Каква е връзката между наглия кмет на Куманово и сивия кардинал на Кирил Петков
Няма подозрение, че 4 февруари бе един от най-бурните дни в хроничния ни спор със Северна Македония. Час по час научавахме за провокации в Скопие и по границата, а българи бяха задържани и бити. Заради това, че желаят да поднесат цветя на гроба на националния ни воин Гоце Делчев!
На фона на тези събития тематиката се „ дъвчеше ” по медиите през целия ден. Но в общата какафония от информация и дезинформация изпъкнаха две изяви, които демонстрират трендове в нашите връзки с югозападната ни съседка. Привидно те нямат връзка, само че в действителност са две страни на едно и също уродливо събитие. Това се показва в коментар на проф. Николай Овчаров за „ 24 часа ”.
Едната бе наглото държане на кмета на втория по величина град в РСМ Куманово, Максим Димитриевски. Поканен в студиото на Българска национална телевизия, охраненият северномакедонски „ политичар ” се бе разпищолил като вкъщи измежду плахите Коста Филипов и праплеменника на Гоце Делчев, Христо Христов. С тънка и иронична усмивчица кумановският „ челник ” ни изнесе поучителен урок по история по Националната телевизия на България по какъв начин неговата Родина е била тъпкана от „ бугарските фашистички окупатори ” през интервала 1941-1944 година
Журналистът Филипов, както нормално, се опитваше да споделя всякакви историйки от своето престояване във Вардарска Македония. Праплеменникът-композитор мъчно свързваше фразите и непрестанно повтаряше, че не е политик. Водещата Мая Костадинова се ядоса и се опита да опонира, само че мъчно можеше да надвика гръмогласния кмет, който на висок глас в националния ни ефир крещеше, че Гоце е македонец. И че ние, българите, би трябвало незабавно да признаем очевидния факт за отколешното битие на славната македонска нация и нейния прелестен език.
Аз не съм срещу демокрацията и плурализма на мненията. Но всичко това ми пристигна допълнително. Някак си не си представям централна северномакедонска медия да пусне Ангел Джамбазки, който в центъра на Скопие да крещи, че всички македонци са заблудени българи. А по време на предаването в снежната вихрушка на границата стотици българи не можеха да я прекосят под идиотския претекст на северномакедонските управляващи, че е спрял тока и компютрите им не работят!
Почти по същото време по една друга телевизия се появи някогашната външнополитическа съветничка на премиера на държавното управление на Четворната коалиция Кирил Петков, Весела Чернева. Помните я нали? Същата, която водеше двойна политика във връзка с РСМ зад тила на външния министър Теодора Генчовска. Идеологът на „ мекото ” отношение към най-злостния македонизъм и на опцията за радикално друг взор към едни и същи ясни исторически обстоятелства. Заради Чернева и нейната команда за малко щяхме да „ изпуснем влака ” и да пуснем без ангажименти РСМ по пътя към Европейски Съюз. Добре че Генчовска, подкрепена от множеството политически партии и президента Радев, остана твърда и екипът на Външно създаде така наречен „ френско ” предложение.
Та същата тази госпожа Чернева през вчерашния ден твърдеше, че българите сами са си го изпросили за погромите над клубовете в Битоля и Охрид, поради провокационните имена, които са им дадени. За забравилите ще ги напомня – Иван (Ванчо) Михайлов и цар Борис ІІІ. Единият е всепризнатият началник на мощната Вътрешна македонска революционна организация. Същата, която води тежката борба против сръбските и гръцките домогвания, бранейки българщината и наказвайки сурово предателите. Царят пък е наименуван Обединител, тъй като съумява, въпреки и за малко, да събере в едно по-голямата част от разпокъсаната територия на Отечеството. Не инцидентно през 1942 година Борис ІІІ е посрещнат в Скопие с цветя и песни.
След два месеца сме още веднъж на избори. Ние от Национален кръг „ За Македония ” към този момент призовахме партиите да не политизират тежката и мъчителна тематика за връзките ни с югозападната съседка. А ние, българите, да покажем на света, че сме единни. Нека вземем образец от гърците, които могат да се сблъскват тежко в политическите диспути, само че когато стане дума за националните им идеали, всички са дружно и със зъби и нокти се борят за тях!
На фона на тези събития тематиката се „ дъвчеше ” по медиите през целия ден. Но в общата какафония от информация и дезинформация изпъкнаха две изяви, които демонстрират трендове в нашите връзки с югозападната ни съседка. Привидно те нямат връзка, само че в действителност са две страни на едно и също уродливо събитие. Това се показва в коментар на проф. Николай Овчаров за „ 24 часа ”.
Едната бе наглото държане на кмета на втория по величина град в РСМ Куманово, Максим Димитриевски. Поканен в студиото на Българска национална телевизия, охраненият северномакедонски „ политичар ” се бе разпищолил като вкъщи измежду плахите Коста Филипов и праплеменника на Гоце Делчев, Христо Христов. С тънка и иронична усмивчица кумановският „ челник ” ни изнесе поучителен урок по история по Националната телевизия на България по какъв начин неговата Родина е била тъпкана от „ бугарските фашистички окупатори ” през интервала 1941-1944 година
Журналистът Филипов, както нормално, се опитваше да споделя всякакви историйки от своето престояване във Вардарска Македония. Праплеменникът-композитор мъчно свързваше фразите и непрестанно повтаряше, че не е политик. Водещата Мая Костадинова се ядоса и се опита да опонира, само че мъчно можеше да надвика гръмогласния кмет, който на висок глас в националния ни ефир крещеше, че Гоце е македонец. И че ние, българите, би трябвало незабавно да признаем очевидния факт за отколешното битие на славната македонска нация и нейния прелестен език.
Аз не съм срещу демокрацията и плурализма на мненията. Но всичко това ми пристигна допълнително. Някак си не си представям централна северномакедонска медия да пусне Ангел Джамбазки, който в центъра на Скопие да крещи, че всички македонци са заблудени българи. А по време на предаването в снежната вихрушка на границата стотици българи не можеха да я прекосят под идиотския претекст на северномакедонските управляващи, че е спрял тока и компютрите им не работят!
Почти по същото време по една друга телевизия се появи някогашната външнополитическа съветничка на премиера на държавното управление на Четворната коалиция Кирил Петков, Весела Чернева. Помните я нали? Същата, която водеше двойна политика във връзка с РСМ зад тила на външния министър Теодора Генчовска. Идеологът на „ мекото ” отношение към най-злостния македонизъм и на опцията за радикално друг взор към едни и същи ясни исторически обстоятелства. Заради Чернева и нейната команда за малко щяхме да „ изпуснем влака ” и да пуснем без ангажименти РСМ по пътя към Европейски Съюз. Добре че Генчовска, подкрепена от множеството политически партии и президента Радев, остана твърда и екипът на Външно създаде така наречен „ френско ” предложение.
Та същата тази госпожа Чернева през вчерашния ден твърдеше, че българите сами са си го изпросили за погромите над клубовете в Битоля и Охрид, поради провокационните имена, които са им дадени. За забравилите ще ги напомня – Иван (Ванчо) Михайлов и цар Борис ІІІ. Единият е всепризнатият началник на мощната Вътрешна македонска революционна организация. Същата, която води тежката борба против сръбските и гръцките домогвания, бранейки българщината и наказвайки сурово предателите. Царят пък е наименуван Обединител, тъй като съумява, въпреки и за малко, да събере в едно по-голямата част от разпокъсаната територия на Отечеството. Не инцидентно през 1942 година Борис ІІІ е посрещнат в Скопие с цветя и песни.
След два месеца сме още веднъж на избори. Ние от Национален кръг „ За Македония ” към този момент призовахме партиите да не политизират тежката и мъчителна тематика за връзките ни с югозападната съседка. А ние, българите, да покажем на света, че сме единни. Нека вземем образец от гърците, които могат да се сблъскват тежко в политическите диспути, само че когато стане дума за националните им идеали, всички са дружно и със зъби и нокти се борят за тях!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ