Няма причина да има проблем с техническото въвеждане на еврото,

Няма причина да има проблем с техническото въвеждане на еврото, при изискване, че регулаторите са си на мястото и би трябвало да си свършат работата. Опасност за стопанската система няма. Това съобщи пред NOVA NEWS членът на УС на Българска народна банка Любомир Каримански. Той разяснява, имайки поради вчерашната оставка на кабинета и неяснотата с какъв бюджет ще влезем в новата година.

По думите му, обстановката не е нова и народните представители знаят по какъв начин да работят.

" Искам да напомня, че през 2022 година ние влязохме с продължен бюджет. Тогава беше гласувана оставката на държавното управление на Кирил Петков и държавното управление беше в развой на правене на бюджета, само че тогава никой не позволи да няма бюджет и да не се одобри нищо. Постъпихме отговорно и приехме актуализация. Необходимо е отговорността да надделее и да има удължителен бюджет, който не просто да удължи като формула за преизчисляване в евро, само че и да се намерения за първите месеци след влизането в еврозоната по какъв начин да се способства за непоклатимост ", заяви Каримански.

По отношение на предлагането на " Възраждане " Народното събрание да одобри решение, с което да задължи Министерски съвет да изиска отсрочване с 1 година на участието в зоната поради форсмажорни условия, Каримански заяви, че това не е допустимо.

" Не считам, че е допустимо, не би трябвало да гледаме съществено на сходно нещо. Не би трябвало изобщо да гледаме по този метод. Много е значимо да даваме сигнал на открито, че сме страна с поредна политика. Трябва да излъчваме предвидимост ", добави той.

" Случи се това, че доста от сътрудниците, които са в региона на стопанската система и финансите много професионално направиха прорез на това какво съставлява бюджетът. До преди година сътрудниците обръщаха повече внимание на самата проект сметка за годината, само че не и на прогнозата и на записаното в нея - като дълбочина и като опция да се вършат разбори. А точно тя задава хода ", разясни той.

" България се разсъни с кабинет в оставка. Протестите реализираха задачата си и министър-председателят Росен Желязков хвърли кърпата. Не съм сигурен, че в миналото съм вярвал, че точно бюджетът на страната може да се трансформира във фиктивен мотив, въпреки и не значителната причина, за най-големите и огромни митинги в най-новата ни история, а евентуално - и изобщо. Кариерата ми мина в опит да опиша на публиката какво значи бюджетът и тъкмо преди да реша, че тази идея е изгубена, се появихте всички вие, които на три големи митинга поискахте това, което е ваше - през мотива на бюджетните политики ", съобщи Каримански.

" Вие, уважаеми фенове, разбрахте, че бюджетът не е просто счетоводен документ, а рамка, която разпределя запаси сред обучение, опазване на здравето, инфраструктура и обществена сигурност, като по този метод оформя бъдещето на поколенията. За първи път в актуалната история на България, бюджетът се оказва в центъра на всеобщи митинги, които притеглят десетки хиляди участници от разнообразни обществени пластове. Това не е изолиран случай, а признак на по-дълбоки процеси в обществото. Исторически видяно, сходни реакции са необичайност в постсоциалистическите общества, където бюджетът постоянно е възприеман като механически въпрос, делегиран на специалистите. В случая, недоволството се корени в композиция от фактори: възходящата икономическа неустойчивост, подчертана от световни рецесии като пандемията и енергийните шокове, които усилват разликата сред формалните прогнози и действителния живот на хората.

Според данни от Евростат през последните години България отбелязва растеж в икономическата просветеност измежду популацията, изключително измежду младите генерации, които съставляват забележителна част от протестиращите. Това се вижда в по-високия интерес към тематики като фискални дефицити и систематизиране на данъчни тежести, които преди са били периферни.

" Този феномен алармира за еволюция в политическата просвета: от пасивно приемане към дейна рецензия. Аргументът тук не е просто за прочувствено неодобрение, а за рационално осъзнаване, че бюджетът отразява систематични проблеми като корупция и неефективно ръководство на обществените средства. Например, интернационалните съпоставения демонстрират, че в страни като Гърция през 2010 г. или Франция с придвижването на " жълтите жилетки “, сходни митинги са довели до промени, точно тъй като са принудили политиците да преразгледат фискалните си тактики. В България това може да значи преход към по-прозрачни механизми за бюджетно обмисляне, включващи публични съвещания и самостоятелен одит. Ако пренебрегваме този сигнал, рискуваме задълбочаване на разделенията; в случай че го приемем, той може да послужи като катализатор за по-отговорна политика ", сподели още той.

Според него в крайна сметка, тези събития акцентират, че бюджетът не е нереален – той е огледало на публичните полезности.

" Те ни припомнят, че в демократично общество, фискалните решения би трябвало да са подложени на непоколебим публичен надзор, с цел да се избегнат дълготрайни несъответствия, които подкопават доверието в институциите. Всичко това е прелестно. Но дано политиците не не помнят, че този митинг има друга цел и други получатели - разнообразни от бюджета. Нека не не помнят, че този митинг беше и е против безпардонната надменност, шокиращата безочливост и шопарщината в политиката. Нека не не помнят, че това не бе гражданско непокорство, тъй като ние хората не са подчинени по принцип, хората не са жители, нито крепостни селяни. Напротив - подчинените са тези 240 в националното заседание, всички министри и заместниците им, цялата кохорта от шефове, ръководещи и впрочем упражняващи власт, произлизаща само от волята на жителите. Гражданите са властта. Надявам се, че това към този момент е разбрано ", заключи Каримански.