Ню Олесун е най-северното в света постоянно селище
Ню Олесун (на норвежки: Ny-Alesund, в превод Нови Олесун) е обитаемо място в норвежката провинция Свалбард (архипелаг Шпицберген) - най-северната част на Норвегия. В него има паметникът на Роалд Амундсен. Това е най-северното в света публично непрекъснато населено място.
Населението на Свалбард е 2787 души (по оценка към юли 2018 г.), от които 2310 индивида (включително 724 чужденци) са в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 души са в съветските селища Баренцбург и Пирамида, 10 индивида са в полската станция Хонсун. В основния град Лонгирбюен живеят 2075 души.
Архипелагът Свалбард включва над 1000 острова с обща повърхност 61 022 кв. км, като най-големият е Шпицберген. На неговата територия има промишлени залежи на въглища, чийто рандеман стартира при започване на ХХ век. Предполага се съществуване на находища от петрол и природен газ в шелфа на архипелага, само че Норвегия не разрешава добива им в шелфа.
Архипелагът е terra nullius (ничие владение) до предявяването на искания от Норвегия при започване на ХХ век. Нейните искания върху архипелага са оспорвани, изключително от Съюз на съветските социалистически републики, поради богатите находища и реализирания рандеман на потребни изкопаеми. Дотогава на архипелага към този момент се реализира въгледобив от американски, английски, норвежки, руски и шведски предприятия.
На 9 февруари 1920 година Англия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Съединени американски щати, Франция, Швеция, Япония подписват Договор за Шпицберген в Париж, към който се причислява и Съюз на съветските социалистически републики през 1935 година. Всички страни, подписали контракта (39), имат право свободно да реализират там стопанска активност. Съюз на съветските социалистически републики има право да добива въглища на островите от 1947 година.
На 14 август 1925 година Народното събрание на Норвегия, приемайки Закон за Свалбард, преименува архипелага Шпицберген на Свалбард и го афишира за "част от Кралство Норвегия ".
Архипелагът, включващ и Мечи остров, образува територията Свалбард, която се ръководи от губернатор. Прилагат се особени условия по опазването на околната среда и отбраната на правата на локалните поданици, събират се налози съгласно локалните потребности и те остават в Свалбард, разгласен е за зона демилитаризирана зона според норвежкия Закон за Свалбард, Парижкия контракт за Шпицберген и по-късни интернационалните съглашения и локални закони.
След Втората международна война остават единствено норвежките и руските селища. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики руските селища минават към Русия. В днешно време само Норвегия и Русия развиват икономическа активност - въгледобив (най-вече на о-в Шпицберген), лов на риба, туризъм и други.
Свалбард има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. Има връзка по въздуха сред Тромсьо и Свалбард от 1974 година.
В Тро̀мсьо (на норвежки: Tromsø) има летище и риболовно пристанище. Тук се развиват също корабостроене и туризъм. Тромсьо е насочен пункт и база за поддръжка на полярни експедиции. Това е най-големият град в северната част на Норвегия с население от 74 541 поданици. Най-важният шеф в града е университетската клиника на Северна Норвегия, която обезпечава към 4500 работни места. В града се намират още Норвежкото висше учебно заведение по лов на риба, центърът за проучване на околната среда "Polarmiljøsenteret ", ръководството на едноименната провинция и пивоварната "Мак " (Mack).
Тромсьо е един от най-северните градове в света. Университетът тук е най-северният университет в света. В Тромсьо се намират и най-северните катедрала и джамия в света. Университетът в Тромсьо е един от четирите държавни университета в Норвегия. В града се намира норвежкият Полярен музей, документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града има два паметника на Роалд Амундсен.
Му̀рманск (на съветски: Му́рманск, през 1916-1917 година се назовава Рома́нов-на-Му́рман ) е град в Руската федерация, административен център на Мурманска област. Градът е най-големият град в света на север от полярния кръг и е едно от най-важните пристанища на Русия, като географското му разположение го прави единственото северно съветско пристанище, което не замръзва през зимата. Това дефинира и първостепенното значение на Мурманск.
Ню Олесун е учреден от компанията Kings Bay Kull Compani през 1916 година. Както и другите селища в архипелага, той е основан по отношение на добива на въглища, който стартира през 1917-а. През 1963 година заради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и гърмежите на метан в мините, които довеждат до гибелта на доста миньори, въгледобивът в района е дефинитивно прекратен.
През 1925, 1926 и 1928 година от Ню Олесун стартират своя път експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.
От 1968 година градът играе ролята на проучвателен център. Освен от Норвегия, тук станции имат: Нидерландия, Германия, Англия, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай.
Населението на Свалбард е 2787 души (по оценка към юли 2018 г.), от които 2310 индивида (включително 724 чужденци) са в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 души са в съветските селища Баренцбург и Пирамида, 10 индивида са в полската станция Хонсун. В основния град Лонгирбюен живеят 2075 души.
Архипелагът Свалбард включва над 1000 острова с обща повърхност 61 022 кв. км, като най-големият е Шпицберген. На неговата територия има промишлени залежи на въглища, чийто рандеман стартира при започване на ХХ век. Предполага се съществуване на находища от петрол и природен газ в шелфа на архипелага, само че Норвегия не разрешава добива им в шелфа.
Архипелагът е terra nullius (ничие владение) до предявяването на искания от Норвегия при започване на ХХ век. Нейните искания върху архипелага са оспорвани, изключително от Съюз на съветските социалистически републики, поради богатите находища и реализирания рандеман на потребни изкопаеми. Дотогава на архипелага към този момент се реализира въгледобив от американски, английски, норвежки, руски и шведски предприятия.
На 9 февруари 1920 година Англия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Съединени американски щати, Франция, Швеция, Япония подписват Договор за Шпицберген в Париж, към който се причислява и Съюз на съветските социалистически републики през 1935 година. Всички страни, подписали контракта (39), имат право свободно да реализират там стопанска активност. Съюз на съветските социалистически републики има право да добива въглища на островите от 1947 година.
На 14 август 1925 година Народното събрание на Норвегия, приемайки Закон за Свалбард, преименува архипелага Шпицберген на Свалбард и го афишира за "част от Кралство Норвегия ".
Архипелагът, включващ и Мечи остров, образува територията Свалбард, която се ръководи от губернатор. Прилагат се особени условия по опазването на околната среда и отбраната на правата на локалните поданици, събират се налози съгласно локалните потребности и те остават в Свалбард, разгласен е за зона демилитаризирана зона според норвежкия Закон за Свалбард, Парижкия контракт за Шпицберген и по-късни интернационалните съглашения и локални закони.
След Втората международна война остават единствено норвежките и руските селища. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики руските селища минават към Русия. В днешно време само Норвегия и Русия развиват икономическа активност - въгледобив (най-вече на о-в Шпицберген), лов на риба, туризъм и други.
Свалбард има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. Има връзка по въздуха сред Тромсьо и Свалбард от 1974 година.
В Тро̀мсьо (на норвежки: Tromsø) има летище и риболовно пристанище. Тук се развиват също корабостроене и туризъм. Тромсьо е насочен пункт и база за поддръжка на полярни експедиции. Това е най-големият град в северната част на Норвегия с население от 74 541 поданици. Най-важният шеф в града е университетската клиника на Северна Норвегия, която обезпечава към 4500 работни места. В града се намират още Норвежкото висше учебно заведение по лов на риба, центърът за проучване на околната среда "Polarmiljøsenteret ", ръководството на едноименната провинция и пивоварната "Мак " (Mack).
Тромсьо е един от най-северните градове в света. Университетът тук е най-северният университет в света. В Тромсьо се намират и най-северните катедрала и джамия в света. Университетът в Тромсьо е един от четирите държавни университета в Норвегия. В града се намира норвежкият Полярен музей, документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града има два паметника на Роалд Амундсен.
Му̀рманск (на съветски: Му́рманск, през 1916-1917 година се назовава Рома́нов-на-Му́рман ) е град в Руската федерация, административен център на Мурманска област. Градът е най-големият град в света на север от полярния кръг и е едно от най-важните пристанища на Русия, като географското му разположение го прави единственото северно съветско пристанище, което не замръзва през зимата. Това дефинира и първостепенното значение на Мурманск.
Ню Олесун е учреден от компанията Kings Bay Kull Compani през 1916 година. Както и другите селища в архипелага, той е основан по отношение на добива на въглища, който стартира през 1917-а. През 1963 година заради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и гърмежите на метан в мините, които довеждат до гибелта на доста миньори, въгледобивът в района е дефинитивно прекратен.
През 1925, 1926 и 1928 година от Ню Олесун стартират своя път експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.
От 1968 година градът играе ролята на проучвателен център. Освен от Норвегия, тук станции имат: Нидерландия, Германия, Англия, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ