Тероризъм. Черният континент
Няма значение какъв брой богата и яка е жертвата, хваната в мрежите на капиталистите - тя може да се мята и съпротивлява дълго… Докато не източат последната капчица кръв от нея. Точно това става с Африка – и нейната мъка продължава не от през вчерашния ден. Терорът, жестокостта и страхът епохи наред вадят душицата на континента, станали са метод на живот там. Причините за човешката покруса са типичен: обществено – стопански, религиозни и политически. Предвид недоразвитостта на държавната администрация и младостта на нациите (в дословен и метафоричен смисъл) от тези съставки се получава неустойчива примес, която непрекъснато кипи и постоянно експлодира.
До средата на XX век африканските нации са лишени от опцията да живеят независимо. Тяхната естествена еволюция е забавена. А законите за публичното развиване са универсални и неподвластни на човешката воля. Имало е многочислени опити да ги опровергаят, да скочат, да речем, от неизживения до дъно феодализъм в комунизма, само че всичко е приключвало безславно. Какво да се прави – груповото схващане изисква дълго съзряване (а това ние знаем от личен опит). В резултат в тези страни даже в този момент принадлежността към племето и рода значат доста. Там политическите партии нормално се учредяват на основата не на идеологията, а на връзките на членовете им с избрана общественост. Същото важи и за терористичните групи – да вземем за пример, ядрото на «Боко Харам» е формирано от етническата група канури.
В древността племената, населяващи вътрешните области на континента, са живеели изолирано едно от друго. В резултат тяхната социокултурна еволюция се задържа.
Кратка забележка. Отличителна линия на африканското цивилизационно развиване е, че в желязната ера то встъпва напряко от каменната. Този преход приключва едвам към II в. н.е. За съпоставяне – в Близкия изток минават от бронз към желязо през XIII в. пр.н.е., а в Европа – в края на XI в. пр.н.е.
Околната среда е била непригодна за живот: тежки климатични условия, големи пространства, непроходими терени, диви животни и болести… Всичко това е попречило обмена на опит и познания сред разпилените човешки групи.
А след това идват колонизаторите – на няколко епохи по-развити, добре въоръжени, с огромно самочувствие и доста алчни. Местните не са имали късмет против тях.
Помните за Триъгълната търговия, нали? Корабите от Ливърпул плавали до Гвинейския залив. Оттам, откакто напълнели трюмовете им с плебеи, продължавали за Америка. Живия товар продавали на плантаторите, а в метрополията бизнесмените се прибирали със захар, памук, тютюн, кафе и така нататък Според Организация на обединените нации 17 милиона индивида са били включени в този трансатлантически стокооборот. Значителна част от тях умира още в морето. А са ги изпращали на другия завършек на света рецесията на пазара на труда - нямало кой да работи, тъй като белите изтребват или заразяват неизличимо индианците. Условията за живот и труд на новото място са били ужасни. Третират негрите като добичета.
Всъщност, сходна орис е сполетяла и нашите предци – било е всекидневно преминаващите през поробените ни земи високопросветени англичани и французи да купуват българчета – препродавали ги сетне с облага на робските пазари в Истанбул.
Нищо положително не чака и останалите на родна земя туземци. Господарите ги експлоатират безжалостно.
През 1885 год. на Берлинската конференция са конкретизирани границите на европейските колонии в Африка. Деветдесет % от територията на континента стават владения на Англия, Франция, Португалия, Германия, Белгия, Италия и Испания. Египет по това време де юре е бил част от Османската империя, само че в действителност се намирал под контрола на Лондон.
В началото на XX век публична самостоятелност съхраняват единствено Етиопия и Либерия (създадена от Американското колониално общество за разселване на освободените роби). Също и Мароко – само че след това то е поделено сред Париж и Мадрид.
И още няколко думи за смисъла на естествените условия. Статистиката демонстрира, че през 1840 год. британският африканския корпус е съвсем погубен – деветдесет % от персоналният състав или боледува тежко, или е изваден от строя в хода на битките с локалните племена. Продължителността на живота на белия човек е била сред година и година и половина.
Колонизаторите се стараят да «европеизират» и «цивилизоват» нещастните чернокожи посредством рабски труд, унижения и санкции. Заграбват земята, затварят племената в резервати. Насъскват едни общности да водят война против други. И грабят всичко, което има стойност.
Жестокостта на европейците няма граници. Безчинствата им не престават даже през шестдесетте години на XX век. Какво може да се каже за другояче префинените французи, които изхвърлят борците за самостоятелност от хеликоптери? А това не е било най-лошото.
Как при такива условия се строи страна и възпитава общество?
Успехът на национално – освободителните придвижвания в средата на предишния век може да се одобри за знамение. Тогава с неоценимата помощ на Съюз на съветските социалистически републики и другите социалистически страни угнетените съумяват да се освободят. Но компликациите не престават, тъй като, както бе казано по-рано, груповото схващане изисква дълго съзряване. Пропуските в публичното развиване биват заплащани с доста кръв.
Стабилността на доста от актуалните африкански страни е застрашена от корупция, висока безработица, беднотия и бедност, неприятно обучение и слаб административен надзор. Подобна конюнктура е парадайс за престъпността.
Религията може да сплотява за положително и за неприятно. В някои случаи тя работи против страната.
В Африка радикалният ислямизъм води война против християнството. Бандитите под черни и зелени знамена убиват друговерците, взривяват църкви и домове, отвличат дами и деца.
Привържениците на «Ислямска държава» се борят и против прилежащите племена – да вземем за пример, ръководителят на едно от нейните подразделения в Мали, който е от народността фулбе, проповядва по радиото за кавга със съседите – догони.
Също по този начин терористите организират сполучливи офанзиви против държавната власт в редица райони на континента.
Тази вакханалия, в която всеки стреля по останалите, се дължи на няколко фактора:
Нееднородното, недоизградено общество
Бедността и неналичието на вероятност. А притежаването на оръжие дава на собственника му самочувствие. Добре облечените и сити разбойници, които на своите мотори подвигат прахоляка по пътищата, са обект на злоба и удивление за дрипавите млади овчарчета.
Крайните религиозни хрумвания, под чиито лозунги необразованите и управляеми реализатори безчинстват с убеждението, че строят теократична страна, която е по-добра от светската.
Желанието да се противостои на Запада и на неговите локални представители (причините може да са най-различни: от историческата засегнатост до търсенето на нова обществена идентичност). Названието на нигерийската ислямистка терористична группа «Боко харам» се превежда като «Западната просвета е грях». Това, несъмнено, е йезуитщина, изключително като се вземе поради, че част от ръководителите на екстремистките групировки са приключили британски, френски или щатски университети. Но в битката за съзнанието на хората всички средства са разрешени.
Как обаче селяндурите по джапанки и със остарели калашници съумяват да противостоят на постоянните военни елементи? Явно фотографиите, които ни оферират репортерите, не демонстрират всички подробности… Откъде идва финансирането на интервенциите? Кой позволява парите и оръжието да стигнат до получателите? Все отново в наши дни всичко се управлява от Големия брат… И какви са претекстовете на хората, ръководещи хаоса в Африка и по останалия свят?
От 25 до 27 юли 2024 год. в региона Тинзаутен колона на малийската войска и ЧВК «Вагнер» попада в засада, проведена от сепаратистите – туареги взаимно с ислямистите от «Ал-Кайда». Убитите измежду военните са доста, също така отцепниците съумяват да унищожат два хеликоптера и друга техника.
По-късно се появи информация, че офанзивата против държавните сили е ръководена от наемници, настоящи под егидата на украинското разузнаване. Мали и Нигер оповестиха, че прекъсват дипломатическите си връзки с Киев. А Швеция ненадейно изрази митинг против тяхното решение… По принцип управляващите в Скандинавия изпитват уязвимост към отрепките от целия свят. До наскоро се носеха клюки, че на тяхна територия умерено живеят няколко военопрестъпници, заемали в предишното управителни постове в африкански държавни управления.
Така или другояче, самоуверено може да се допусна, че тази акция е планувана на Запад, най-вероятно в Париж. Защо там? Понеже имат претекстове.
На времето французите проведоха войната против Либия, с цел да.решат своите вътрешнополитически проблеми. За десерт те откраднаха със съучастниците си златния запас на унищожената страна – най-малко16 милиарда щатски $. Джамахирията опитваше да завоюва благоволението на Запада – отпускаше заеми, даруваше политици. Накрая тези взеха решение да приберат всичко.
Поучителна е реакцията на Русия в тази ситуация. По това време там съществено обсъждаха опцията страната им да се включи в експанзията. Смятаха, че присъединяване в дребната победоносна интервенция под егидата на НАТО ще ги издигне в очите на демократичния свят. Кремъл не позволи тази грях, само че и не направи нищо за предотвратяването на спора. А също не обърна внимание на грабежа, осъществен от западните банкери. Сега самите руснаци са жертви на своите сътрудници - дадоха им минимум 330 милиарда $ и по разнообразни способи не престават да финансират войната против своята татковина. Просто другарите би трябвало да се сортират грижливо – и те несъмнено не маршируват в редиците на историческите врагове.
Със мощната си ръка М. Кадафи поддържаше мира в Африка. След зверското му ликвидиране всичко рухна. Ислямисти и сепаратисти (сред които и туарегите) се опълчиха против светските страни.
Френските военни, ситуирани в Сахел, несполучливо извършват ролята си на миротворци - заобикалят директните стълкновения с съперниците и непрекъснато се оплакват от неприятното снабядване. По тази причина бе провалена траялата от 2013 до 2022 год. интервенция «Бархан», която целеше разгрома на радикалните групи в района.
Паралелно ръководителите на Петата република провеждат подготовката и въоръжаването на отцепниците, против които сякаш изпращат армейски елементи. С разпалването на кървави междуособици империалистите възнамеряват да укрепят властта си над мечтаните територии.
Местното население се противи на натиска, оказван им от някогашните бели господари. През 2022 год. година Париж беше заставен да изтегли своя контингент от Мали. Мястото му заеха съветски експерти, които не се церемонят с бандитите. Кремъл за следващ път потвърди на процедура, че откровено поддържа устрема на африканските страни за мир и непоклатимост. Затова засадата в Тинзаутен би могла да се преглежда като възмездие на прогонените французи.
Позицията на Руската федерация във връзка с тероризма постоянно е била ясна и твърда – злото би трябвало да се унищожава. Но съперниците имат свои визии.
С политически шантаж, подкупи, преврати и поддръжка на екстремисти Западът унищожава африканските страни. Колониалистите пробват да си върнат тогавашните владения… Ала в този момент битката сред тях ще е яростна, защото съперничеството е повишено – китайци, турци и араби също ламтят за своя дял от баницата.
Опит за умозаключение
Тероризмът би могъл да изчезне или най-малко да бъде стеснен, единствено в случай че се решат породилите го проблеми. За страдание, сходно нещо надали ще се случи в обозримо бъдеще. Раздробяването на обществото, неприятното обучение, капсулирането на властта, несъгласията сред страните и наднационалните корпорации, растящото обществено неравноправие и неналичието на спирачка за апетите на империалистите във тип на конкурентна система или на интернационален орган – въздействието на тези отрицателни процеси ще се форсира, увеличавайки освен това насилието измежду нас.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4004Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед10933Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед25854Доц. Григор Сарийски за тъжната картина и мрачното бъдеще, което ни чака със скъпия токАлтернативен Поглед33430Доц. Григор Сарийски: През 2015г. Министър Горанов/ГЕРБ/ тегли заем 8 милиарда $ против отвод от позоваване на суверенитетАлтернативен Поглед24612Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед235075Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138343Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожава
Източник: pogled.info
До средата на XX век африканските нации са лишени от опцията да живеят независимо. Тяхната естествена еволюция е забавена. А законите за публичното развиване са универсални и неподвластни на човешката воля. Имало е многочислени опити да ги опровергаят, да скочат, да речем, от неизживения до дъно феодализъм в комунизма, само че всичко е приключвало безславно. Какво да се прави – груповото схващане изисква дълго съзряване (а това ние знаем от личен опит). В резултат в тези страни даже в този момент принадлежността към племето и рода значат доста. Там политическите партии нормално се учредяват на основата не на идеологията, а на връзките на членовете им с избрана общественост. Същото важи и за терористичните групи – да вземем за пример, ядрото на «Боко Харам» е формирано от етническата група канури.
В древността племената, населяващи вътрешните области на континента, са живеели изолирано едно от друго. В резултат тяхната социокултурна еволюция се задържа.
Кратка забележка. Отличителна линия на африканското цивилизационно развиване е, че в желязната ера то встъпва напряко от каменната. Този преход приключва едвам към II в. н.е. За съпоставяне – в Близкия изток минават от бронз към желязо през XIII в. пр.н.е., а в Европа – в края на XI в. пр.н.е.
Околната среда е била непригодна за живот: тежки климатични условия, големи пространства, непроходими терени, диви животни и болести… Всичко това е попречило обмена на опит и познания сред разпилените човешки групи.
А след това идват колонизаторите – на няколко епохи по-развити, добре въоръжени, с огромно самочувствие и доста алчни. Местните не са имали късмет против тях.
Помните за Триъгълната търговия, нали? Корабите от Ливърпул плавали до Гвинейския залив. Оттам, откакто напълнели трюмовете им с плебеи, продължавали за Америка. Живия товар продавали на плантаторите, а в метрополията бизнесмените се прибирали със захар, памук, тютюн, кафе и така нататък Според Организация на обединените нации 17 милиона индивида са били включени в този трансатлантически стокооборот. Значителна част от тях умира още в морето. А са ги изпращали на другия завършек на света рецесията на пазара на труда - нямало кой да работи, тъй като белите изтребват или заразяват неизличимо индианците. Условията за живот и труд на новото място са били ужасни. Третират негрите като добичета.
Всъщност, сходна орис е сполетяла и нашите предци – било е всекидневно преминаващите през поробените ни земи високопросветени англичани и французи да купуват българчета – препродавали ги сетне с облага на робските пазари в Истанбул.
Нищо положително не чака и останалите на родна земя туземци. Господарите ги експлоатират безжалостно.
През 1885 год. на Берлинската конференция са конкретизирани границите на европейските колонии в Африка. Деветдесет % от територията на континента стават владения на Англия, Франция, Португалия, Германия, Белгия, Италия и Испания. Египет по това време де юре е бил част от Османската империя, само че в действителност се намирал под контрола на Лондон.
В началото на XX век публична самостоятелност съхраняват единствено Етиопия и Либерия (създадена от Американското колониално общество за разселване на освободените роби). Също и Мароко – само че след това то е поделено сред Париж и Мадрид.
И още няколко думи за смисъла на естествените условия. Статистиката демонстрира, че през 1840 год. британският африканския корпус е съвсем погубен – деветдесет % от персоналният състав или боледува тежко, или е изваден от строя в хода на битките с локалните племена. Продължителността на живота на белия човек е била сред година и година и половина.
Колонизаторите се стараят да «европеизират» и «цивилизоват» нещастните чернокожи посредством рабски труд, унижения и санкции. Заграбват земята, затварят племената в резервати. Насъскват едни общности да водят война против други. И грабят всичко, което има стойност.
Жестокостта на европейците няма граници. Безчинствата им не престават даже през шестдесетте години на XX век. Какво може да се каже за другояче префинените французи, които изхвърлят борците за самостоятелност от хеликоптери? А това не е било най-лошото.
Как при такива условия се строи страна и възпитава общество?
Успехът на национално – освободителните придвижвания в средата на предишния век може да се одобри за знамение. Тогава с неоценимата помощ на Съюз на съветските социалистически републики и другите социалистически страни угнетените съумяват да се освободят. Но компликациите не престават, тъй като, както бе казано по-рано, груповото схващане изисква дълго съзряване. Пропуските в публичното развиване биват заплащани с доста кръв.
Стабилността на доста от актуалните африкански страни е застрашена от корупция, висока безработица, беднотия и бедност, неприятно обучение и слаб административен надзор. Подобна конюнктура е парадайс за престъпността.
Религията може да сплотява за положително и за неприятно. В някои случаи тя работи против страната.
В Африка радикалният ислямизъм води война против християнството. Бандитите под черни и зелени знамена убиват друговерците, взривяват църкви и домове, отвличат дами и деца.
Привържениците на «Ислямска държава» се борят и против прилежащите племена – да вземем за пример, ръководителят на едно от нейните подразделения в Мали, който е от народността фулбе, проповядва по радиото за кавга със съседите – догони.
Също по този начин терористите организират сполучливи офанзиви против държавната власт в редица райони на континента.
Тази вакханалия, в която всеки стреля по останалите, се дължи на няколко фактора:
Нееднородното, недоизградено общество
Бедността и неналичието на вероятност. А притежаването на оръжие дава на собственника му самочувствие. Добре облечените и сити разбойници, които на своите мотори подвигат прахоляка по пътищата, са обект на злоба и удивление за дрипавите млади овчарчета.
Крайните религиозни хрумвания, под чиито лозунги необразованите и управляеми реализатори безчинстват с убеждението, че строят теократична страна, която е по-добра от светската.
Желанието да се противостои на Запада и на неговите локални представители (причините може да са най-различни: от историческата засегнатост до търсенето на нова обществена идентичност). Названието на нигерийската ислямистка терористична группа «Боко харам» се превежда като «Западната просвета е грях». Това, несъмнено, е йезуитщина, изключително като се вземе поради, че част от ръководителите на екстремистките групировки са приключили британски, френски или щатски университети. Но в битката за съзнанието на хората всички средства са разрешени.
Как обаче селяндурите по джапанки и със остарели калашници съумяват да противостоят на постоянните военни елементи? Явно фотографиите, които ни оферират репортерите, не демонстрират всички подробности… Откъде идва финансирането на интервенциите? Кой позволява парите и оръжието да стигнат до получателите? Все отново в наши дни всичко се управлява от Големия брат… И какви са претекстовете на хората, ръководещи хаоса в Африка и по останалия свят?
От 25 до 27 юли 2024 год. в региона Тинзаутен колона на малийската войска и ЧВК «Вагнер» попада в засада, проведена от сепаратистите – туареги взаимно с ислямистите от «Ал-Кайда». Убитите измежду военните са доста, също така отцепниците съумяват да унищожат два хеликоптера и друга техника.
По-късно се появи информация, че офанзивата против държавните сили е ръководена от наемници, настоящи под егидата на украинското разузнаване. Мали и Нигер оповестиха, че прекъсват дипломатическите си връзки с Киев. А Швеция ненадейно изрази митинг против тяхното решение… По принцип управляващите в Скандинавия изпитват уязвимост към отрепките от целия свят. До наскоро се носеха клюки, че на тяхна територия умерено живеят няколко военопрестъпници, заемали в предишното управителни постове в африкански държавни управления.
Така или другояче, самоуверено може да се допусна, че тази акция е планувана на Запад, най-вероятно в Париж. Защо там? Понеже имат претекстове.
На времето французите проведоха войната против Либия, с цел да.решат своите вътрешнополитически проблеми. За десерт те откраднаха със съучастниците си златния запас на унищожената страна – най-малко16 милиарда щатски $. Джамахирията опитваше да завоюва благоволението на Запада – отпускаше заеми, даруваше политици. Накрая тези взеха решение да приберат всичко.
Поучителна е реакцията на Русия в тази ситуация. По това време там съществено обсъждаха опцията страната им да се включи в експанзията. Смятаха, че присъединяване в дребната победоносна интервенция под егидата на НАТО ще ги издигне в очите на демократичния свят. Кремъл не позволи тази грях, само че и не направи нищо за предотвратяването на спора. А също не обърна внимание на грабежа, осъществен от западните банкери. Сега самите руснаци са жертви на своите сътрудници - дадоха им минимум 330 милиарда $ и по разнообразни способи не престават да финансират войната против своята татковина. Просто другарите би трябвало да се сортират грижливо – и те несъмнено не маршируват в редиците на историческите врагове.
Със мощната си ръка М. Кадафи поддържаше мира в Африка. След зверското му ликвидиране всичко рухна. Ислямисти и сепаратисти (сред които и туарегите) се опълчиха против светските страни.
Френските военни, ситуирани в Сахел, несполучливо извършват ролята си на миротворци - заобикалят директните стълкновения с съперниците и непрекъснато се оплакват от неприятното снабядване. По тази причина бе провалена траялата от 2013 до 2022 год. интервенция «Бархан», която целеше разгрома на радикалните групи в района.
Паралелно ръководителите на Петата република провеждат подготовката и въоръжаването на отцепниците, против които сякаш изпращат армейски елементи. С разпалването на кървави междуособици империалистите възнамеряват да укрепят властта си над мечтаните територии.
Местното население се противи на натиска, оказван им от някогашните бели господари. През 2022 год. година Париж беше заставен да изтегли своя контингент от Мали. Мястото му заеха съветски експерти, които не се церемонят с бандитите. Кремъл за следващ път потвърди на процедура, че откровено поддържа устрема на африканските страни за мир и непоклатимост. Затова засадата в Тинзаутен би могла да се преглежда като възмездие на прогонените французи.
Позицията на Руската федерация във връзка с тероризма постоянно е била ясна и твърда – злото би трябвало да се унищожава. Но съперниците имат свои визии.
С политически шантаж, подкупи, преврати и поддръжка на екстремисти Западът унищожава африканските страни. Колониалистите пробват да си върнат тогавашните владения… Ала в този момент битката сред тях ще е яростна, защото съперничеството е повишено – китайци, турци и араби също ламтят за своя дял от баницата.
Опит за умозаключение
Тероризмът би могъл да изчезне или най-малко да бъде стеснен, единствено в случай че се решат породилите го проблеми. За страдание, сходно нещо надали ще се случи в обозримо бъдеще. Раздробяването на обществото, неприятното обучение, капсулирането на властта, несъгласията сред страните и наднационалните корпорации, растящото обществено неравноправие и неналичието на спирачка за апетите на империалистите във тип на конкурентна система или на интернационален орган – въздействието на тези отрицателни процеси ще се форсира, увеличавайки освен това насилието измежду нас.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4004Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед10933Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед25854Доц. Григор Сарийски за тъжната картина и мрачното бъдеще, което ни чака със скъпия токАлтернативен Поглед33430Доц. Григор Сарийски: През 2015г. Министър Горанов/ГЕРБ/ тегли заем 8 милиарда $ против отвод от позоваване на суверенитетАлтернативен Поглед24612Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед235075Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138343Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожава
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ