20 неща, които си мислят мъжете на първа среща
Няма значение какъв брой спокоен и печен наподобява един мъж на среща с непозната
Всякакви мисли минават през главата на всеки от тях. Някои употребяват комплицирани медитационни техники, с цел да избутват тези мисли на назад във времето, а на други просто са изписани на челото им, карайки ги да се потят щедро и да задават тъпи въпроси, като “Ъъъ, кефиш ли се на... неща?” Дори и да е гуру на увлекателните диалози или пък безспорен умопобъркан, тези мисли минават през главата му, а някои от тях дори си остават там.
" Ами, в случай че ме убие?
Това си е действително терзание за всеки. Ами в случай че тя или той не е този, за който се показва? Ами, в случай че е сериен палач? Ами, в случай че са двама убийци? Ами, в случай че ни закарат някъде и ни убият и двамата до момента в който спим? Няма по какъв начин да знаем сигурно дали си готина мацка или невъзмутима килърка, най-малко до момента в който не стигнем до пета среща.
" Ами в случай че тя е моят злобен брат близнак? "
Да те убият е кофти, само че не толкоз, едвам стоиш на една маса с някого, с който нямате безусловно нищо общо. Няма нищо по-гадно от среща, на която двама души се разправят за това какви картофи би трябвало да се поръчат или дали е хубаво да се яде пиле и/или салата. А в случай че обслужването е зле, ситуацията излиза отвън надзор.
" Надявам се да ми хрумне в действителност крепко, с цел да я впечатля отраз.”
Mоже би сервитьорът ще се спъне и ще съумея да уловя таблата с питиетата във въздуха без да се разлее нито капка. Може би ще ударя един тупаник на някого? Или може би ще спася бебе от удавяне? Според Google Мапс в близост няма водни басейни, само че пък вярата умира последна...
" Ами, в случай че не мога да я позная?”
Наистина няма елементарен метод, чрез който да се приближиш до някого, да го питаш кой е и след това да му кажаш, “Извинявайте, припознах се, макар, че действително диря някой, който в никакъв случай не съм виждал.” Разбира се, в случай че си от другата страна, би се досетил, че индивидът просто е на среща с непозната. Обаче, когато си от другата страна, нещата отиват накъм паническа офанзива.
" Ами в случай че не пристигна? “
Безплатните неща са много яки, с изключение на, в случай че не са под формата на утешителни напитки от бармана, който след 2 часа висене самичък, търпеливо те е изчакал да си признаеш, че са ти вързали тенекиена кутия.
" Ами в случай че неправилно съм решил, че не се е появила, а просто не съм я познал?”
Това на процедура престана да е проблем след 2002-ра, откогато хората започнаха да вървят с телефони на всички места, само че си стои на дневен ред като терзание.
" Тази риза дали не е прекомерно за отрепки?”
Мъжете не разполагат с безчет доста варианти за първа среща, с изключение на да сложат риза с яка.
" Ами в случай че не й хареса ресторантът, който съм избрал?”
Tова несъмнено е едно от най-основните терзания, които стоят пред хората отиващи на първа (или може би втора) среща. Не ти ли се е случвало да отидеш на ресторант с някого, който да е толкоз гнусен, че чак да намразиш и индивида, който те е завел там?
" А дали да не се понапия малко?”
Tова чудене минава постоянно през главата на мъжа по време на първа среща. Да пия ли второ? Мога ли да си поръчам трето или да изчакам да видя тя какво ще направи? Или напряко да тегля една майна, да си поръчам шест и да се надявам, че и тя е алкохолик като мен? Или пък да се отрежа и да отстранявам всеки един евентуално неприятен спомен?
" Леле, ами в случай че не ми одобряват картата?”
Всички ние изпълняваме почти едни и същи стъпки при отказана карта. Дори няма значение дали имаме или нямаме пари:
Казваш на сервитьора: “Днеска си работеше,”
Любезно го молиш да опитва отново.
Ако отново не работи, я инспектираш деликатно за забележими недостатъци.
Просто обявяваш на висок глас: “Веднага ще се обадя в банката, като се прибера!”
Източник: Cosmopolitan.bg
Всякакви мисли минават през главата на всеки от тях. Някои употребяват комплицирани медитационни техники, с цел да избутват тези мисли на назад във времето, а на други просто са изписани на челото им, карайки ги да се потят щедро и да задават тъпи въпроси, като “Ъъъ, кефиш ли се на... неща?” Дори и да е гуру на увлекателните диалози или пък безспорен умопобъркан, тези мисли минават през главата му, а някои от тях дори си остават там.
" Ами, в случай че ме убие?
Това си е действително терзание за всеки. Ами в случай че тя или той не е този, за който се показва? Ами, в случай че е сериен палач? Ами, в случай че са двама убийци? Ами, в случай че ни закарат някъде и ни убият и двамата до момента в който спим? Няма по какъв начин да знаем сигурно дали си готина мацка или невъзмутима килърка, най-малко до момента в който не стигнем до пета среща.
" Ами в случай че тя е моят злобен брат близнак? "
Да те убият е кофти, само че не толкоз, едвам стоиш на една маса с някого, с който нямате безусловно нищо общо. Няма нищо по-гадно от среща, на която двама души се разправят за това какви картофи би трябвало да се поръчат или дали е хубаво да се яде пиле и/или салата. А в случай че обслужването е зле, ситуацията излиза отвън надзор.
" Надявам се да ми хрумне в действителност крепко, с цел да я впечатля отраз.”
Mоже би сервитьорът ще се спъне и ще съумея да уловя таблата с питиетата във въздуха без да се разлее нито капка. Може би ще ударя един тупаник на някого? Или може би ще спася бебе от удавяне? Според Google Мапс в близост няма водни басейни, само че пък вярата умира последна...
" Ами, в случай че не мога да я позная?”
Наистина няма елементарен метод, чрез който да се приближиш до някого, да го питаш кой е и след това да му кажаш, “Извинявайте, припознах се, макар, че действително диря някой, който в никакъв случай не съм виждал.” Разбира се, в случай че си от другата страна, би се досетил, че индивидът просто е на среща с непозната. Обаче, когато си от другата страна, нещата отиват накъм паническа офанзива.
" Ами в случай че не пристигна? “
Безплатните неща са много яки, с изключение на, в случай че не са под формата на утешителни напитки от бармана, който след 2 часа висене самичък, търпеливо те е изчакал да си признаеш, че са ти вързали тенекиена кутия.
" Ами в случай че неправилно съм решил, че не се е появила, а просто не съм я познал?”
Това на процедура престана да е проблем след 2002-ра, откогато хората започнаха да вървят с телефони на всички места, само че си стои на дневен ред като терзание.
" Тази риза дали не е прекомерно за отрепки?”
Мъжете не разполагат с безчет доста варианти за първа среща, с изключение на да сложат риза с яка.
" Ами в случай че не й хареса ресторантът, който съм избрал?”
Tова несъмнено е едно от най-основните терзания, които стоят пред хората отиващи на първа (или може би втора) среща. Не ти ли се е случвало да отидеш на ресторант с някого, който да е толкоз гнусен, че чак да намразиш и индивида, който те е завел там?
" А дали да не се понапия малко?”
Tова чудене минава постоянно през главата на мъжа по време на първа среща. Да пия ли второ? Мога ли да си поръчам трето или да изчакам да видя тя какво ще направи? Или напряко да тегля една майна, да си поръчам шест и да се надявам, че и тя е алкохолик като мен? Или пък да се отрежа и да отстранявам всеки един евентуално неприятен спомен?
" Леле, ами в случай че не ми одобряват картата?”
Всички ние изпълняваме почти едни и същи стъпки при отказана карта. Дори няма значение дали имаме или нямаме пари:
Казваш на сервитьора: “Днеска си работеше,”
Любезно го молиш да опитва отново.
Ако отново не работи, я инспектираш деликатно за забележими недостатъци.
Просто обявяваш на висок глас: “Веднага ще се обадя в банката, като се прибера!”
Източник: Cosmopolitan.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ