Нямам вяра на жените след този епизод в моя живот.

Нямам религия на дамите след този епизод в моя живот. Скоро след сватбата обаче разбрах, че тая жена не става за семейство, а единствено за леглото. Оставяше чиниите и тенджерите неизмити с дни. Не се сещаше да пуска пералната в точния момент и доста постоянно ми се постановяваше да вървя по няколко дни с едни и същи облекла. Накрая не устоях, запретнах ръкави и аз поех семейството. Налагаше ми се и да сготвям, тъй като Верка и това не обичаше да прави. Като забременя пък, да не ви разправям – безусловно не стана от леглото 9 месеца, а аз обикалях към нея и се чудех по какъв начин да задоволя капризите й.

Като се роди синът ни, настана същинска покруса – дебела била, появил й се целулит, косата й оредяла… Една дума не споделяше за бебето. Оставяше го да реве с часове и единствено пред огледалото стоеше. Като поотрасна синът ни и стартира да върви, и да пипа на всички места, стана още по-лошо. Крещеше му, а той пищеше от смут и протягаше ръчички към нея да го гушне.

Не разбирах по какъв начин може да се крещи на толкоз малко дете. Взимах го на ръце, целувах го, говорех му нежно, до момента в който заспеше в прегръдките ми. Опитвах се да обясня на Верка, че по този начин не трябва, че би трябвало да демонстрира повече самообладание, а тя ми се озъбваше. Казваше ми, че като порасне един ден, синът ни ще ни се качва на главата и за това ще съм отговорен аз. Стисках зъби и излизах да пуша на балкона. Проклинах се, че не съм си отварял очите, като я взимах. Заради детето обаче не можех да я оставя.
Една вечер се прибрах от работа и още от коридора я чух да вика по дребния, който ревеше, чак се задавяше. Той тогава беше към този момент на 4. Влязох в стаята сега, в който тя го беше хванала с една ръка за косата и блъскаше главата му в стената, а с другата си ръка го удряше по дупето.

Притъмня ми пред очите. Издърпах детето, заведох го в другата стая, след това се върнах и почнах аз да я блъскам. Можех всичко да понеса, само че не и да бие сина ми и да му блъска главата. Налагах я, където сваря. А тя се извиваше в ръцете ми, смееше се и крещеше, че ще ме вкара в пандиза и отново ще си прави каквото си желае с дребния, тъй като и да се разведем, съдът на нея ще го присъди, тъй като му е майка. Оставих я с гадност и отидох да си взема детето. Хвърлих малко от дрешките му в един сак, сграбчих го, качихме се в колата и отидохме при брат ми. Там го изкъпах, сложих го да спи и се обадих на собствен другар юрист.

На идващия ден се видяхме и с негова помощ подготвихме документите за бракоразвод.
Делата се точиха съвсем година, само че съумях да извоювам синът ми да остане при мен. Като излизахме от съда, някогашната ми към този момент ме погледна безочливо и съобщи, че въобще не й пукало за детето. Напротив – щастлива била, че ще се отърве от него и ще си откри някой с повече пари, а не парцаливец като мен, дето кара остаряла кола и носи единствено 800 лева заплата. И можела незабавно да се съгласи за развода, но преднамерено ме мотала цяла година, с цел да гледа по какъв начин се превивам като червей поради скъпия си дребен пикльо.

Оттогава минаха 3 години. Синът ми към този момент е първокласник и двамата се оправяме сами. Понякога, като загатна за майка му, очите му се уголемяват от смут и почва да ме пита: „ Тате, нали няма в никакъв случай да се връщаме при нея? “ Може би по тази причина и не диря друга жена. Вече нямам религия на никоя. Ще му бъда и майка, и татко, до момента в който си поеме пътя, а след това? После ще му мисля.

Красимир

Инфо: Лична драма