Няма защо да се ядосвате.Оставете ги да се налудуват –

Няма за какво да се ядосвате.

Оставете ги да се налудуват – може би в това е и спасението.
Не единствено „ Трети март “ – в случай че щат и страната да я закриват, или най-малко това, което към момента е останало от нея.
Някакви хорица някак се тътрузят нанякъде из нещо, което наподобява все по-нереално - и това би трябвало да минава за страна.
А тя към този момент няма даже и същински граници – бежанците от години насам са ги създали на дреб.

Преди години бяха проспали и присвояването на част от държавната граница – и тя попаднала в едни атрактивни 74 декара край Балчик, платени с евтини компенсаторки.
Това беше една от безбройните заменки „ Кон против кокошка “. И тази спекулация мина и отпътува.

„ Всичко минава и отпътува “ - това би трябвало да изпишат на фасадата на Парламента, в случай че към момента някой му обръща внимание.
Минава и отпътува – обаче непроменяемо отнася със себе си нещо от страната, от държавността, от респекта към нея.
Къде отнасят тази плячка новите бандюги - и това не е ясно, най-вероятно я изоставят нейде на майната си.
И ще го вършат, до момента в който и страната един ден не осъмне на същия адрес.
И все амнистираме изплъзващата ни се страна и сетне се чудим, за какво сме на този хал.

Как тогава ония „ горе “ да не се налудуват до насита.
На „ Трети март “ към този момент му е пристигнало времето, кастрят го от много години, подценяват го, унижават го - той пък се оказа издръжлив, не се дава елементарно.

Пет години плезльото Плевнелиев се глумеше с него – не го загатваше, или в случай че го направеше, човек оставаше с усещането, че на Трети март сме се освободили от руснаците.
Празникът обаче, така или другояче, се държеше някак.

Дори по време на пандемията, на инат на апелите да не се празнува, Народа не се подчини и отново се изкачи на Шипка, даже замеряха със снежни топки ПростоКирчо.
Сега обаче Празникът наподобява жертван – желаят да му видят сметката напряко с Конституцията – и това ни се поставя, тъй като сме безчовечен търпеливи.

Кирчо, който измами и охули с шашмите си Конституцията, в този момент ще я трансформира.
Тъкмо Измамникът ще ликвидира Празника.
Навсякъде другаде това би изглеждало като безподобна низост, напряко невъзможна – единствено не и тук.
Номерът е плосък, само че търпеливият Народ друго и не заслужава: ще опълчват един против различен два празника – „ Трети март “ и „ 24 май “.

В първия имало „ съветски детайл “ и по тази причина бил недопустим.
Другият празник бил на славяните, а пък ние нали сме били славяни, та по тази причина ни се полагал – и това ни споделиха по малкия екран.

Пак същата воня: когато Европа забрани съветския газ, тъкмо тогава тарикатите-кирчовци го купуваха най-стръвно, тия измислени русофоби и безкнижници, които в този момент пък припадат по „ 24 май “.
Газовите ни спекуланти изпълниха джоба на Путин – тия същите ще му дадат превъзходен късмет да направи една специфична интервенция и небрежно да анексира делото на Светите Братя.
Той към този момент оповести, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от „ македонската земя “.

Трябва да чакаме най-заклетите русофоби да стартират да търгуват с тази истина.
И последователно и този празник ще осиротее.
Така ни мачкат от много време - въобще не им е нужно друго, с изключение на да ни оставят на бесуванията на паситата.
И един съветски ботуш няма да хвърлят насам - задоволително им е ние да си се оплитаме в лудостта на властниците ни.
Те пък да вършат, каквото си щат, така или другояче ще затрият всичко – и едвам тогава, в случай че Господ се смили, може би ще стартираме на чисто.

„ Да стартираме на чисто “ - с този лаф курвите се прибират при изоставените си съпрузи.
Но дали някой е наясно, какво значи за нас „ новото/чистото начало “? Какви би трябвало да са тогава ония, които към момента се мъкнат из тукашната пустота?
Какво би трябвало да се случи, с цел да изчезне от гена ни отвратителното послушничество и угодничество?
Възможно ли е това въобще, до момента в който се мазним на следващия „ Голям брат “ – който доста бързо ни усеща, какъв брой костваме и стартира да се държи с нас като Чорбаджия-изедник?

Кой може да хакне гена ни и да промени към нещо друго програмата ни? Не желаеме доста – най-малко да сме като унгарците, най-малко това.
Сега, в случай че се случи, разселването на празниците ни ще има мъчно предвидими последствия.

„ Трети март “ на дръвника – тази унизителна и напълно ненужна деградация ще има отровни резултати за Историята ни, както, несъмнено, и за литературата ни.

„ 24 май “ пък евентуално ще бъде изкуствено надуван, до степен, че може и да бъде убит.
Той и в този момент не е в цветущо здраве – малките екрани обаче старателно крият това.
Ако близо половината от учениците са функционално необразовани, когато приключват образованието си; в случай че тази година в 28 учебни заведения всички зрелостници са получили двойка на наложителната матура по български език; в случай че хората четат все по-малко; в случай че мнозина наши чудесни писатели от Миналото скоро ще бъдат единствено едни сенки - тогава на какво се дължи еуфорията ни?

Как си разрешаваме въобще да привиждаме някакъв Народ, който „ върви възродени “ – когато към 2 хиляди и петстотин учебни заведения са закрити през годините на калташкия Преход.

Когато в този момент подкарат за потребностите на Празника „ възродения “ народец, несъмнено ще го предвожда ПростоКирчо, който като министър председател съчиняваше умопомрачителни думи, с цел да ги тропоса принудително в родния си език – и това си беше напряко езиков фашизъм.

Или пък вдъхновението ни ще пристигна от една от главните фигури всред кирчовци, която и до момента разнасяла на всички места платнена торба, с каквато студентите в Харвард носят учебниците си?
При такива образци, по какъв начин да не предпочетеш празника на духовността.
Отгоре на всичко, и руснаците ще заудрят все по-силно тъпана, с цел да внушат на всички, че писмеността, с която толкоз се хвалим, е основана от гърци и то в македонските земи.

Ако властниците ни бяхме хора като хора, а не тотално сбъркани, ние на първо време писмеността си трябваше да опазим от експанзията – ей го НАТО, най-сетне и то може да послужи за нещо свястно.
За тази истина трябваше да се подмазваме, с цел да не я подменят.
И с писмеността ли би трябвало „ да стартираме на чисто “?

Всеки път, когато стане дума за Македония и скопските обирджии, този въпрос ще разбърква сърцата ни, само че към този момент ще е късно.
Обирджиите имат утвърден ловджийски билет, с цел да отстрелват и прибират, каквото си харесат от Историята и Духовността ни.
Получиха тази привилегия, до момента в който ние глупеехме, по какъв начин да овъртолим празниците си, с цел да се харесаме повече на Чорбаджиите си.
Издънени сме отвред – невнятни хорица подмятат, както си щат, националния ни празник.

И безсрамно ни оставят на милостта на скопяни, които ще претакат Историята ни, до момента в който я трансфорат в някакво Илиенци за преоценени артикули.
И какво вършим ние, до момента в който пристигна денят на Закриването?
Нищо, чакаме ги идиотите-заличители да се наиграят, да се налудуват - а сетне някой да пристигна и да ни принуди да стартираме „ на чисто “.
Няма да се случи.

Ще се помиряваме с всичко. Нямаме съпротивителни сили.
Вече всеки политически шапшал може да ни води за носа. И го прави сполучливо.
Брутални измамници с лекост ни надиграват.
И така, последователно, Народа ще замяза на политиците си.
Ако това към този момент не се е и случило.

Ще сменят празника – само че тъй като са страхливци, ще го създадат като ръчкат с мръсни ръчички из Конституцията.
Страх ги е от Народа – поради този си боязън не желаят да чуят неговия глас с един референдум.

Искат да касапят Конституцията, както им е преференциално – а Народа покорно да подсмърча в профил.
И тъкмо това ще се случи.