„Веселото митничарско село” се превърна в змиярник
„ Нямате работа там, няма кого да намерите. Пълно е със змии, пазете се. Оставете колата на пътя, ще я строшите ”, поучава чобанин със стадо овце малко след отбивката на пътя от село Дъбовец за Ивайловград. На 3 км. след основното шосе на брега на язовир „ Ивайловград” е митничарското село Ставри Димитрово. С кола шансът да се счупи полуоска, да се разбие картер на мотора или да се спука гума не е дребен. Между остатъците от асфалт зеят големи дупки, до момента в който се стигне до някогашния „ Бевърли хилс”и тогавашните първокласни вили на гранични чиновници от Свиленград, написа „ 24 часа”.
Легендите за оргиите и тежките софри с присъединяване на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината, на разрухата и забвението. Тези дни се навършват 5 години от най-мащабната акция на държавния строителен надзор против противозаконното строителство в най-новата ни история. В началото на октомври 2010 година след централно предписание в акваторията на едно от най-големите изкуствени езера у нас се разшетаха надзорници на ДНСК. Те преброиха общо 169 противозаконни градежа освен в Ставри Димитрово, а и по брега на целия язовир. Основното нарушаване бе, че притежателите им ги вдигнали в така наречен заливна зона – чашката на язовира, където и земята е държавна.
„ Веселото село” посърна, откакто инспекторите започнаха да лепят заповедите на ДНСК за унищожаване на обектите. Повече от половината потеглиха по съдилища, крепени и от нашенското разбиране, че всяко знамение е за три дни.
Половин година след констативните протоколи обаче багерите налазиха в Ставри Димитрово, а първите 15 парцела бяха рушнати пред погледа на шефката на ДНСК Милка Гечева. Събарянето продължи с периодически акции и в идващите месеци и години, а последните половин дузина вили бяха сринати това лято. Така броят на съборените солидни постройки се закръгли на 140.
Днес мястото е едно тъжно хранилище за строителни боклуци. Купчините арматура, бетон, тухли и мазилка наподобяват като оставени от исполин, който ненадейно е бил споходен от стомашно разтройство.
„ Няма кой да отпусне пари. Земята не е общинска, по какъв начин локалната администрация да се ангажира финансово? Това е изключено”, безапелационен е кметът на община Любимец Анастас Анастасов. Установили, че над 200 кубика е строителният отпадък, останал след събарянето, За извозването и депонирането му на друго място били нужни шестцифрени суми. Дори ползата на ромите към дървения материал и тухлите бил нищожен: заради отдалечеността на селцето изнасянето и превозването било нерентабилно.
В призрачното в този момент село още преди огромното срутване вложител закупил два огромни имота. Първоначалното желание било за изграждане на вилно населено място с бунгала. Били сложени стълбове за електричество, само че всичко спряло до такава степен. В момента на въпросния терен бурените стигат до гърдите. Бивши притежатели пък са сложили до тогавашните постройки каравани: къде от носталгия, къде от потребност да си приберат останалия багаж.
„ Вече съм не запомнил за всичко станало, доста от дълго време не съм стъпвал там. Това е затворена страница от живота му. В живота има и облаги, и загуби”, заключи метафизичен „ министърът на веселбата” в оставка Павлин Паришев.
Легендите за оргиите и тежките софри с присъединяване на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината, на разрухата и забвението. Тези дни се навършват 5 години от най-мащабната акция на държавния строителен надзор против противозаконното строителство в най-новата ни история. В началото на октомври 2010 година след централно предписание в акваторията на едно от най-големите изкуствени езера у нас се разшетаха надзорници на ДНСК. Те преброиха общо 169 противозаконни градежа освен в Ставри Димитрово, а и по брега на целия язовир. Основното нарушаване бе, че притежателите им ги вдигнали в така наречен заливна зона – чашката на язовира, където и земята е държавна.
„ Веселото село” посърна, откакто инспекторите започнаха да лепят заповедите на ДНСК за унищожаване на обектите. Повече от половината потеглиха по съдилища, крепени и от нашенското разбиране, че всяко знамение е за три дни.
Половин година след констативните протоколи обаче багерите налазиха в Ставри Димитрово, а първите 15 парцела бяха рушнати пред погледа на шефката на ДНСК Милка Гечева. Събарянето продължи с периодически акции и в идващите месеци и години, а последните половин дузина вили бяха сринати това лято. Така броят на съборените солидни постройки се закръгли на 140.
Днес мястото е едно тъжно хранилище за строителни боклуци. Купчините арматура, бетон, тухли и мазилка наподобяват като оставени от исполин, който ненадейно е бил споходен от стомашно разтройство.
„ Няма кой да отпусне пари. Земята не е общинска, по какъв начин локалната администрация да се ангажира финансово? Това е изключено”, безапелационен е кметът на община Любимец Анастас Анастасов. Установили, че над 200 кубика е строителният отпадък, останал след събарянето, За извозването и депонирането му на друго място били нужни шестцифрени суми. Дори ползата на ромите към дървения материал и тухлите бил нищожен: заради отдалечеността на селцето изнасянето и превозването било нерентабилно.
В призрачното в този момент село още преди огромното срутване вложител закупил два огромни имота. Първоначалното желание било за изграждане на вилно населено място с бунгала. Били сложени стълбове за електричество, само че всичко спряло до такава степен. В момента на въпросния терен бурените стигат до гърдите. Бивши притежатели пък са сложили до тогавашните постройки каравани: къде от носталгия, къде от потребност да си приберат останалия багаж.
„ Вече съм не запомнил за всичко станало, доста от дълго време не съм стъпвал там. Това е затворена страница от живота му. В живота има и облаги, и загуби”, заключи метафизичен „ министърът на веселбата” в оставка Павлин Паришев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ