О. Хенри: За да е пълноценен човек трябва да изпита

О. Хенри: „ За да е пълностоен човек би трябвало да изпита бедността, любовта и войната, само че не и трите едновременно “.

Уилям Сидни Портър или О. Хенри е роден в разгара на Гражданската война в Съединени американски щати на 11 септември, през 1862  година в ферма на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина.

Живее с татко си, потомствен доктор, и по-големия си брат, под непосредствената грижа на вуйна си Лина – майка му умира от туберкулоза когато той е единствено на три.

Семейството бързо обеднява, тъй като пациентите на доктора са най-обикновени довчерашни сиводрешковци от армията на злощастната Конфедерация. На 17 Уилям стартира работа в чичовата си дрогерия „ да учи поминък “.

Тук той научва надалеч по-сериозните и решаващи истини, тук има опция да слуша речта на улицата, а в свободното време — да се отдава на обичаните занимания, пукотевица, музика и изобразяване.

Така стартира и неговата съвсем необятна история, която обаче ще ви спестим.

Важно е единствено да се знае, че приживе О. Хенри издава 10 сборника и над 600 къси описа. Посмъртно са оповестени още три сборника  Най-често той споделя за живота на елементарните хора: служители, служители на реда, келнерки. Характерни за историите му са непредвиденият край, тънката подигравка, елементарната човещина и живото слово.

Последната година от живота на Портър минава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно положение и непрестанни парични проблеми. Умира на 5 юни 1910 година от цироза на черния дроб. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър (Margaret Worth Porter) умира през 1927 година и е заровена до татко си в Ашвил, Северна Каролина.

 

Ето и някои от най-силните цитати на О. Хенри от неговите творби:

Празният корем е дейно лекарство за влюбеното сърце.

Има тематики, за които не може да се намерят думи даже в най-дебелия речник.

Това беше както просто, по този начин и красиво, като всяка в действителност велика машинация.

Закръглените форми безспорно са привлекателни. Що се отнася до гладкостта на кожата – колкото повече бръчки придобива дамата, толкоз повече се изглаждат грапавините на характера ѝ.

Душата ѝ можеше да раздра даже най-здравите вериги. Тя бе Ева, която към този момент е вкусила от неразрешения плод, само че още не бе усетила горчивината му.

Те бяха плебеи на навика – на тази мощ, която не разрешава земята да се разлети на части, въпреки и да съществува някаква глупашка доктрина за земното притегляне.

Нито една минута не можеш да купиш с пари.

Изгладнялото сърце се нуждае от зрънце благополучие най-малко един път в годината.

Това е особено за женския пол – да плаче от тъга, да плаче от наслада и да пролива сълзи, когато липсват и едното и другото.

Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова запушалка в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.

Повечето дами са пораснали деца, а множеството мъже – дребни дечица.

Парите са просто отпадък спрямо същинската обич.

Това бе платинена верижка за джобен часовник, простичка и сдържана рисунка, очароваща с същински достолепия, а не с демонстративен искра – такива би трябвало да бъдат всички хубави неща.

Работата не е в пътя, който избираме. Това, което е вътре в нас ни принуждава да избираме пътя си.

Алкохолът свърши толкоз бързо, като че ли бе сандвич с месо на вегетериански обяд.

Спящият мъж е панорама, от която могат да се просълзят и ангелите. Колко костват в този момент неговият мозък, неговите бицепси, чековата му брошура, апломбът, протекциите и фамилните му връзки? Той е толкоз прелъстителен, колкото наетият кон, който се навежда към стената на операта в един и половина през нощта и бленува за просторите на арабската пустиня. Съвсем друго нещо е спящата жена. Пет пари не трябва да даваме за това по какъв начин наподобява тя, стига да бъде по-дълго в това положение.

Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, само че въздишките несъмнено доминират.

Когато пациентът ми стартира да брои каретите на своята погребална върволица, аз регистрирам, че лечебната мощ на медикаментите е намаляла на половина.

Той принадлежеше към тези хубави хора, за които елементарно забравяш, когато са до теб, само че за които постоянно си спомняш, когато ги няма.

За да изживее пълноценно живота си, човек би трябвало да изпита бедността, любовта и войната. Но не всички тях едновременно.

Тя бе такава жена, че с нея и аскет би прегрешил. Руменината по лицето й разкриваше кулинарните пристрастености и буйния й характер, а от усмивката й цветята биха разцъфнали и през декември.

Умението да се споделя се състои в това да скривате от слушателите всичко, което желаят да знаят, до момента в който не изложите съкровените си възгледи за всевъзможни неща, които нямат отношение към действието.

Животът е това, което ние ценим повече от всичко, само че пазим по-малко от всичко.

Когато сме влюбени, думата „ обич ” е синоним на жертвоготовност и мъжество. Когато са влюбени съседите, които живеят в жилището до нас, тази дума значи безочливост и фукане.

Източник: АRTday.bg

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News