Няма родител, които да не иска децата му да са

Няма родител, които да не желае децата му да са възпитани, културни и образовани, а не лигави, немърливи и необразовани. Точно тук на помощ идва една антична японска процедура.

Япония е една от най-невероятните страни в света. Навсякъде японците са известни с усърдието си, тяхното неизменност, дисциплинираност и почитание към природата.

Предлагаме да обърнем внимание на друга специфичност на тази нация, която би трябвало да е водеща за всеки родител по света, написа jenata.blitz.bg.

Хората, които посещават Земята на изгряващото слънце, са сюрпризирани от необикновеното взаимно съгласие сред другите генерации японци. Децата са послушни и прелестни, възрастните са съответни, бабите и дядовците са любящи, само че без нормалното „ изцеждане ”.

Причината за такова единогласие е специфична традиция за развъждане на деца, чиито корени се крият в далечното минало.

Преди доста епохи японските майки съчетават работа с развъждането на деца. Тогава не е имало детски градини или баби, които да седят вкъщи, и на които можете да оставяте детето си, до момента в който работният ден свърши. Ето за какво бебето постоянно е било непроменяемо до майка си. Дори в случай че дамата е ходила на полето, тя е носила детето в кърпата си. В същото време тя непрестанно комуникира с бебето, разказала какво прави и за какво. Не е изненадващо, че по този начин детето се научава да приказва по-бързо, в сравнение с да върви.

Детето се усеща въвлечено във всички житейски процеси (работа, отмора, разходки) и по този начин за него е по-лесно да се развива и да учи света.

Не е изненадващо, че даже и в този момент японците избират да отглеждат деца съгласно тази традиция. Където и да е майка си, каквото и да прави, бебето постоянно е до нея - на ръце, зад тила й в раничка/кенгуру или постоянно на ръцете й.

Японските майки нормално остават в къщи, до момента в който детето не навърши 3 години. Въпреки че в страната има детска градина, счита се, че е срамно детето да ги посещава преди да е навършило тази възраст. След като детето отпразнува своята тригодишнина, то се праща на детска.

Както вкъщи, по този начин и в градината, децата се научават да демонстрират внимание към възприятията си - освен на личните си, само че и тези на другите хора, животни и даже неживи предмети. Например, в случай че бебето бутне предмет на земята и той се счупи майка му ще го накара да се извини на предмета, тъй като го е „ заболяло ”.

Децата в Япония получават доста родителско внимание - обятия, диалози, взаимни разходки и така нататък Но има и такива неща, които в никакъв случай няма да видят от страна на родителите си.

Учителите в Япония пък се отнасят учтиво и сдържано към децата, също по този начин постоянно са деликатни в връзката си с тях, а също по този начин в никакъв случай не се намесват в държанието им.

Естествено е, че родителите се изнервят на непослушните си деца, само че по какъв начин да накарат детето да спре да се държи лигаво? Японците не викат и не санкционират, само че по какъв начин стимулират детето да се държи вярно? 

Отговорът е елементарен - те демонстрират своето неодобрение посредством интонация и с взор.

Японските деца безспорно разпознават по кое време родителите са смутени от държанието им и се усещат отговорни и разкаяно се пробват да подобрят държанието си.

Както виждате, в Япония децата се къпят в обич и грижи от страна на родителите си, а от самото си раждане те усвояват правилата на живота в обществото. Разбира се, тази система на обучение е доста необикновена за жителите на други страни. Но опитът от стотици години демонстрира, че той е необикновено ефикасен и оказва помощ на всички да израснат като жители, които съблюдават законите, културни са, възпитани и любящи.