Няма значение как се казват парите – важно е дали

Няма значение по какъв начин се споделят парите – значимо е дали имат стойност, сподели доктор Милен Николов, шеф на Регионалния исторически музей в Бургас, който бе посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в морския град във връзка представянето на новия брой на списание ЛИК, чиято тематика е " Българските пари ".

Той заключи дългия исторически път на парите по българските земи – от най-ранните форми на замяна до монетите в османския интервал и означи, че през всички столетия – от размяната на артикули, през златото и среброто, до актуалните валути, водещо е едно и също: разплащателното средство да има действителна стойност и да бъде признато от всички.

„ В стопанската система политиката би трябвало да спре. Плащаш за нещо с разплащателно средство, което е скъпо и за двете страни – в случай че е скъпо единствено за едната, то не работи ", разяснява историкът. Той в резюме наблюдава развиването на разплащателните средства в продължение на хилядолетия, той акцентира, че икономическата логичност остава непроменена, без значение от политическите системи и идеологическите внушения.

В началото доктор Николов се върна надалеч преди появяването на монетите. Той означи, че още от най-древни времена хората са обменяли артикули, без да разполагат с пари в днешния смисъл. Стопанството е било натурално, а разплащането е ставало посредством артикули с приета стойност – храна, земеделска продукция или животни. По думите му храната е била главният еквивалент, тъй като е източникът на живот.

С развиването на металургията последователно се постановат металите като средство за продан. „ Ценното е металът – имаш ли метал, имаш пари; нямаш ли метал, нямаш пари “, акцентира доктор Николов. Тази логичност, съгласно него, стои в основата на появяването на първите монети, които не основават стойност, а я концентрират и улесняват нейното преместване и премерване.

По българските земи ранното средновековно монетно обращение е тясно обвързвано с византийската парична система. Д-р Милен Николов означи, че необятно публикувани са така наречен скифати – византийски сребърни монети с присъща извита форма. „ Те са скифати, тъй като по този начин се назовава този вид монети “, посочи той, като акцентира, че терминът е общ и не отбелязва обособена „ българска “ форма. По думите му потреблението и имитирането на скифати в българска среда демонстрира включването на българските земи в общия византийски паричен свят, без това да изключва съществуването на локално монетосечене.

След стабилизирането на страната по времето на цар Тодор Светослав, наследник на Георги Тертер, България последователно се отърсва от тежките рецесии. Златният стандарт отпада, само че сребърният остава водещ. По думите на доктор Николов до края на XIV век всички български владетели от Тодор Светослав нататък секат както сребърни, по този начин и медни монети в разнообразни номинали.

Той акцентира, че даже в залеза на Второто българско царство Иван Шишман продължава да сече сребърни монети. Върху тях владетелите са изобразявани дружно с Иисус Христос или независимо – знак за власт и легитимност. Като образци доктор Николов уточни монетите на Иван Александър с изображение на владетеля и сина му, както и монетите на Михаил Шишман с фигура на конник.

В диалога историкът подчертава още, че правото да се секат монети има мощен алегоричен смисъл. „ За да си държател, би трябвало да сечеш монети “, означи доктор Николов, като добави, че в интервали на политическа неустойчивост точно монетите са били метод да се съобщи законна власт.

В същото време той беше безапелационен, че съществуването на лични монети не значи потребление само на тях. Археологическите находки от Търново, Трапезица и Русокастро демонстрират извънредно многообразие – византийски, френски, татарски, селджукски и италиански монети. „ Каквото е имало стойност, то се е въртяло в обращение “, акцентира доктор Николов.

При това разнообразие основна роля играе инспекцията на цената. По думите му честите находки на екзагии – средновековни теглилки за премерване на монети – демонстрират, че тежестта е било решаващо. Надписите и изображенията са имали второстепенно значение. „ Металът е значим, не какво написа на него “, означи шефът на Регионалния исторически музей в Бургас.

Тази логичност се резервира и след османското завладяване. Османската страна вкарва личен стандарт с медните мангъри и разнообразни сребърни номинали, измежду които акчето. В началото те са пълноценни, само че с времето се появяват опити за обезценяване посредством понижаване на тежестта. Това, съгласно доктор Николов, води до загуба на доверие и до търсене на по-надеждни валути.

Той напомни свидетелства от края на XVI и началото на XVII век, когато, по думите на западноевропейски дипломати, се секат даже стоманени монети с незадълбочено посребряване. В резултат хората се ориентират към западноевропейските сребърни монети, създадени от благородния метал, приближаващ от Новия свят. Те са търсени точно тъй като са пълноценни и не подвеждат.

В умозаключение доктор Милен Николов акцентира, че през всички столетия хората реагират по еднакъв метод, когато парите се обезценят. „ Когато едно разплащателно средство спре да бъде скъпо, хората гледат да се отърват от него “, сподели той и добави, че парите имат смисъл единствено в случай че цената им е разбрана и призната от двете страни в една договорка.