Няма страшни неща. Страшно за мен е, че много трудно

„ Няма страшни неща. Страшно за мен е, че доста мъчно приказвам. Когато получих инсултчето, една част от мозъка ми отхвърли да работи и дълго време не можех да поддържам връзка с хората. Имах учители-логопеди, които ме научиха, че има писменост от а до я. И освен това, аз почнах да поддържам връзка с хората – с очи, с ръка, с малко думи. И на всичкото от горната страна започнах да работя. Станах режисьор. Ужас! В тези години, след инсултчето, направих 24 постановки и играх в четири кино лентата. Странното е, че едвам се движа, едвам приказвам, а станах режисьор. Уви, по този начин става в България “. Това показа през март артистът Йосиф Сърчаджиев на откриването на София филм фест, получавайки „ Наградата на София “ на Столичната община за принос към киното. Днес той навършва 80 години. Сърчаджиев има общо над 120 функции в киното, театъра, малкия екран и радиото.

Роден е на 2 май 1945 година в София, в фамилията на проф. Стефан Сърчаджиев – дълготраен режисьор в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, и Анна Фаденхехт – щерка на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

Първите театрални прояви на Йосиф Сърчаджиев са в проведения от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домакински спектакъл „ 101 дупки “ – на толкоз места е скъсано пердето, което употребяват за „ публична “ завеса. 

Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „ Наша земя “ (1952) на татко му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев взе участие във кино лентата „ Хроника на възприятията “ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.

За пръв път се качва на сцената през 1960 година в Народния спектакъл, тогава е 15-годишен. Представлението е „ Сирано дьо Бержерак “ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.

След като приключва гимназия бъдещият артист стартира работа в Киноцентъра като осветител, само че скоро постъпва в казармата, където театралната самоинициатива го притегля и той играе няколко функции в Дома на националната войска в Ямбол. Там се среща и с бъдещата си брачна половинка Райна Томова – тогава актриса в локалния трагичен спектакъл. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата. 

Йосиф Сърчаджиев приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1969 година при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалната му кариера стартира в Драматичния спектакъл „ Стефан Киров “ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 година Дебютира в пиесата „ Слуга на двама господари “. От 1971 до 1973 година работи в студията за игрални филми „ Бояна “, а от 1973 до 1993 година е в Театър „ Българска войска “.

През 1994 година Сърчаджиев се отдръпва от столичния сценичен живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския Драматичен спектакъл „ Адриана Будевска “ (1994-2000). Сред сътрудниците му там е щерка му Ана Сърчаджиева. 

Негова щерка е и актрисата Александра Сърчаджиева, която се ражда от връзката му с Пепа Николова. Сърчаджиев има комплицирани връзки с Алекс и въпреки че я призна за свое дете, двамата не поддържат връзка и не са близки.

През 2002 година се завръща още веднъж на софийска сцена с присъединяване в пиесата „ Поручик Бенц “ под режисурата на Бина Харалампиева и от този момент играе на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “. 

През 2004 година получава тежък инсулт. „ След инсулта влязох в един свят, друг от по-раншния и доста любопитен. Голямо наслаждение е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето положително отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи...това е радостно “, споделя артистът. И прибавя: " Срещнах гибелта, не беше толкоз ужасно, в този момент ми остава да пребивавам! "

С премиерата на комедията на Бранислав Нушич „ Опечалена фамилия “ през март 2005 година се завръща на сцената – в дребна роля, където влиза в облика на безумната „ вуйна “.

След прекарания инсулт Йосиф Сърчаджиев работи основно като сценичен режисьор, като в Бургаския трагичен спектакъл прави пет представления. През 2012 година слага пиесата „ Прелестите на изневярата “ в Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “.

Йосиф Сърчаджиев взе участие през 2013 година в българския сериал „ Дървото на живота “ по романа „ Битието “ на Владимир Зарев. През 2014 година той дебютира като режисьор в Народния спектакъл с „ Бащата “ на Аугуст Стриндберг. През 2016 година слага постановката „ Госпожица Юлия “ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „ Театър 199 “. През 2021 година работи по пиеси в няколко столични театри - „ Възраждане “, Малък градски спектакъл „ Зад канала “ и „ Театър 199 “.

Има над 60 функции на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.