Болницата в Лом осъди НЗОК за неплатена надлимитна дейност
НЗОК бе наказана да заплати на МБАЛ „ Свети Николай Чудотворец” ЕООД в град Ловеч сумата от 16 007 лв. в едно със законната рента до датата на завеждане на желае в размер на 3980.47 лв., плюс лихвата до датата на окончателното погашение на главницата. На общинската болница са присъдени и направените разходи в размер на 1799 лв., оповестява Центърът за отбрана правата в опазването на здравето.
Софийския областен съд показва в претекстовете си, че от показаните медицински документи се открива, че работата е била изпълнена по подписан контракт. Съдът е приел за несъмнено събитието, че болничното заведение е направил медицинските действия и че същите са документирани съгласно условията на закона. Единственият противоречив сред страните въпрос се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична здравна помощ възнаграждение на действително осъществени и регистрирани от него медицински действия, в случаите когато цената им е над нормативно и договорно избраните стойности и надвишава избраната за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
На наложително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, е възложен пакет от здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК и свободен избор на реализатор на тези действия. НЗОК е длъжна да заплаща всички действия в обсега на този пакет / член 45 алинея 1 от ЗЗО / на определения от здравно обезпеченото лице реализатор. Същевременно изпълнителите на болнична здравна помощ – и по закон, и според контракта, нямат право да откажат даването ѝ в границите на обезпечения пакет на избралите ги здравноосигурените лица на каквото ѝ да е съображение, включително и заради привършване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. С превишението на тези предели болничното заведение не е надхвърлила размера на предоставената ѝ работа доколкото не касата, а здравноосигуреното лице е с абсолютно прието му от закона право на свободен избор на реализатор е възложител.
Следователно превишените стойности на съответно оказаната от изпълнителя болнична здравна помощ не може да остане и не е планувано да остане неизплатена. Напротив - категорично е планувано заплащането й със средства от запаса на бюджета на НЗОК.
Определянето на лимита от страна на НЗОК би следвало да се извърши преди началото на интервала - т.е. преди осъществяването на дейностите и за това постоянно има планиран темперамент. За това и не би следвало изпълнителят да бъде глобен, заради отклоняване от по този начин направената от НЗОК прогноза. Правото на здравноосигурените лица на здравна помощ в България е абсолютно, неотменимо и произтича единствено от техния статус на здравноосигурени и потребността им от съответна здравна помощ. Това значи, че лечебното заведение не може да откаже здравна помощ на здравноосигуреното лице на никакво съображение. И защото здравната помощ се дължи на съображение статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало здравна помощ, да получи възнаграждение за оказаната здравна помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните заплащания.
Софийския областен съд показва в претекстовете си, че от показаните медицински документи се открива, че работата е била изпълнена по подписан контракт. Съдът е приел за несъмнено събитието, че болничното заведение е направил медицинските действия и че същите са документирани съгласно условията на закона. Единственият противоречив сред страните въпрос се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична здравна помощ възнаграждение на действително осъществени и регистрирани от него медицински действия, в случаите когато цената им е над нормативно и договорно избраните стойности и надвишава избраната за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
На наложително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, е възложен пакет от здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК и свободен избор на реализатор на тези действия. НЗОК е длъжна да заплаща всички действия в обсега на този пакет / член 45 алинея 1 от ЗЗО / на определения от здравно обезпеченото лице реализатор. Същевременно изпълнителите на болнична здравна помощ – и по закон, и според контракта, нямат право да откажат даването ѝ в границите на обезпечения пакет на избралите ги здравноосигурените лица на каквото ѝ да е съображение, включително и заради привършване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. С превишението на тези предели болничното заведение не е надхвърлила размера на предоставената ѝ работа доколкото не касата, а здравноосигуреното лице е с абсолютно прието му от закона право на свободен избор на реализатор е възложител.
Следователно превишените стойности на съответно оказаната от изпълнителя болнична здравна помощ не може да остане и не е планувано да остане неизплатена. Напротив - категорично е планувано заплащането й със средства от запаса на бюджета на НЗОК.
Определянето на лимита от страна на НЗОК би следвало да се извърши преди началото на интервала - т.е. преди осъществяването на дейностите и за това постоянно има планиран темперамент. За това и не би следвало изпълнителят да бъде глобен, заради отклоняване от по този начин направената от НЗОК прогноза. Правото на здравноосигурените лица на здравна помощ в България е абсолютно, неотменимо и произтича единствено от техния статус на здравноосигурени и потребността им от съответна здравна помощ. Това значи, че лечебното заведение не може да откаже здравна помощ на здравноосигуреното лице на никакво съображение. И защото здравната помощ се дължи на съображение статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало здравна помощ, да получи възнаграждение за оказаната здравна помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните заплащания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ