Клиничните пътеки остават без увеличение през 2025 година
НЗОК няма да увеличи финансирането на лечебните заведения поради дефицит в бюджета
За първи път от години през 2025 година клиничните пътеки, по които Здравната каса заплаща на лечебните заведения, няма да нарастнат. Причината е дефицитът в бюджета на НЗОК за болнична помощ, който към този момент е заложен с 4,1 милиарда лв. и не може да поеме нарастване на цените. Това излиза наяве от оповестения от Българския лекарски съюз план на анекс към Националния рамков контракт (2023-2025).
" Увеличение ще има в цените на медицинските действия в извънболничната помощ с фокус върху детското опазване на здравето, както и на цените на някои проучвания ", показват от Лекарския съюз, който ще взема решение дали да даде мандат за сключване на анекса на събор този уикенд, на 17 май.
Проблемът с финансирането на лечебните заведения идва откакто НЗОК не съумя да разплати през 2024 година и трансферира за тази година 140 милиона лв. от така наречен надлимитна активност. Тези средства към този момент са дължими на лечебните заведения откакто Конституционният съд отстрани лимитите през април предходната година. В допълнение, през първите три месеца на тази година е образувана нова надлимитна активност за над 50 милиона лв., което основава предпоставки бюджетът да не стигне и през 2025 година.
Последствия от замразяването на цените
Липсата на нарастване на клиничните пътеки визира най-тежко точно най-зле финансираните медицински действия, измежду които са педиатрията и други подценени специалности, където се следи и отлив на лекари.
Опитът от предишни години демонстрира, че когато цените на пътеките остават непроменени, лечебните заведения компенсират това посредством увеличение на размера на активността си – стремят се да хоспитализират повече пациенти, не постоянно с нужните медицински индикации. С отпадането на лимитите и при неналичието на ефикасен надзор, свръххоспитализацията става все по-лесна. През 2024 година, която беше първата без предели, лечебните заведения регистрираха 2,3 милиона хоспитализации – с 200 000 над авансово плануваното.
Неработещ механизъм за надзор
Опитът на държавното управление да управлява разноските остана несполучлив. Първоначално бе препоръчано със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година в средата на годината цените на клиничните пътеки да могат да бъдат намалявани при преразход. Лекарският съюз обаче остро възрази против това и Народното събрание се съобрази със съсловните претенции.
Така в НРД се резервира досегашният механизъм за надзор на разноските, който към този момент се потвърди като неработещ. Той планува, че в случай че към 30 септември се откри предстоящ преразход на средства за болнична помощ над 3% от плануваните, НЗОК и БЛС би трябвало да преминат към договаряне на поправени цени. Лекарският съюз обаче може да блокира тези договаряния, което към този момент се е случвало.
Доплащане от пациентите
Междувременно от Българската болнична асоциация се оплакаха, че разноските на лечебните заведения за прехрана порастват при замразени цени на услугите и неизплатена от НЗОК активност. Това слага лечебните заведения в обстановка да натрупат дефицити, които те компенсират посредством доплащане от пациентите.
От болничната асоциация упорстват за отпадане на тавана на таксата за избор на екип в лечебните заведения, който в този момент не може да надвишава 900 лв.. Те считат, че всяка болница сама би трябвало да дефинира този размер. Здравните управляващи следва да обсъдят това искане, само че и в този момент пациентите са натоварени със обилни доплащания за избор на екип, медицински произведения и други услуги, които не са включени в цената на клиничната пътека.
За първи път от години през 2025 година клиничните пътеки, по които Здравната каса заплаща на лечебните заведения, няма да нарастнат. Причината е дефицитът в бюджета на НЗОК за болнична помощ, който към този момент е заложен с 4,1 милиарда лв. и не може да поеме нарастване на цените. Това излиза наяве от оповестения от Българския лекарски съюз план на анекс към Националния рамков контракт (2023-2025).
" Увеличение ще има в цените на медицинските действия в извънболничната помощ с фокус върху детското опазване на здравето, както и на цените на някои проучвания ", показват от Лекарския съюз, който ще взема решение дали да даде мандат за сключване на анекса на събор този уикенд, на 17 май.
Проблемът с финансирането на лечебните заведения идва откакто НЗОК не съумя да разплати през 2024 година и трансферира за тази година 140 милиона лв. от така наречен надлимитна активност. Тези средства към този момент са дължими на лечебните заведения откакто Конституционният съд отстрани лимитите през април предходната година. В допълнение, през първите три месеца на тази година е образувана нова надлимитна активност за над 50 милиона лв., което основава предпоставки бюджетът да не стигне и през 2025 година.
Последствия от замразяването на цените
Липсата на нарастване на клиничните пътеки визира най-тежко точно най-зле финансираните медицински действия, измежду които са педиатрията и други подценени специалности, където се следи и отлив на лекари.
Опитът от предишни години демонстрира, че когато цените на пътеките остават непроменени, лечебните заведения компенсират това посредством увеличение на размера на активността си – стремят се да хоспитализират повече пациенти, не постоянно с нужните медицински индикации. С отпадането на лимитите и при неналичието на ефикасен надзор, свръххоспитализацията става все по-лесна. През 2024 година, която беше първата без предели, лечебните заведения регистрираха 2,3 милиона хоспитализации – с 200 000 над авансово плануваното.
Неработещ механизъм за надзор
Опитът на държавното управление да управлява разноските остана несполучлив. Първоначално бе препоръчано със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година в средата на годината цените на клиничните пътеки да могат да бъдат намалявани при преразход. Лекарският съюз обаче остро възрази против това и Народното събрание се съобрази със съсловните претенции.
Така в НРД се резервира досегашният механизъм за надзор на разноските, който към този момент се потвърди като неработещ. Той планува, че в случай че към 30 септември се откри предстоящ преразход на средства за болнична помощ над 3% от плануваните, НЗОК и БЛС би трябвало да преминат към договаряне на поправени цени. Лекарският съюз обаче може да блокира тези договаряния, което към този момент се е случвало.
Доплащане от пациентите
Междувременно от Българската болнична асоциация се оплакаха, че разноските на лечебните заведения за прехрана порастват при замразени цени на услугите и неизплатена от НЗОК активност. Това слага лечебните заведения в обстановка да натрупат дефицити, които те компенсират посредством доплащане от пациентите.
От болничната асоциация упорстват за отпадане на тавана на таксата за избор на екип в лечебните заведения, който в този момент не може да надвишава 900 лв.. Те считат, че всяка болница сама би трябвало да дефинира този размер. Здравните управляващи следва да обсъдят това искане, само че и в този момент пациентите са натоварени със обилни доплащания за избор на екип, медицински произведения и други услуги, които не са включени в цената на клиничната пътека.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ