Обречена ли е педантичността?
О, аз се колебаех от няколко седмици дали самоуверено да влезе в този въпрос. Единственото, което педантите се радват повече от педантичността, е педантичността за педантичността, макар че всички имаме нашите дребни тикове, тези изречения, които ни нервират. Или това са изречения, които ни нервират? Или може би изречения, посредством които сме раздразнени.
Допълнителна причина за закъснение е, че не съм задоволително прецизен в граматиката си, с цел да поема всички, които лъжат, които чакат да се нахвърлят на всеки, който разделя инфинитив или оставя причестяване да виси. Аз също съм прекомерно завързан към основаването на думи, които би трябвало да съществуват, и които предават точното значение, което желаете да предадете, само че което по някаква причина не съществува. И има тази част от мен, която се радва на тролинг. Само интервенцията на редакторите спря тази колона, озаглавена „ Педангите са обречени? “
Това са неприятни времена за граматическите педанти. Пристигащите се генерации приказват свободно текст и даже измежду по...
Прочетете целия текст »
