Той беше моят модел за подражание. Моят наставник. Моят доставчик.
O.G. ми звъни сутринта, с цел да каже, че преди малко е кацнал във Финикс. Това е денят преди той да каже, че ще дойде, и въпреки че имаше време, когато щях да се отнасям към привидната неяснота на проектите му като към номинално, позвъняването беше дребна изненада. Пита за адреса ми и ми споделя, че може да се отбие незабавно щом вземе колата си чартърен. „ Готино “, споделям, като че ли позвъняването не форсира пулса ми, като че ли креватчето ми е представително за посетители. не е. Така че ставам от леглото и се понечвам с почистването и изправянето на първия етаж, стигайки до такава степен, че възпламених свещ. Изминаха безчет години, откогато съм виждал O.G. — Името му е Лони — и дай Боже да ме съди за нещо по-малко от пъклен взискателен.
Когато Лони звъни на вратата към час по-късно, звукът ме раздрусва. Той стои на крайник обратно от прага, гледайки в iPhone, лицето му, което беше преди безпрепятствено избръснато, е побеляло. Той е облечен повърхностно в качулка Adidas, спортни...
Прочетете целия текст »
