Няма значение какъв характер има човек и на колко години

Няма значение какъв темперамент има човек и на какъв брой години е. Дори няма значение какъв брой печели. Хората към момента имат потребност от поддръжка. Подкрепете морално, физическо, духовно. В последна сметка всички ние сме обществени същества и без естествена връзка, надеждно рамо и други взаимоотношения, можем бързо да паднем духом или даже да изпаднем в меланхолия. Не на вятъра специалността на психолог става все по-популярна по целия свят.

Една от най-честите неточности, които човек прави в това отношение, е концепцията, че връзката и благоволението могат просто да бъдат купени. Ще успее ли още веднъж да завоюва приятелите си, да ги успокои с дарове и всевъзможни улеснения? Както демонстрира практиката, несъмнено, че не.

ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПА

За хора като мен, които са работили дълго време в друга страна, доста неща наподобяват непознати в родината. Ритъмът на живот, всекидневието, хората. А също и съотношението на заплати и цени. Но хората, дублирам, са най-изненадващи. Вероятно повода е, че в непозната страна не разчиташ на никого. Всички са ви непознати, тъй че даже и да ви подведат или подложат, няма изключително отчаяние. И в случай че създадат положително дело, това става двойно по-приятно.

Някак си в чужбина всичките отрицателни прекарвания във връзка с сънародниците като че ли се изпаряват. Забравяте, че е имало недоволства. Просто ми се изплъзва от главата. Появява се странна убеденост, че като се прибереш вкъщи, там всички ще се държат благо с теб, надали не ще те прегръщат – и всичко от този жанр. Не знам, може би бях единственият, който работеше по този метод, само че признавам, в действителност имах това чувство.

Когато се прибрах вечно, всичките ми отговорности към децата бяха изпълнени. Хората имат потребност от поддръжка, по тази причина работих, с цел да я осигуря на децата.

Преди шест години купих апартамент за щерка си. Тя се омъжи и искаше да тегли ипотека, само че аз й помогнах с пари. Купиха обичайно гнездо с две стаи. Без ремонт, правилно, само че се живее. Мисля, че е даже ужасно, в случай че към момента имате такава незавършеност в живота си. Нещо като обзавеждане на апартамент. Трябва последователно да купувате повече мебели, да измислите какъв ще бъде окончателният тип на дома ви, забавно е.

Сега е ред на сина. Родителите на снахата подариха на младоженците едностаен апартамент. Въпреки че, в случай че съм схванал вярно, те са получили този подарък от баба си. Но не навлязох прекомерно надълбоко в този въпрос и, почтено казано, това просто няма значение за мен. Важното е децата да имат покрив над главите си, а другото ще ги последва. Така че аз дадох своя принос: прибавих пари, тъй че синът ми към този момент беше в разгара си за подмяна на жилището им с доплащане за двустаен. Трябва да гледаме в бъдещето, тъй като като пристигна детето една стая няма да е задоволителна.

След като се оправих с проблемите на децата, започнах да се грижа за живота си. Почистих малко жилището си. През цялото това време го давах чартърен. Добро семейство, интелигентни, само че не са призраци. Това значи, че счупените неща би трябвало да бъдат заменени, а външният тип би трябвало да се освежи. Добре, че спестих малко пари за себе си. Цените ми костваха много пари, само че имах задоволително пари, тъй че вкъщи към този момент мога да релаксирам както физически, по този начин и душевен.

Да, нямаше проблеми с децата. Понякога слушам, че децата някак си отвикват от родителите си и се отнасят с тях много студено. Нямах такива терзания. Няколко пъти ги почерпих в ресторант в квартала. След това тя сама отиде да ги посети. Говорихме си доста, разказвахме си най-различни неща. С една дума, те възвърнаха всичко, което бяха изгубили, до момента в който бях надалеч от вкъщи. Това ми направи доста прелестно и топло на душата. И се надявах постоянно да продължава по този начин.

Но, за жалост, животът не е безконечен празник. Шест месеца по-късно започнаха първите компликации. Зъбът ми се счупи и очевидно се е оголил нерв. Болката беше ужасна, мислех, че ще полудея. Трябваше да взема такси до най-близката болница. Там небрежно запълниха дупката, която ми се отвори, което също беше много неприятно, и ме пуснаха. Трябваше да се лекува изцяло зъбът и освен един, само че и няколко прилежащи. Най-добре е да поставите нов, само че това е напълно друга цена.

Да, всеки по света знае, че стоматологията е голям разход. Но тук всичко да е толкоз скъпо е някакъв призрачен сън. Преброих спестяванията си и разбрах, че в случай че се включа в това начинание, скоро ще би трябвало или да заставам на верандата, с цел да купя самун, или да отида да диря работа. Но почтено казано, в никакъв случай не съм имал предпочитание да работя интензивно единствено за стотинки. Специално прегледах офертите за работа и не открих нищо положително.

Какво да върша? Трябваше да се обърна към най-близките си – децата. Разбирам, че това не е най-хубавата причина за среща, само че какво да върша, към този момент съм на такава възраст, че по закон би трябвало да оказа помощ. Но нямах желание да желая пари от тях, а да желая. И даже тогава, може би в бъдеще ще има нещо, тъй че бих го подарил. Дотам обаче не се стигна. Събрах щерка си и сина си и показах съответна сума. Разделен на половина, той към този момент не ми изглеждаше толкоз огромен и работата на децата ми изглеждаше добре, популярност Богу.

Беше мъчно да се усмихваш и да приказваш за финансовия проблем по едно и също време, само че какво можеш да направиш? Но какво значение има дали отговорът е бил отвод? Или по-скоро два отхвърли едновременно. Дъщерята сподели, че въобще нямат пари в наличност. Всичко е дарено за ремонт на жилището. Тя също ме изсумтя, като че ли с укор, че сама съм си отговорна. Трябваше да се донесат повече пари по-рано, с цел да стигнат за ремонтирани жилища. Но хората имат потребност от поддръжка, нали?

Но синът отхвърли, тъй като той и жена му взеха решение да имат дете, тъй че похарчиха пари авансово: за детска стая, за количка, неща и т.н. Изглежда, че даже са купили памперси авансово. Цените се подвигат всяка година, да. И тук седим, приказваме си. Гледаме се и виждам отчаяние в очите на моя наследник и щерка. Те към този момент не ме виждат като майка, която изкарва хляба. Сега съм стара жена, която сама се нуждае от помощ и това към този момент не е забавно за тях.

Все още заедно съм с пломба на зъба и се надявам да издържи дълго време. Нямам концепция какво да върша по-нататък, тъй като не виждам решение на този проблем. Разбрах, че няма кой да ми помогне, а бях пропилял толкоз доста години от живота си. Разбира се, ще продължа да поддържам връзка с децата. На нереални тематики. Но всъщност аз съм отдалечен човек за тях. Междувременно ще диря работа покрай дома. Може би ще се науча да пребивавам в този темп. И тогава ще забележим по какъв начин ще е. Животът продължава и последното нещо, което мога да направя, е да стартира да се наскърбявам и да се самосъжалявам.