Незаконна ли е новата минимална заплата?
Няма законова наредба, изискваща цялостно единогласие при вземането на решения от Националния съвет за тристранно съдействие. Съгласно чл.2, чл.3 и идващите от Кодекса на труда, плануват Националният съвет за тристранно съдействие да разисква и дава отзиви по въпросите, касаещи трудовите и директно обвързваните с тях връзки, осигурителните връзки и въпросите на виталното ниво.
Законът не планува НСТС да взема решения с единогласие, нито да има опция за налагане на несъгласие върху решения от участник в съвета. След съвещания и разговор с служащите, чиновниците, работодателите и техните организации в дух на съдействие, компромиси и ценене на ползите на всяка от страните Министерският съвет взема решение, стъпвайки на закона, в тази ситуация чл.244 от Кодекса на труда за установяване размера на минималната работна заплата за 2025 година, показват от синдиката в свое мнение.
В него се споделя, че е погрешно изказванието на АИКБ, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е утвърдила през 2018 година
Нормативно избраната минимална работна заплата е наложителна за цялата страна и е минималното възнаграждение за полагане на труд. Същата може да бъде увеличена за дадени браншове, в случай че има подписани групови трудови контракти, което е част от двустранния разговор сред работодатели и синдикати.
Конвенцията предлага при определянето на минималните заплати да се регистрират потребностите на служащите и техните фамилии, както и икономическите фактори и продуктивността на труда. Подходът, заложен в член 244 на Кодекса на труда се базира на размера на брутната за страната междинна заплата, статистически регистрирана от Национален статистически институт.
Нарастването на брутната междинна работна заплата, съставлява растеж на заплащането на труда, включващо както растежа на продуктивност на труда (работодателите покачват заплатите, съобразено със личните им резултати – продуктивност, облаги и други), по този начин и реализиране на задоволителна претовареност (конкуренция на пазара на труда).
Всеизвестен е фактът, че към брутната заплата има редица заплащания, осъществявани от работодателите, които са освободени от налози и осигурителни заплащания, като това им дават мотив да не усилват главните хонорари на работещите. Практически, тези заплащания ощетяват освен фиска (данъчни и осигурителни приходи), само че и обезпечените работещи лица при пресмятане на осигурителните компенсации (безработица, краткотрайна нетрудоспособност, при пресмятане на пенсии и други подобни).
Липсващата част при установяване на минималната работна заплата е връзката с потребностите на служащите и техните фамилии, тъй че заплащането да е съответно и да обезпечава естествен живот. Но и тук работодателите са срещу обвързването на МРЗ с издръжката за живот.
АИКБ настояват, че откритият ред в чл.244 от Кодекса на труда опонира на условия на Директивата 2022/2041 за съответни минимални работни заплати.
Твърдението опонира на фактическото положение на процесите, протичащи за транспониране на Директивата. Към днешна дата са основани работни групи към Министерство на труда и обществената политика, в които се търсят решения, в това число промени в законодателството за транспониране. Несериозно е да се твърди, че е налице нарушаване на акт, който е инструкция на Европейски Съюз, която следва да се отрази в локалното законодателство в избран период, който тече сега, пишат от КТ „ Подкрепа “.
Законът не планува НСТС да взема решения с единогласие, нито да има опция за налагане на несъгласие върху решения от участник в съвета. След съвещания и разговор с служащите, чиновниците, работодателите и техните организации в дух на съдействие, компромиси и ценене на ползите на всяка от страните Министерският съвет взема решение, стъпвайки на закона, в тази ситуация чл.244 от Кодекса на труда за установяване размера на минималната работна заплата за 2025 година, показват от синдиката в свое мнение.
В него се споделя, че е погрешно изказванието на АИКБ, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е утвърдила през 2018 година
Нормативно избраната минимална работна заплата е наложителна за цялата страна и е минималното възнаграждение за полагане на труд. Същата може да бъде увеличена за дадени браншове, в случай че има подписани групови трудови контракти, което е част от двустранния разговор сред работодатели и синдикати.
Конвенцията предлага при определянето на минималните заплати да се регистрират потребностите на служащите и техните фамилии, както и икономическите фактори и продуктивността на труда. Подходът, заложен в член 244 на Кодекса на труда се базира на размера на брутната за страната междинна заплата, статистически регистрирана от Национален статистически институт.
Нарастването на брутната междинна работна заплата, съставлява растеж на заплащането на труда, включващо както растежа на продуктивност на труда (работодателите покачват заплатите, съобразено със личните им резултати – продуктивност, облаги и други), по този начин и реализиране на задоволителна претовареност (конкуренция на пазара на труда).
Всеизвестен е фактът, че към брутната заплата има редица заплащания, осъществявани от работодателите, които са освободени от налози и осигурителни заплащания, като това им дават мотив да не усилват главните хонорари на работещите. Практически, тези заплащания ощетяват освен фиска (данъчни и осигурителни приходи), само че и обезпечените работещи лица при пресмятане на осигурителните компенсации (безработица, краткотрайна нетрудоспособност, при пресмятане на пенсии и други подобни).
Липсващата част при установяване на минималната работна заплата е връзката с потребностите на служащите и техните фамилии, тъй че заплащането да е съответно и да обезпечава естествен живот. Но и тук работодателите са срещу обвързването на МРЗ с издръжката за живот.
АИКБ настояват, че откритият ред в чл.244 от Кодекса на труда опонира на условия на Директивата 2022/2041 за съответни минимални работни заплати.
Твърдението опонира на фактическото положение на процесите, протичащи за транспониране на Директивата. Към днешна дата са основани работни групи към Министерство на труда и обществената политика, в които се търсят решения, в това число промени в законодателството за транспониране. Несериозно е да се твърди, че е налице нарушаване на акт, който е инструкция на Европейски Съюз, която следва да се отрази в локалното законодателство в избран период, който тече сега, пишат от КТ „ Подкрепа “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ