент има сигнали за вероятен вътрешен спор сред държавното управление и военни водачи, които не имат вяра, че Кабул може да спре талибаните. Тези водачи в обособени области на страната от дълго време развиват свои лични армии и даже се употребяват с лимитирана автономност, защото Кабул не може да упражнява напън върху тях.
Сценарий за сходен спор е изцяло вероятен и до една степен за това виновност носи Съединени американски щати, защото през двете десетилетия на престой в Афганистан, американската администрация поддържаше не централното държавно управление, а локалните военни водачи с концепцията, че те възпират похода на талибаните към столицата. И в действителност, те стопираха офанзивите на придвижването, само че цената е едно едва държавно управление, което не може да отбрани жителите си отвън Кабул, а постоянно и в самия град.
Други локални и световни сили като Китай, Русия, Пакистан, Индия и Иран също имат решаваща роля в Афганистан. Москва да вземем за пример провежда няколко пъти срещи сред държавното управление и талибаните. Иран има съществено въздействие в Западен Афганистан, в това число върху локалните структури на талибаните. Техеран договаря за нова нуклеарна договорка, само че тези диалози не включват единствено опълчването с Израел и нуклеарната стратегия на Иран – една от точките, които се дискутират, е и Афганистан.
Основната задача освен на Съединени американски щати, само че и на районни сили, е да се укрепи централната власт и това да продължи даже след възможното евакуиране на сили. Афганистан би трябвало да получи опцията да заличи вътрешните разлики, да подсигури провинциалните градове и по този метод да се отговори на офанзивата на талибаните, която продължава макар договарянията.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ