„Галъп“: Близо 70% искат 3 март да остане национален празник
Няма сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред 3 март и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка.69,3% от обществото одобряват оставането на3 март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с24 май, 3% – с6 септември, а 1,4% – с22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл болкан ",проведено сред 3 и 11 август измежду 807 души по метода „ лице в лице " с таблети.
На въпроской от двата празника се харесва повече 33%са показали 3 март, а 10,7%- 24 май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида " одобрявам ги еднообразно ", само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Сред огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати, показват социолозите.
Промените в Конституцията
Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в Конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания. Все отново, отличават се няколко публични инстинкта: попътен вятър за правосъдните промени, опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества, както и липса на схващане във връзка с смяната на националния празник или във връзка с хрумвания като одобряване на опцията за двойно поданство в пасивното изборно право.
На този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката, демонстрират още резултатите от проучването.
„ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира отношението към наличните към началото на август направления на евентуална конституционна смяна. Липсата на изключително детайлна информация, измененията в придвижване, както и предстоящо ниското равнище на осведоменост, изключително в летния сезон, вършат данните по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите.
Но, по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система.
Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх “, разясняват анализаторите.
61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “.
Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл болкан ",проведено сред 3 и 11 август измежду 807 души по метода „ лице в лице " с таблети.
На въпроской от двата празника се харесва повече 33%са показали 3 март, а 10,7%- 24 май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида " одобрявам ги еднообразно ", само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Сред огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати, показват социолозите.
Промените в Конституцията
Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в Конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания. Все отново, отличават се няколко публични инстинкта: попътен вятър за правосъдните промени, опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества, както и липса на схващане във връзка с смяната на националния празник или във връзка с хрумвания като одобряване на опцията за двойно поданство в пасивното изборно право.
На този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката, демонстрират още резултатите от проучването.
„ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира отношението към наличните към началото на август направления на евентуална конституционна смяна. Липсата на изключително детайлна информация, измененията в придвижване, както и предстоящо ниското равнище на осведоменост, изключително в летния сезон, вършат данните по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите.
Но, по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система.
Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх “, разясняват анализаторите.
61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “.
Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ