Гримьорът, който внедри агенти на САЩ в Германия през Втората Световна война
Нютън Джей Джоунс е американски моряк от запаса на военноморската пехота. Дребен на растеж, с кестенява коса и бледа кожа, той е един от по-странните бойци, които човек би забелязал незабавно в редицата на армията. Отчасти това се дължи на неговата бледа кожа, която идва като завещание от шведската му майка. През лятото на 1944 година е към този момент на 36 година и стартира да оформя положителните остарели бръчки към очите си.
Тази визия може да се промени благодарение на по-изгърбена походка, сваляне на панталоните по-надолу, с цел да понижи още малко височината си. Сваля якето си надолу, пълнейки го с вестници и други тежести, с цел да наподобява по-изсулено.
С малко багра за обувки затъмнява и зацапва яката и ръкавите на ризата си, с цел да може да припомня на близките, че спи на земята и прекарва доста тежки зими, затъмнява малко косата и веждите си въглени. С помощта на ръждивата вода от каците, стартира да маже скулите си, с цел да имитира тежки вечери без сън. С помощта на малко камъче в чорапа, Джоунс губил и комфорта на естественото придвижване и куцал задоволително безапелационно, с цел да може човек да го намерения за много изтощен човек. В този миг морякът към този момент не бил един от елитните бойци на американската флота и нямал нищо общо със секретната задача, която му е предоставена от Стратегическо обмисляне, той просто е следващият остарял друмник, който се разхожда по улиците и търси прехранване.
Нютън прави това, когато Холивуд още мечтае за хрумвания и маскировка. Впрочем, той е помагал за някои филми, само че когато се преобразява за задачата си, заблуждава безусловно всички. Неговите умения разрешават да тренира всички сътрудници на страната и да им покаже по какъв начин да се крият пред очите на врага. Съветва своите господа да се преправят усърдно, да обръщат внимание на детайлите и да знаят, че в случай че има време, в което да се тревожат, то е напълно ориентирано към подготовката на дегизировката и нищо друго. Когато показва своята първа маскировка в края на войната, той припомня на всички, че неговият облик може да бъде нечий различен, в това число и на врага. В този миг шеф Бил Донован, прочут още като „ Дивият Бил “, желаел неговите момчета да бъдат на всички места и с благословията на президента Рузвелт, основава едно цяло звено за разузнаване. През 1943 година договаря с китайците и ги умолява да изпратят сътрудници под прикритие.
Лети до Москва, прави срещни с НКГБ и още веднъж не получава благословия да изпрати сътрудници под прикритие в Германия. През 1944 година идва информация, че стотици французи са впрегнати в работа за немската военна промишленост и почнал да се чуди дали не може да изпрати сътрудници под прикритие по тази линия. Докато Москва и Пекин отхвърлят подпомагане, Лондон отваря порти за всички фалшификатори и фенове на шпионските игри. Именно там идва и Нютон Джоунс с машината за подправяне на документи, разнороден френски дрешник и група сътрудници, с които да стартира работата си. Освен гримьори и майстори на специфични резултати, господата имали потребност и от малко актьорско майсторство, което разрешило основаването на дивизия с много надарени хора. Ако в миналото сте се чудили с какво оказва помощ изкуството за войната – печели я. С четката и гримовете, морякът можел да трансформира безусловно всеки в някой различен, неговите колеги-актьори почнали мъчно да се познават в огледалото.
И това прави много дълго време като професионален гримьор в киното, всякога доставял облици, за които никой даже не можел да подозира, че биха съществували. Най-добрите му изяви и награди няма да дойдат от Холивуд, а от фронта. През септември 1944 година стартира да образова всеки сътрудник в използването на материали, които могат да се намерят на всяка крачка. Често кара сътрудниците да употребяват подръчни материали на полето, в което са пуснати, с цел да изчезнат в тълпата. И в случай че слагането на подправени мустаци е единствено една част, идната е актьорската игра и държанието на сътрудници. Първите му двама сътрудници, които в записките си ще назова „ Джийн “ и „ Боб “ са изпратени на пост покрай Люксембург, откъдето би трябвало да влязат в Германия. За един ден и двамата съумяват да намерят наслойка и задоволително прахуляк, с цел да се трансфорат в скитници, а на изпита е още по-забавно. Агент Джийн, който е невисок и много набит мъж, се преобразява на висок и строен юрист с очила, добре завършен мустак и платформи в обувките.
Изправя се доста, с което умерено може да върви по лондонските улици и никой от учениците не може да го познае. Въпреки сериозните триумфи, мъжът скоро е изместен за бойните дейности в Азия. Преди да замине ще напише 33 страници напътствие за всеки предстоящ разузнавач. Повечето мъже отпътуват за франция с малко грим. Модифицира някои от добре употребяваните си артикули, с цел да трансформира будните очи в изморени и измъчени. В началото на ноември 1944 година е изпратен в Азия. Там обаче има друга задача. Европейците се виждат съвършено в Китай, Бирма, Индия и Сингапур. За японския снайпер е доста елементарно да простреля сътрудниците, които се пробват да се слеят в тълпата, цветът на кожата им е повече от явен сигнал. Никой към този момент не желал остарели и измъчени сътрудници, потребността била ориентирана към нещо по-сериозно – оцветяването на бойците. Особен проблем е климатът, който постоянно привличал комари, мухи и други вредители, а с грим било повече от невероятно да се избегнат, затова Джоунс трябвало да измисли добра опция.
Източна Индия ще прекара много време в търсенето на съставки, които да оцветят задоволително добре бойците. Използва най-различни оксиданти, до момента в който не открива вярната формула от алено, жълто и черно, с цел да разреши на сътрудниците да се слеят с етническата група. С помощта на малко ръждива алена пудра, всеки можел да се слее с близките. В началото почнал да приготва всичко на ръка, само че в следствие почнал да ги забърква в минохвъргачка за 15 минути. С 13.5 грама можел да обработи 25 индивида. За два дни правил към 50 пакетчета. Близо до японската вражаска линия съумял да направи още 100. Скоро били поискани още 3000 пакетчета – едно доста особено тестване за гримьора. В този миг имало единствено една компания, която да помогне – Max Factor. В началото не стартират толкоз безапелационно на сцената и постоянно решенията им се разминавали от крайния резултат, само че за 20 години се трансформирали в същински виртуози и някои от най-големите актриси употребявали точно този грим. Max Factor пуска и специфична линия козметични артикули, чийто триумф цялостни касата на армията.
Джоунс знаел, че машините за произвеждане на пудра ще могат да обезпечат дегизировката за бойците в Азия. През пролетта на 1945 година лети незабавно до Съединени американски щати и прави договорката с компанията. Създава и багра за коса, която може умерено да издържи на дъждове и влага, както и да се нанася елементарно. Поръчката се оказва много сериозна даже за Max Factor, които наемат повече личен състав, само че най-после доставят към 8000 контейнера за боядисване на бойците по предните линии на Азия. Гримьорът в никакъв случай не получава нещо изключително за своя труд, няма и признателност. Единственото непокътнато от този миг е 8-минутно филмче, в което ясно изяснява на бойците по какъв начин да се дегизират и приготвят за фронта. Неговата работа съумява да избави редица шпиони, офицери и бойци на фронта, които самоуверено могат да се слеят с околната конюнктура и да се движат умерено, все пак остава пропуснат.
