Няма такава държава – има, макар и не съвсем
Няма такава страна! Това е една от обичаните изречения на България, изключително когато става въпрос за някакъв проблем, за някакво висше безсрамие, което излиза толкоз надалеч отвън рамките на естественото, колкото футболна топка излиза отвън терена след шут на български национал.
Една такава обстановка се развива в Румъния към този момент съвсем две години, само че ескалира още веднъж през тази седмица. Става въпрос за поправките в Наказателния кодекс на страната. Когато ги види човек с най-малко една настояща мозъчна клетка, няма по какъв начин да не се сети защо са тези промени – да пазят крадливи политици в попрището им да крадат до обратен тласък. Само вижте – правосъдна присъда да може да се апелира, в случай че целият правосъден състав не я е подписал единомислещо с позитивно мнение, да не проверяваме корупция, в случай че сигналът касае действие, осъществено над 6 месеца по-рано от (евентуалното) задействане на полиция и прокуратура, обвинени в закононарушение да могат още в следствието да чуват какво споделят очевидците против тях, да не може годни като доказателства телефонни записи от един престъпен случай да се употребяват като доказателство в различен, в случай че съдът не позволи – изобщо, идилия. Сигурно нашите ръководещи четат с огромен интерес, тъй като очевидно копират незабавно - ГЕРБ към този момент желае делата във Върховния административен съд да текат скрито, с цел да няма кавги, когато обществото узнае за какви мизерии става въпрос!
Какво се получи – мощен митинг, в редица градове в Румъния. И не стопира – макар безобразията, които румънските комунисти, отпред с Драгня, творят непрекъснато.
В България също протестираме – хубаво е, че се сещаме за правото си да живеем по-добре, и също политиците много-много не ни бръснат за слива. Има обаче една огромна разлика – протестираме поради неща, които ни засягат персонално. Например – не можем да отгледаме обикновено болното си дете, не можем да идем обикновено на работа, тъй като следващият дерибей си прави следващия грандомански план и не се преценява с микроклимата на инфраструктурата, а на община и страна не им пука, не можем да работим обикновено, тъй като вместо пазарна конкуренция в бранша, има налагане на монопол – изобщо, всеки знае добре.
И това е казусът – до момента в който реагираме единствено когато нас ни притиснат в ъгъла, няма никакъв късмет за триумф. Да защитаваш обективни дела не е елементарно – изисква персонално време и жертви. Всеки има своите проблеми, обаче прекомерно постоянно се оказва, че непознатите проблеми са и наши – времето го демонстрира. Ето това не трябва да забравяме – от дълго време пристигна времето по-често да се сещаме! Защото в този момент в Божурище потеглят на митинг поради поредна инфраструктурна бъркотия, само че когато в края на ноември предходната година беше проведен митинг в София тъкмо поради такива проблеми в разнообразни столични квартали, кой отиде?
Няма да стане по-друг метод – единствено със съпричастност и взаимна поддръжка. Всичко друго е вятър и мъгла!
Автор: Ивайло Ачев
Една такава обстановка се развива в Румъния към този момент съвсем две години, само че ескалира още веднъж през тази седмица. Става въпрос за поправките в Наказателния кодекс на страната. Когато ги види човек с най-малко една настояща мозъчна клетка, няма по какъв начин да не се сети защо са тези промени – да пазят крадливи политици в попрището им да крадат до обратен тласък. Само вижте – правосъдна присъда да може да се апелира, в случай че целият правосъден състав не я е подписал единомислещо с позитивно мнение, да не проверяваме корупция, в случай че сигналът касае действие, осъществено над 6 месеца по-рано от (евентуалното) задействане на полиция и прокуратура, обвинени в закононарушение да могат още в следствието да чуват какво споделят очевидците против тях, да не може годни като доказателства телефонни записи от един престъпен случай да се употребяват като доказателство в различен, в случай че съдът не позволи – изобщо, идилия. Сигурно нашите ръководещи четат с огромен интерес, тъй като очевидно копират незабавно - ГЕРБ към този момент желае делата във Върховния административен съд да текат скрито, с цел да няма кавги, когато обществото узнае за какви мизерии става въпрос!
Какво се получи – мощен митинг, в редица градове в Румъния. И не стопира – макар безобразията, които румънските комунисти, отпред с Драгня, творят непрекъснато.
В България също протестираме – хубаво е, че се сещаме за правото си да живеем по-добре, и също политиците много-много не ни бръснат за слива. Има обаче една огромна разлика – протестираме поради неща, които ни засягат персонално. Например – не можем да отгледаме обикновено болното си дете, не можем да идем обикновено на работа, тъй като следващият дерибей си прави следващия грандомански план и не се преценява с микроклимата на инфраструктурата, а на община и страна не им пука, не можем да работим обикновено, тъй като вместо пазарна конкуренция в бранша, има налагане на монопол – изобщо, всеки знае добре.
И това е казусът – до момента в който реагираме единствено когато нас ни притиснат в ъгъла, няма никакъв късмет за триумф. Да защитаваш обективни дела не е елементарно – изисква персонално време и жертви. Всеки има своите проблеми, обаче прекомерно постоянно се оказва, че непознатите проблеми са и наши – времето го демонстрира. Ето това не трябва да забравяме – от дълго време пристигна времето по-често да се сещаме! Защото в този момент в Божурище потеглят на митинг поради поредна инфраструктурна бъркотия, само че когато в края на ноември предходната година беше проведен митинг в София тъкмо поради такива проблеми в разнообразни столични квартали, кой отиде?
Няма да стане по-друг метод – единствено със съпричастност и взаимна поддръжка. Всичко друго е вятър и мъгла!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ