Нешка за откриването: Скъпо, обидно, лъжливо!
Нямаше по какъв начин и някогашната треньорка по художествена гимнастика, членка на Централен комитет на Българска комунистическа партия и любителка на Николай Бареков - Нешка Робева да не се изходи във връзка величественото разкриване на Олимпийските игри в Париж.
Предлагаме ви много дългото й словоизлияние без съкращения и със непокътнат " правопис ". Въоръжете се с самообладание:
Защо не пишете, госпожо?
Защото не знам, Ади… Не знам какво и за какво, и тъкмо по какъв начин, и за кого…
Ти казваш, че чакате? И всички вие – моите девойки, очаквате това, което ще напиша, да бъде удостоверение на вашите мисли и чувства…
А в случай че не е по този начин? Ако ви отчайвам? Ако сте очаквали…?
Да, става дума за ОИ-24г..
Става дума за откриването на ОИ в Париж…
Париж!!!
Десетки пъти сме били там... Заедно!... Побеждавали сме. Аплодирали са ни… Френската аудитория ни обичаше… Обожаваше ни, беше луда по нас…
Помня сълзите от наслада.. Във вашите очи. След следващата победа. Моите си оставаха все по този начин сухи.
А след следващия успех:
Химна, Трибагреника, нечовешката отмалялост, празнотата… И разходките из улиците на Париж, екскурзиите до Версайл, Живенши с градините на Моне … Елисейските полета, Триумфалната арка, Обелиска, Лувър и наложително шедьовъра на Леонардо - Мона Лиза. Импресионистите, музея на Роден, Живенши – градините на Моне… О, да обезателно Айфеловата кула… „ Парижката Света Богородица “. Пантеона… Любимото ми " Пер Лашез " … Мон Мартър. Мостовете над Сена, букинистите, дребните корабчета, които французите с обич назовават „ Бато Муш “
И още и още и още…
И най-после презяпали, сядаме в някое бистро – за вас – сладолед, за нас – чаша шампанско…
Израстнахме с Жюл Верн, четяхме Екзюпери, Мопасан, Балзак, Юго… Паскал.
Слушахме без насита Равел, Дебюси… Жак Брел, Едит Пиаф и Азнавур, и Жо Десен…..
И приятелите. Незаменимите, прелестни откровени в обичта си френски другари..
Жако! Рьоне, Анри, Ан Валери… Чичко Шовире, ооо… и още десетки прекрасни… Французи.
Отплеснах се…
Вчера изпратихме състезателките ни по худ. г-ка за Париж. Не знаех какво да им кажа. Защото знам какво усещат. Защото познавам невероятното напрежение, тъй като знам по какъв начин им се желае да избягат, по какъв начин мечтаят да се скрият някъде, да заспят и се разсънят, когато всичко е свършило… И всичко са изиграли, и са взели медалите, и са в прегръдките на най-близките…
Как може това да се изясни на който и да е, в случай че не е излизал на огромно съревнование, в случай че не е броил, трудно постепенно, течащите минути до старта. Как да се изясни упованието на оценката.
Впрочем, моята прелестна Жако, е още веднъж в България. Жако обожава България – онази от 70 –м 80години… И аз обичам Франция, също, като нея – онази – другата…
По създание.
Аз съм българка и величая Господа за привилегията.
Обичам Франция, както обичам и Русия. И Япония. И света… Аз съм ФИЛ! Русофил и франкофон…
Странен човек съм. Странна съм за доста хора, само че не и за моите девойки. Те ме познават. И когато кажа, че мразя лъжата, значи е по този начин.
Какво мисля за откриването? Няма да изчетете фермана, който би се получил, в случай че не се съобразя с фейсбук - читателите и злоупотребя с търпението им.
Откриването бе предстоящо – грандиозно, охолно, с доста динамичност, музика, танци, цветове, фоерверки, дим, светлини, подмятания, препратки, послания, знаци и … лозунги… С предпочитание или по-скоро, искания за модерност и авангардизъм… Контапорен. На места - прям кич. Невероятна фантазия… Огромен труд, възторг и… пари…
И храброст!
Защо храброст?
Защото по този начин искрено, надарено, разголено и без никакви угризения, да покажеш Истината за лъжата в света, в който живеем и още по-важно, Истината за бъдещето към което ни тласкат извратените ни водачи, Истината за безогледното налагане на една идеология, която няма нищо общо с Олимпизма… Антихуманна… Сатанинска. Която заплашва човечеството…
Това се назовава Доблест! Това се назовава Смелост!
И те го направиха. Те - французите!
А дали?
Може би щяхте да повярвате в това, което споделям, в случай че не ме познавате. Ако сте наивни до нелепост, в случай че нямате сетива, в случай че познанията ви са единствено от телевизионните екрани.
Ще кажа, каквото мисля, ще приказвам Истината, както и да ме назовават.
Откриването се прави в чест на ОИ, на спортистите, поради, които се пълнят зали, игрища, басейни… Заради, които се прекосяват океани, строят се зали и игрища...
ОИ ги вършат спортистите, които нямат нищо общо с това, което пропагандира джендър идеологията. Която агитация, несъмнено добре заплатена, върви като алена нишка през целият театър...
Имате ли визия за труда, за лишенията, за болките, които търпят, за похабените нерви, за контузиите, които ги съпътстват цялостен живот… И в случай че някой си фантазира, че това се прави единствено за пари или някаква тенекиена кутия, наречена орден, значи нищо не схваща. Спортистът е необикновен човек, спортистът вижда върхът и се стреми да го доближи, даже в случай че това коства живота му, в случай че остане вечно там… Това е спортистът, а не разлигавени кретени, които се чудят, къде да се почешете и с какво да станат по-интересни, даже за самите себе си. И който най-малко малко почита този труд, ще разбере, че сходно разкриване е най-обидно за тези младежи, които нямат нищо общо нито с вакханалиите на отвратителния шкембелия сякаш Дионис, нито с мил менадите, нито със сатирите и минимум с паралиите извратеняци, обожествили и решили, че с пари могат да закупят всичко – политици, публицисти, интелектуалци, писатели, актьори, радия и телевизии… Градове, държави… А може би могат?
И с две тъжни думи за край.
Цялото шоу беше необикновен празник за очите.
И голяма, безсрамна, безскрупулна неистина, даже за недоразвит разсъдък, що се отнася до по този начин красиво изписаните слова, като Свобода?! Равенство??! Братство?!! Мир???
Толерантност???
Не мога да не помни десетките хиляди, големи тъжни очи на гладуващи деца, изтерзаните им родители, разрушените жилища, градове, страни, килими от бомби, осакатени хора…
Пред очите ми са горящи книги, разрушени монументи, неразрешени писатели, поети, горящи партитури… Опустошени поля… и души… Пред очите ми са…
Написах го, Ади. Заради теб и девойките, които знаят, че може и би трябвало да има еднакъв старт, само че не толериране под формата на равни права... Пък даже това да се отнася за дами.
Да пожелаем триумф на всички спортисти. Заслужат го!
Предлагаме ви много дългото й словоизлияние без съкращения и със непокътнат " правопис ". Въоръжете се с самообладание:
Защо не пишете, госпожо?
Защото не знам, Ади… Не знам какво и за какво, и тъкмо по какъв начин, и за кого…
Ти казваш, че чакате? И всички вие – моите девойки, очаквате това, което ще напиша, да бъде удостоверение на вашите мисли и чувства…
А в случай че не е по този начин? Ако ви отчайвам? Ако сте очаквали…?
Да, става дума за ОИ-24г..
Става дума за откриването на ОИ в Париж…
Париж!!!
Десетки пъти сме били там... Заедно!... Побеждавали сме. Аплодирали са ни… Френската аудитория ни обичаше… Обожаваше ни, беше луда по нас…
Помня сълзите от наслада.. Във вашите очи. След следващата победа. Моите си оставаха все по този начин сухи.
А след следващия успех:
Химна, Трибагреника, нечовешката отмалялост, празнотата… И разходките из улиците на Париж, екскурзиите до Версайл, Живенши с градините на Моне … Елисейските полета, Триумфалната арка, Обелиска, Лувър и наложително шедьовъра на Леонардо - Мона Лиза. Импресионистите, музея на Роден, Живенши – градините на Моне… О, да обезателно Айфеловата кула… „ Парижката Света Богородица “. Пантеона… Любимото ми " Пер Лашез " … Мон Мартър. Мостовете над Сена, букинистите, дребните корабчета, които французите с обич назовават „ Бато Муш “
И още и още и още…
И най-после презяпали, сядаме в някое бистро – за вас – сладолед, за нас – чаша шампанско…
Израстнахме с Жюл Верн, четяхме Екзюпери, Мопасан, Балзак, Юго… Паскал.
Слушахме без насита Равел, Дебюси… Жак Брел, Едит Пиаф и Азнавур, и Жо Десен…..
И приятелите. Незаменимите, прелестни откровени в обичта си френски другари..
Жако! Рьоне, Анри, Ан Валери… Чичко Шовире, ооо… и още десетки прекрасни… Французи.
Отплеснах се…
Вчера изпратихме състезателките ни по худ. г-ка за Париж. Не знаех какво да им кажа. Защото знам какво усещат. Защото познавам невероятното напрежение, тъй като знам по какъв начин им се желае да избягат, по какъв начин мечтаят да се скрият някъде, да заспят и се разсънят, когато всичко е свършило… И всичко са изиграли, и са взели медалите, и са в прегръдките на най-близките…
Как може това да се изясни на който и да е, в случай че не е излизал на огромно съревнование, в случай че не е броил, трудно постепенно, течащите минути до старта. Как да се изясни упованието на оценката.
Впрочем, моята прелестна Жако, е още веднъж в България. Жако обожава България – онази от 70 –м 80години… И аз обичам Франция, също, като нея – онази – другата…
По създание.
Аз съм българка и величая Господа за привилегията.
Обичам Франция, както обичам и Русия. И Япония. И света… Аз съм ФИЛ! Русофил и франкофон…
Странен човек съм. Странна съм за доста хора, само че не и за моите девойки. Те ме познават. И когато кажа, че мразя лъжата, значи е по този начин.
Какво мисля за откриването? Няма да изчетете фермана, който би се получил, в случай че не се съобразя с фейсбук - читателите и злоупотребя с търпението им.
Откриването бе предстоящо – грандиозно, охолно, с доста динамичност, музика, танци, цветове, фоерверки, дим, светлини, подмятания, препратки, послания, знаци и … лозунги… С предпочитание или по-скоро, искания за модерност и авангардизъм… Контапорен. На места - прям кич. Невероятна фантазия… Огромен труд, възторг и… пари…
И храброст!
Защо храброст?
Защото по този начин искрено, надарено, разголено и без никакви угризения, да покажеш Истината за лъжата в света, в който живеем и още по-важно, Истината за бъдещето към което ни тласкат извратените ни водачи, Истината за безогледното налагане на една идеология, която няма нищо общо с Олимпизма… Антихуманна… Сатанинска. Която заплашва човечеството…
Това се назовава Доблест! Това се назовава Смелост!
И те го направиха. Те - французите!
А дали?
Може би щяхте да повярвате в това, което споделям, в случай че не ме познавате. Ако сте наивни до нелепост, в случай че нямате сетива, в случай че познанията ви са единствено от телевизионните екрани.
Ще кажа, каквото мисля, ще приказвам Истината, както и да ме назовават.
Откриването се прави в чест на ОИ, на спортистите, поради, които се пълнят зали, игрища, басейни… Заради, които се прекосяват океани, строят се зали и игрища...
ОИ ги вършат спортистите, които нямат нищо общо с това, което пропагандира джендър идеологията. Която агитация, несъмнено добре заплатена, върви като алена нишка през целият театър...
Имате ли визия за труда, за лишенията, за болките, които търпят, за похабените нерви, за контузиите, които ги съпътстват цялостен живот… И в случай че някой си фантазира, че това се прави единствено за пари или някаква тенекиена кутия, наречена орден, значи нищо не схваща. Спортистът е необикновен човек, спортистът вижда върхът и се стреми да го доближи, даже в случай че това коства живота му, в случай че остане вечно там… Това е спортистът, а не разлигавени кретени, които се чудят, къде да се почешете и с какво да станат по-интересни, даже за самите себе си. И който най-малко малко почита този труд, ще разбере, че сходно разкриване е най-обидно за тези младежи, които нямат нищо общо нито с вакханалиите на отвратителния шкембелия сякаш Дионис, нито с мил менадите, нито със сатирите и минимум с паралиите извратеняци, обожествили и решили, че с пари могат да закупят всичко – политици, публицисти, интелектуалци, писатели, актьори, радия и телевизии… Градове, държави… А може би могат?
И с две тъжни думи за край.
Цялото шоу беше необикновен празник за очите.
И голяма, безсрамна, безскрупулна неистина, даже за недоразвит разсъдък, що се отнася до по този начин красиво изписаните слова, като Свобода?! Равенство??! Братство?!! Мир???
Толерантност???
Не мога да не помни десетките хиляди, големи тъжни очи на гладуващи деца, изтерзаните им родители, разрушените жилища, градове, страни, килими от бомби, осакатени хора…
Пред очите ми са горящи книги, разрушени монументи, неразрешени писатели, поети, горящи партитури… Опустошени поля… и души… Пред очите ми са…
Написах го, Ади. Заради теб и девойките, които знаят, че може и би трябвало да има еднакъв старт, само че не толериране под формата на равни права... Пък даже това да се отнася за дами.
Да пожелаем триумф на всички спортисти. Заслужат го!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ