Нямаме нужда от Дивия запад. Имаме го по паркингите.Какво кара

Нямаме потребност от Дивия запад. Имаме го по паркингите.

Какво кара някого да сложи парче бетон върху предното стъкло на непозната кола? Гняв? Безнаказаност? Или просто класическата българска форма на " образование " – с чук и камък, а най-добре непосредствено върху колата?

Случаят, който виждаме на фотосите, е от тези, които не просто оставят хлътналост в ламарината, а дълбока цепнатина в публичния морал. Вместо да се реши спор с думи или сигнал до виновните институции, се хвърля бетонен пай върху предното стъкло – с ясното схващане, че това може да коства на притежателя стотици левове, нерви и евентуално – разтърсено възприятие за сигурност.

В обществените мрежи под поста на Йордан Стоянов коментаторите подозират, че лидерът е паркирал „ на непознато място “. Но даже и да е по този начин – по кое време и по какъв начин улиците в жилищен комплекс Лагера се трансфораха в ничия земя, където правото идва с парче зидария? И в случай че през днешния ден е бетон, на следващия ден какво – запалено огледало? Прободени гуми? Побой?

Това не е „ урок “. Това е закононарушение.

Да си пазим местата е едно. Да вършим вандализъм е друго. Ако в действителност желаеме да живеем в общество с правила – дано ги съблюдаваме и отстояваме цивилизовано. И дано си напомним, че под капака стои автомобил, само че зад кормилото стои човек. А той има право да не бъде обект на безчинство – без значение дали е паркирал неверно, или не.

Вместо бетонни предизвестия – дано сигналите отиват в КАТ, полицията или общината. Това е пътят. Всичко друго е декаданс.