Няма родител, които да не иска децата му да са

Няма родител, които да не желае децата му да са възпитани, културни и образовани, а не лигави, капризни и необразовани. Точно тук на помощ идва една антична японска процедура, написа jenata.blitz.bg.

Япония е една от най-невероятните страни в света. По целия свят японците са известни с усърдието си, тяхното неизменност, дисциплинираност и почитание към природата.

Предлагаме да обърнем внимание на друга специфичност на тази нация, която би трябвало да притегли вниманието на всеки родител по света. Хората, които посещават Земята на изгряващото слънце, са сюрпризирани от необикновеното взаимно съгласие сред другите генерации японци. Децата са послушни и прелестни, възрастните са съответни и спокойни, бабите и дядовците са любящи, само че без нормалното „ изцеждане”.

Причината за такова единогласие е специфична традиция за развъждане на деца, чиито корени се крият в далечното минало.

Японска техника за образование на децата

Преди доста епохи японските майки съчетават работа с развъждането на деца. Тогава не е имало детски градини или баби, които да седят вкъщи, и на които можете да оставяте детето си, до момента в който работният ден свърши. Ето за какво бебето постоянно е било непроменяемо до майка си. Дори в случай че дамата е ходила на полето, тя е носила детето в кърпата си. В същото време тя непрестанно комуникира с бебето, разказала какво прави и за какво. Не е изненадващо, че по този начин детето се научава да приказва по-бързо, в сравнение с да върви.

Детето се усеща въвлечено във всички житейски процеси (работа, отмора, разходки) и по този начин за него е по-лесно да се развива и да учи света.

Не е изненадващо, че даже и в този момент японците избират да отглеждат деца съгласно тази традиция. Където и да е майка си, каквото и да прави, бебето постоянно е до нея - на ръце или пред нея в раничка/кенгуру.

Японските майки нормално остават в къщи, до момента в който детето не навърши 3 години. Въпреки че в страната има детски градини, счита се, че е срамно детето да ги посещава преди да е навършило тази възраст. След като детето отпразнува своята тригодишнина, то се праща на детска.

Както вкъщи, по този начин и в градината, децата се научават да демонстрират внимание към възприятията си - освен на личните си, само че и тези на другите хора, животни и даже неживи предмети. Например, в случай че бебето бутне предмет на земята и той се счупи майка му ще го накара да се извини на предмета, тъй като го е „ заболяло”.

Родителите в Япония

Децата в Япония получават доста родителско внимание - обятия, диалози, взаимни разходки и така нататък Но има и такива неща, които в никакъв случай няма да видят от страна на родителите си.

Родителите в Япония в никакъв случай няма да:
- Повишат тон;
- Правят забележки;
- Ударят или да употребяват други телесни санкции по отношение на детето;

Учителите в Япония пък се отнасят учтиво и сдържано към децата, също по този начин постоянно са деликатни в връзката си с тях, а също по този начин в никакъв случай не се намесват в държанието им.

Естествено е, че родителите се изнервят на непослушните си деца, само че по какъв начин да накарат детето да спре да се държи лигаво? Японците не викат и не санкционират, само че по какъв начин стимулират детето да се държи вярно?

Отговорът е елементарен - те демонстрират своето неодобрение посредством интонация и с взор.

Японските деца безспорно разпознават по кое време родителите са смутени от държанието им и се усещат отговорни и разкаяно се пробват да подобрят държанието си.

Както виждате, в Япония децата се къпят в обич и грижи от страна на родителите си, а от самото си раждане те усвояват правилата на живота в обществото. Разбира се, тази система на обучение е доста необикновена за жителите на други страни. Но опитът от стотици години демонстрира, че той е необикновено ефикасен и оказва помощ на всички да израснат като жители, които съблюдават законите, културни са, възпитани и любящи.