Ибряма става на 70: Нямам пари дори да почерпя! Доган искаше да ми подари златен кларинет
" Нямам мощ, разболях се. Не е от ковид, някаква простуда ще да е, тъй като през днешния ден съм по-добре, само че няколко дни напряко не можех да стана от леглото. Толкова ми беше зле, то и в този момент де, цялото тяло ме боли, имах тресчица ", споделя именитият кърджалийски музикант Ибряма. Гениалният кларинетист няма температура, само че се усеща изнемощял.
" Не съм болен от ковид, признаците ми са разнообразни. Не мога и равновесие да вардя. Моята жена, като мина през вируса, още не може да се оправи от него ", споделя пред plovdiv24 Иво Папазов - Ибряма. Музикантът не обича да го съжаляват, само че няма задоволително средства, с цел да живее, а камо ли пък да чества 70-годишния си празник, който е на 16 февруари.
" Откъде да намеря пари, с цел да почерпя хората, които най-вече заслужават? Аман от този вирус! Така като си лежа, все се премислям. Труден ми е бил животът. Първо не можах да си изживея детството като хората. Аз съм от музикантско семейство, дядо ми беше зурнаджия, баща свиреше, братята ми също бяха положителни на саксофон и ударни. Цял живот свирех, няма отмора - събота, неделя, непрекъснато, ходех на музикална школа, в никакъв случай не съм имал време за спорт или футбол. И в този момент продължавах преди тази пандемия да работя, не спирах. А в този момент кой ще ми гледа фамилията? Да, синовете ми огромни, но и те си имат фамилии, не им е до мен ", споделя музикантът.
Макар че няколко пъти оферират на Иво Папазов да се махне от България, той продължава да твърди, че тук са неговите корени и огромната му обич към природата на страната ни.
" 35 години очаквам да се оправи тази страна. Навремето бях оптимист, към този момент не мога да бъда. Става по-лошо, децата ни отпътуват за чужбина, изтървахме си младите. Станахме страна на пенсионерите. А можех да пребивавам на всички места още по времето на Тодор Живков. Още тогава имах опция да отпътува като политически бежанец. Но тогава направих къща, всеки ден вземах по една заплата, имах работа и бях удовлетворен. А в този момент хората живеят с 200 лв. на месец. Жена ми даже взема 125 лв. пенсия, представяте ли си? Аз не мога да си платя водата, тока, а и в този момент, като падне тоя мораториум, дето приказват за него, напролет, по какъв начин ще оживеем ние? Аз да вземем за пример нямам към този момент никакъв икономисан лев ", печален е музикантът.
Големият ни кларинетист, който трансформира обичайна сватбарска музика в джаз феномен и популяризира България по света, стана известен с оркестър " Тракия ", учреден през 1987 година В края на 80-те съумява да подпише контракт с английската звукозаписна компания Hannibal Records, с която издава два албума със комбинация от джаз, тракийска национална музика, цигански и турски ритми. След 1989 година Ибряма стартира да свири по целия свят с най-хубавите джазмени, печели влиятелни интернационалните оценки и възторжени мнения от международната музикална рецензия. Дългогодишен член е на оркестър " Тракия " дружно с жена си - певицата Мария Карафезиева. От години фамилията живее в старозагорското село Богомилово.
А дали на 16 февруари ще му се обади един от положителните му остарели другари Ахмед Доган, Ибряма показа: " Което е право, право е - по едно време той ми даваше рамо - с негова помощ издадохме албумите " Полетът на Сокола " и " Панаир ", само че не съм желал повече от него. И, да, правилно е, че искаше да ми подари златен кларинет. Приятели бяхме, уповавам се да не ме не помни в този момент, на 16 февруари. Но го разбирам, сложни времена са за всички, всеки се свил в черупката си ", добавя пред Plovdiv24 Ибряма.
Преди години желали да пишат книга за живота му, само че той отказал. " Щеше да я прави поетът Борис Христов, само че аз към този момент не желая такава книга. Може би не й е времето ", споделя гениалният ни музикант.
" Не знам дали помъдрявам и какво е това да се чувстваш друго от различен път, само че нещо в последно време съм станал доста жалостив. Всяко едно нещо ми е благо, като се изключи че не отивам на лов, все ми е едно тъжно такова. Сигурно е от възрастта, само че кой го е грижа за 70-годишния човек ", въпреки всичко се пробва да се усмихне Ибряма.
" Не съм болен от ковид, признаците ми са разнообразни. Не мога и равновесие да вардя. Моята жена, като мина през вируса, още не може да се оправи от него ", споделя пред plovdiv24 Иво Папазов - Ибряма. Музикантът не обича да го съжаляват, само че няма задоволително средства, с цел да живее, а камо ли пък да чества 70-годишния си празник, който е на 16 февруари.
" Откъде да намеря пари, с цел да почерпя хората, които най-вече заслужават? Аман от този вирус! Така като си лежа, все се премислям. Труден ми е бил животът. Първо не можах да си изживея детството като хората. Аз съм от музикантско семейство, дядо ми беше зурнаджия, баща свиреше, братята ми също бяха положителни на саксофон и ударни. Цял живот свирех, няма отмора - събота, неделя, непрекъснато, ходех на музикална школа, в никакъв случай не съм имал време за спорт или футбол. И в този момент продължавах преди тази пандемия да работя, не спирах. А в този момент кой ще ми гледа фамилията? Да, синовете ми огромни, но и те си имат фамилии, не им е до мен ", споделя музикантът.
Макар че няколко пъти оферират на Иво Папазов да се махне от България, той продължава да твърди, че тук са неговите корени и огромната му обич към природата на страната ни.
" 35 години очаквам да се оправи тази страна. Навремето бях оптимист, към този момент не мога да бъда. Става по-лошо, децата ни отпътуват за чужбина, изтървахме си младите. Станахме страна на пенсионерите. А можех да пребивавам на всички места още по времето на Тодор Живков. Още тогава имах опция да отпътува като политически бежанец. Но тогава направих къща, всеки ден вземах по една заплата, имах работа и бях удовлетворен. А в този момент хората живеят с 200 лв. на месец. Жена ми даже взема 125 лв. пенсия, представяте ли си? Аз не мога да си платя водата, тока, а и в този момент, като падне тоя мораториум, дето приказват за него, напролет, по какъв начин ще оживеем ние? Аз да вземем за пример нямам към този момент никакъв икономисан лев ", печален е музикантът.
Големият ни кларинетист, който трансформира обичайна сватбарска музика в джаз феномен и популяризира България по света, стана известен с оркестър " Тракия ", учреден през 1987 година В края на 80-те съумява да подпише контракт с английската звукозаписна компания Hannibal Records, с която издава два албума със комбинация от джаз, тракийска национална музика, цигански и турски ритми. След 1989 година Ибряма стартира да свири по целия свят с най-хубавите джазмени, печели влиятелни интернационалните оценки и възторжени мнения от международната музикална рецензия. Дългогодишен член е на оркестър " Тракия " дружно с жена си - певицата Мария Карафезиева. От години фамилията живее в старозагорското село Богомилово.
А дали на 16 февруари ще му се обади един от положителните му остарели другари Ахмед Доган, Ибряма показа: " Което е право, право е - по едно време той ми даваше рамо - с негова помощ издадохме албумите " Полетът на Сокола " и " Панаир ", само че не съм желал повече от него. И, да, правилно е, че искаше да ми подари златен кларинет. Приятели бяхме, уповавам се да не ме не помни в този момент, на 16 февруари. Но го разбирам, сложни времена са за всички, всеки се свил в черупката си ", добавя пред Plovdiv24 Ибряма.
Преди години желали да пишат книга за живота му, само че той отказал. " Щеше да я прави поетът Борис Христов, само че аз към този момент не желая такава книга. Може би не й е времето ", споделя гениалният ни музикант.
" Не знам дали помъдрявам и какво е това да се чувстваш друго от различен път, само че нещо в последно време съм станал доста жалостив. Всяко едно нещо ми е благо, като се изключи че не отивам на лов, все ми е едно тъжно такова. Сигурно е от възрастта, само че кой го е грижа за 70-годишния човек ", въпреки всичко се пробва да се усмихне Ибряма.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ