Симеон Сакскобургготски: Извиват ми ръцете, положението с имотите не е коректно и редно
Нямам пояснение за този последователен и нескончаем тормоз, съобщи Симеон Сакскобургготски по проблема с присъдения на страната царски замък " Врана " от Софийски градски съд.
Пред бТВ царят назова сагата " история до безкрайност " - never ending story.
За собствеността
" Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави.
За логиката
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем.
След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ".
За проблема и премиерския му интервал
" Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи.
А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни.
За настоящето състояние
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение.
Последното беше: " Ами, да изчакаме да мине председателството ". Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента.
За ползите
" Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ". Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели.
За извиването на ръцете
" Извиват ми ги в действителност по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка.
За реакцията в фамилията
" Карат ми се (децата) за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време.
За непознатите апетити
" Апетити постоянно има, всевъзможни. Вече там не мога да посоча, само че човек може да си го показа или да си зададе този въпрос, тъй като другояче няма пояснение за подобен последователен и нескончаем тормоз.
Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
Пред бТВ царят назова сагата " история до безкрайност " - never ending story.
За собствеността
" Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави.
За логиката
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем.
След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ".
За проблема и премиерския му интервал
" Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи.
А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни.
За настоящето състояние
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение.
Последното беше: " Ами, да изчакаме да мине председателството ". Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента.
За ползите
" Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ". Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели.
За извиването на ръцете
" Извиват ми ги в действителност по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка.
За реакцията в фамилията
" Карат ми се (децата) за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време.
За непознатите апетити
" Апетити постоянно има, всевъзможни. Вече там не мога да посоча, само че човек може да си го показа или да си зададе този въпрос, тъй като другояче няма пояснение за подобен последователен и нескончаем тормоз.
Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ