Емери, а не Моу, трябва да се оплаква от липса на уважение в Англия
Нямаше по какъв начин да бъде по-навременно това, че малко откакто Арета Франклин умря, пеещите най-задушевните песни във футбола мъже започнаха да се надпреварват да желаят малко почитание.
Жозе Моуриньо го изиска от публицистите в понеделник на основата на това, че е спечелил шампионската купа на Англия повече пъти от всичките останали мениджъри в Премиър Лийг, взети дружно, което очевидно му обезпечава правото неговите решения в никакъв случай към този момент да не бъдат поставяни под въпросителна. (Вероятно не го бе споделил преди четири месеца единствено тъй като индивидът, който неуважително назова „ експерт по провалите” – Арсен Венгер, щеше да го опровергае?)
Рой Ходжсън запя в същия звук след загубата на неговия Кристъл Палас предишния понеделник, скачайки в жанр „ Джо Пеши” на кореспондент на „ Скай Спортс”, задето се бе осмелил да му зададе въпрос за съдийството. „ Това е типично за вас в малките екрани. Цялата ви работа е да ме изкарате някакъв изверг, като ме питате какво мисля”, озадачаващо избухна в някаква цялостна нелепост Ходжсън.
А Марк Хюз към този момент е запял проникновения си блус в Саутхамптън, изумен от това по какъв начин целият свят не вижда, че всяко съдийско решение в ущърб на тима му е следващото доказателство за това, че теорията на конспирацията против него е по-голяма от тази с инсценираното приземяване на луната.
Всички тези отвличащи вниманието и прехвърлящи виновността другаде жалвания идват от опитни мениджъри, които в действителност обаче изцяло си заслужават получените осмивания. Особено в случай че вземем поради какво удивително количество пренебрежение се стовари върху новия управител на Арсенал още в първите му седмици в британския футбол. Ако някой би трябвало да изкарва Арета на караоке пред публицистите, това е само и единствено Унай Емери.
Повечето пренебрежение към него бе показано от някогашни мениджъри, играчи и митове на Арсенал, да вземем за пример Тони Адамс, който би трябвало да прояви повече разсъдък, вместо да отписва възможностите на испанския експерт да обърне курса на кораба след „ кошмарния” старт на плаването с две провали против последните два първенеца – Манчестър Сити и Челси.
Емери беше определен да наследи Венгер, тъй като извършва доста от нужните условия за поста: млад, упорит треньор с полезности, с триумфи в огромни тимове (три трофея в Лига Европа със Севиля и купа на Франция и четири домашни купи с Пари Сен Жермен), градящ тимове с млади играчи и залагащ на прогресивен и прелъстителен футбол.
Поемането на щафетата от легенда, управлявала един голям клуб като свое персонално феодално притежание в продължение на четвърт век, би представлявало голямо предизвикателство за всекиго всред най-големите треньори в която и да било епоха. Както откриват в Манчестър Юнайтед, заместването на най-великия управител в историята на клуба ти, на процедура построил го по собствен облик и сходство, е най-трудната от сложните задания.
В последните два сезона под управлението на Венгер „ артилеристите” слязоха от 18 точки разлика до първенеца на цели 37. Те изостават с доста от актуалните водачи в лигата и доближаването отново до тях нямаше по какъв начин да стане единствено с няколко нови играчи (особено когато няма задоволителен бюджет за трансфери) или няколко нови подготвителни извършения и способа (особено в година на международно състезание с малко време за предсезонна подготовка на цялостния състав и отвън синхрон).
Единственото нещо, което е нужно на Емери, е да му се остави опция да прави неточности в кратковременен проект, с цел да има времето да обърне курса на крах, и да му се гласоподава поддръжка за целия тригодишен интервал на неговия контракт. Защото в случай че контрастиращите настроения в Юнайтед и Тотнъм след мача им на „ Олд Трафърд” демонстрираха нещо, то е, че търпението към мениджъра може да е добродетел.
Маурисио Почетино е при „ шпорите” четири години и още не е спечелил и един трофей, но там през днешния ден имат вяра у него даже повече в сравнение с в деня на назначението му. Същото може да се каже и за Юрген Клоп, наближаващ своята трета годишнина в Ливърпул. И в двата клуба цари вярата, че последователно се построява нещо особено.
Пет години и трима мениджъри след отдръпването на Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед не е мръднал и на сантиметър от дебелата му сянка, тъй като клубът като цяло по този начин и не повярва изцяло у който и да било от привлечените негови заместници.
Ако Арсенал се нуждае от какъвто и да било съвет в тази пост-Венгер епоха, той е да се вгледа дълго и задълбочено в случилото се на „ Олд Трафърд” след отдръпването на Фърги… и да направи изцяло противоположното.
Сиреч да преглътне ударите в кратковременен проект и да отдаде на новия си управител и на своята лична преценка малко почитание.
Браян Рийд, „ Дейли Мирър”
Жозе Моуриньо го изиска от публицистите в понеделник на основата на това, че е спечелил шампионската купа на Англия повече пъти от всичките останали мениджъри в Премиър Лийг, взети дружно, което очевидно му обезпечава правото неговите решения в никакъв случай към този момент да не бъдат поставяни под въпросителна. (Вероятно не го бе споделил преди четири месеца единствено тъй като индивидът, който неуважително назова „ експерт по провалите” – Арсен Венгер, щеше да го опровергае?)
Рой Ходжсън запя в същия звук след загубата на неговия Кристъл Палас предишния понеделник, скачайки в жанр „ Джо Пеши” на кореспондент на „ Скай Спортс”, задето се бе осмелил да му зададе въпрос за съдийството. „ Това е типично за вас в малките екрани. Цялата ви работа е да ме изкарате някакъв изверг, като ме питате какво мисля”, озадачаващо избухна в някаква цялостна нелепост Ходжсън.
А Марк Хюз към този момент е запял проникновения си блус в Саутхамптън, изумен от това по какъв начин целият свят не вижда, че всяко съдийско решение в ущърб на тима му е следващото доказателство за това, че теорията на конспирацията против него е по-голяма от тази с инсценираното приземяване на луната.
Всички тези отвличащи вниманието и прехвърлящи виновността другаде жалвания идват от опитни мениджъри, които в действителност обаче изцяло си заслужават получените осмивания. Особено в случай че вземем поради какво удивително количество пренебрежение се стовари върху новия управител на Арсенал още в първите му седмици в британския футбол. Ако някой би трябвало да изкарва Арета на караоке пред публицистите, това е само и единствено Унай Емери.
Повечето пренебрежение към него бе показано от някогашни мениджъри, играчи и митове на Арсенал, да вземем за пример Тони Адамс, който би трябвало да прояви повече разсъдък, вместо да отписва възможностите на испанския експерт да обърне курса на кораба след „ кошмарния” старт на плаването с две провали против последните два първенеца – Манчестър Сити и Челси.
Емери беше определен да наследи Венгер, тъй като извършва доста от нужните условия за поста: млад, упорит треньор с полезности, с триумфи в огромни тимове (три трофея в Лига Европа със Севиля и купа на Франция и четири домашни купи с Пари Сен Жермен), градящ тимове с млади играчи и залагащ на прогресивен и прелъстителен футбол.
Поемането на щафетата от легенда, управлявала един голям клуб като свое персонално феодално притежание в продължение на четвърт век, би представлявало голямо предизвикателство за всекиго всред най-големите треньори в която и да било епоха. Както откриват в Манчестър Юнайтед, заместването на най-великия управител в историята на клуба ти, на процедура построил го по собствен облик и сходство, е най-трудната от сложните задания.
В последните два сезона под управлението на Венгер „ артилеристите” слязоха от 18 точки разлика до първенеца на цели 37. Те изостават с доста от актуалните водачи в лигата и доближаването отново до тях нямаше по какъв начин да стане единствено с няколко нови играчи (особено когато няма задоволителен бюджет за трансфери) или няколко нови подготвителни извършения и способа (особено в година на международно състезание с малко време за предсезонна подготовка на цялостния състав и отвън синхрон).
Единственото нещо, което е нужно на Емери, е да му се остави опция да прави неточности в кратковременен проект, с цел да има времето да обърне курса на крах, и да му се гласоподава поддръжка за целия тригодишен интервал на неговия контракт. Защото в случай че контрастиращите настроения в Юнайтед и Тотнъм след мача им на „ Олд Трафърд” демонстрираха нещо, то е, че търпението към мениджъра може да е добродетел.
Маурисио Почетино е при „ шпорите” четири години и още не е спечелил и един трофей, но там през днешния ден имат вяра у него даже повече в сравнение с в деня на назначението му. Същото може да се каже и за Юрген Клоп, наближаващ своята трета годишнина в Ливърпул. И в двата клуба цари вярата, че последователно се построява нещо особено.
Пет години и трима мениджъри след отдръпването на Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед не е мръднал и на сантиметър от дебелата му сянка, тъй като клубът като цяло по този начин и не повярва изцяло у който и да било от привлечените негови заместници.
Ако Арсенал се нуждае от какъвто и да било съвет в тази пост-Венгер епоха, той е да се вгледа дълго и задълбочено в случилото се на „ Олд Трафърд” след отдръпването на Фърги… и да направи изцяло противоположното.
Сиреч да преглътне ударите в кратковременен проект и да отдаде на новия си управител и на своята лична преценка малко почитание.
Браян Рийд, „ Дейли Мирър”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ