Румен Драганов: Къмпинг туризмът подобрява местната икономика и създава нови работни места
Нямаме политика за насърчаване на къмпингуването за основаване на работни места и възстановяване на локалните стопански системи.
В настоящето законодателство къмпингуването е уредено много неенергично и архаично. Няма единна формулировка какво е диво и свободно къмпингуване
Това сподели в изявление за БГНЕС Румен Драганов, шеф на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма към Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УНИБИТ).
„ Няма някаква единна формулировка във връзка с това какво е диво и свободно къмпингуване. Но това, което виждаме, че общо взето приблизително се изнася от тези, които разясняват въпроса, това е тогава, когато хората безсистемно се стануват в природата, било то по морето, особено когато става въпрос за дюни, в разнообразни горски местности, и когато този метод на стануване оставя след себе си боклуци, които замърсяват околната среда “, акцентира Драганов.
Директорът на Института за разбори в туризма означи, че в случай че съпоставим къмпингуването в България с хилядите къмпинги, които има в прилежащите страни, визирайки Гърция, Италия и Франция, която е преди всичко по брой на къмпинги и места за къмпингуване, и изгодите, които обществото има от къмпингите, разликата е доста огромна. Той уточни, че се търси решение на казуса, като обърна внимание и на последните срещи, които бяха извършени в Народното събрание от специалисти, разяснявайки целия този въпрос. „ Но и от мненията се вижда, че нямаме знание във връзка с тематиката и не сме подготвени да стигнем до консенсусно виждане и решение по въпроса за къмпингуването “, счита Драганов, съгласно който това се дължи на неналичието на четене.
Директорът на Института за разбори в туризма изясни, че в годините на социализма страната е направила стотици къмпинги, които са били оборудвани относително доста добре, с добър ред и организация. „ Впоследствие една огромна част от тях бяха приватизирани, застроени и разпродадени, и изчезнаха от картата на България “, добави той.
Драганов добави, че в последните години се вижда известна степен на обновяване на къмпингуването, основно във връзка с карнаванинга и караванния туризъм, което в някои случаи взема стотици хиляди евро за придобиването на такова имущество, неговото слагане и надлежно многогодишни контракти за стоянката, в случай че става въпрос за Черноморието, или напредването до където и да е в страната.
По отношение на това какви би трябвало да бъдат условията към къмпинг мястото, той добави, че е значима квадратурата, което значи, че би трябвало да има задоволително място за разгъването на палатка, или надлежно на друго оборудване, за паркиране на автомобил, за място за социализация, за обособяване на обособените пространства, за доставяне с газ, електричество, вода, пречиствателна апаратура, механизми, които са свързани със самите караванинги и тяхната поддръжка, и всичките общи пространства, които са заведения за хранене, бани, тоалетни и по какъв начин те могат да бъдат разгърнати.
Драганов открои като значимо и: „ Колко свободно могат да бъдат разгънати, и какъв брой свободно може да бъде това като независимост, и какъв брой разрешителният решим може да бъде банален и наличен за хората, в това число разполагането на каравани в избрани зони, избрани от общината, които да бъдат на правилото на синята и зелената зона в градовете, т.е. пускате SMS-и, заплащате, без значение от собствеността – дали тя е държавна, дали тя е общинска, дали е частна държавна, частна общинска, или обществена благосъстоятелност. “
На въпроса къде българите най-вече избират да къмпингуват в страната, шефът на Института за разбори в туризма отговори „ там, където им видят очите, което основава огромни неприятности “.
Според него най-важното е невиждането на голямата изгода от къмпингуването и караванинга, акцентирайки, че Гърция, РСМ и Румъния имат много по-добри образци от това, което имаме в България. „ Имаме нови и модерни форми като глемпингите, които са разнообразни форми на постройки от пещери, бъчви и най-различни други форми. Имаме разнообразни структури от рода на шатри, в някои случаи се прави иглу, юрта. Има най-различни образци “, разяснява Драганов, като посочи, че като цяло къмпингуването нараства.
Той означи, че случаите, в които структурата придобива формата на юрта, извънредно мощно се развиват изключително във Англия, Франция и целия западен свят, а пък ние като българи доста добре знаем какво е юрта от прабългарите.
На въпроса какви са позитивните страни от къмпингуването и кои са негативните, шефът на Института за разбори в туризма съобщи, че това е един екологичен тип туризъм, който в случай че е проведен добре и по този начин, че по никакъв метод да не поврежда природата, а да свързва индивида с нея, е потребен както за здравето, по този начин и за самата природа, защото тук става въпрос и за предпазване на природата там, където би трябвало при разположението на тези къмпинги. „ А вредата е тогава, когато фактически имаме безсистемно потребление на тези площи и заличаване на природата, изключително когато става въпрос за дюни и разнообразни други дребни горички край Черноморието, или където и да било, или в националните паркове, какъвто е казусът с Пирин. Да, тогава имаме вреда върху природата и по тази причина би трябвало да бъде законодателно организиран този въпрос “, безапелационен е той.
Драганов е на мнение, че би трябвало да се оформят текстове към Закона за туризма, настрана към Закона за териториално и селищно устройство, Закона за Черноморското крайбрежие, които да уреждат въпроса с къмпингуването и стануването. „ В случай на злополучие хората би трябвало да се избавят и от много време те се избавят посредством природата, само че въпреки всичко някакъв ред би трябвало да бъде организиран. И оттова нататък да се изчетат нормативите, които са признати в страните от Европейския съюз, и по тази причина давам образец със прилежаща Гърция или Франция и да може да се съобразим с нормативите, които те са основали, защото доста значима е площта, която се заделя за всяко едно средство като площ “, сподели още той и добави, че това във всички случаи ще усъвършенства финансовото положение на общините, финансовото положение на хората от разнообразни обитаеми места, които се занимават с тази активност, и най-важното – ще сътвори чудесно усещане за хората, които са влюбени в този метод на пътешестване.
Драганов заключи, че това са хора, разнообразни от тези, за които споделяме, че отиват в Гърция, Турция или в Италия, тъй като това е друг тип туризъм, който има своите специфики, и ние би трябвало да го насърчаваме. /БГНЕС
