„Тренд”: За българите здравеопазването е инвестиция, а не разход
о-голямата част от българите – 63% считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, а при предходното изследване от преди по-малко от година този % е бил близо 70%.
Това сочат данните от национално представително социологическо изследване „ Нагласи на българите към здравната система”. То е извършено измежду 1005 респонденти през август 2020 година от организация „ Тренд” () по поръчка на самодейността „ Задно за повече здраве”, в която вземат участие Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
„ Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на публичното мнение за здравната система в България е обичайно мощно отрицателна, въпреки всичко има записана положителна динамика”, установи Димитър Ганев от социологическа организация „ Тренд”.
Според него, значително това се дължи на рецесията към COVID-19, която сподели по-скоро резистентност на здравната ни система при конфликта с епидемията.
Мнозинството от българите – 52% са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19 .
Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценяват това.
„ Кризата към COVID-19 в действителност концентрира вниманието на всички българи към здравната система и по какъв начин тя реагира на предизвикването, като заключението е по-скоро положително и усилва доверието в здравната ни система”, разяснява Димитър Ганев. Според изследването близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен жанр предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае изрично от в допълнение финансиране, с цел да се оправи.
Хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги (52%) и неналичието на медицински фрагменти (42%). След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения (39%) и високото доплащане за медикаменти (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране ,
което показват 23% от запитаните през август т.г.. Подобни са отговорите през октомври м.г. – 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето -12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав – 11%. Голяма част от интервюираните – 89% декларират, че съгласно тях, опазването на здравето би трябвало да се преглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазването на здравето, като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.
Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г.
здравната ни система би трябвало да обезпечи и по-добър и своевременен достъп до медикаменти .
25% от участниците в изследването т.г. преценят, че имат добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54% от хората това не е по този начин. Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. За 20% от интервюираните българите имат достъп до тях, а за 60% те към момента не са налични за пациентите у нас.
Парите отделени за опазване на здравето би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения (41%), за нови технологии/апаратура (39%), за възнаграждение на повече медикаменти от страната (39%) и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри (29%), съгласно интервюираните.
Откъде да дойдат тези пари обаче?
Категорично мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол считат 74%, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10% или от въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, което дефинират единствено 18% от интервюираните.
Това сочат данните от национално представително социологическо изследване „ Нагласи на българите към здравната система”. То е извършено измежду 1005 респонденти през август 2020 година от организация „ Тренд” () по поръчка на самодейността „ Задно за повече здраве”, в която вземат участие Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
„ Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на публичното мнение за здравната система в България е обичайно мощно отрицателна, въпреки всичко има записана положителна динамика”, установи Димитър Ганев от социологическа организация „ Тренд”.
Според него, значително това се дължи на рецесията към COVID-19, която сподели по-скоро резистентност на здравната ни система при конфликта с епидемията.
Мнозинството от българите – 52% са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19 .
Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценяват това.
„ Кризата към COVID-19 в действителност концентрира вниманието на всички българи към здравната система и по какъв начин тя реагира на предизвикването, като заключението е по-скоро положително и усилва доверието в здравната ни система”, разяснява Димитър Ганев. Според изследването близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен жанр предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае изрично от в допълнение финансиране, с цел да се оправи.
Хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги (52%) и неналичието на медицински фрагменти (42%). След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения (39%) и високото доплащане за медикаменти (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране ,
което показват 23% от запитаните през август т.г.. Подобни са отговорите през октомври м.г. – 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето -12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав – 11%. Голяма част от интервюираните – 89% декларират, че съгласно тях, опазването на здравето би трябвало да се преглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазването на здравето, като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.
Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г.
здравната ни система би трябвало да обезпечи и по-добър и своевременен достъп до медикаменти .
25% от участниците в изследването т.г. преценят, че имат добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54% от хората това не е по този начин. Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. За 20% от интервюираните българите имат достъп до тях, а за 60% те към момента не са налични за пациентите у нас.
Парите отделени за опазване на здравето би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения (41%), за нови технологии/апаратура (39%), за възнаграждение на повече медикаменти от страната (39%) и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри (29%), съгласно интервюираните.
Откъде да дойдат тези пари обаче?
Категорично мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол считат 74%, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10% или от въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, което дефинират единствено 18% от интервюираните.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ