Няма сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3

Няма сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред 3 март и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл болкан ", проведено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице " с таблети. 

69,3% от обществото одобряват оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.

Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват 3 март, а 10,7% посочват 24 май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.

Според него ще има общо решение 24 май да стане народен празник

Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.

Според някои анализатори с предложениeто за националния празник се замъглява правосъдната промяна

Промените в Конституцията

Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в Конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания. Все отново, отличават се няколко публични инстинкта: попътен вятър за правосъдните промени, опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества, както и липса на схващане във връзка с смяната на националния празник или във връзка с хрумвания като одобряване на опцията за двойно поданство в пасивното изборно право. На този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката, демонстрират още резултатите от проучването.

Тя е „ за “ промяната на националния празник, даже пожела имена на улици и здания да се трансформират

„ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира отношението към наличните към началото на август направления на евентуална конституционна смяна. Липсата на изключително детайлна информация, измененията в придвижване, както и предстоящо ниското равнище на осведоменост, изключително в летния сезон, вършат данните по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите. Но, по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система. Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх “, разясняват анализаторите.

61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.

Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “.

Той е подсилен от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи

Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.

Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.

Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан ". Изследването е извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.