Няма повод за притеснения от разпространение на Хантавирус и риск

Няма мотив за терзания от разпространяване на Хантавирус и риск от пандемия. Около това умозаключение се сплотяват здравни специалисти. Все отново какви са признаците и по какво се разграничава Хантавирусът от Ковид да вземем за пример? На първо място вирусът е прочут и съществува от десетилетия. В България да вземем за пример има към 10 случая приблизително на година. Два са вариантите - европейски и южноамерикански. Първият визира бъбреците и съвсем не може да се предава от човек на човек. Вторият, с който са засегнатите пасажери на круизния транспортен съд визира белите дробове. Инкубационният интервал е от 1 до 6 седмици.
Прочетете още
Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания увери, че няма непосреден риск за България от т.нар. хантавирус, макар терзанията около случаи на круизен транспортен съд.

Тя изясни, че хантавирусите не са нови и са добре познати на медицината, като у нас се записват приблизително към 10 случая годишно. В Европа и Азия циркулират така наречен вируси на „ Стария свят “, до момента в който казусът с круизния транспортен съд е обвързван с така наречен Андес вирус – вариант от „ Новия свят “, публикуван главно в Южна Америка. Той е характерен с това, че може да се предава от човек на човек, въпреки и мъчно и единствено при доста непосредствен контакт.

По думите ѝ заразяването на кораба най-вероятно е тръгнало от двойка, инфектирана преди пътуването. До момента са открити осем случая, три от които са приключили съдбовно. Въпреки това проф. Христова акцентира, че предаването на вируса е лимитирано и изисква нескончаем и стеснен контакт, да вземем за пример при грижа за болен или интимни връзки.

Заболяването протича тежко - с висока температура, бързо утежняване на положението и съществено засягане на дихателната система, в това число развиване на тежка пневмония. Често има и стомашно-чревни признаци. Смъртността доближава сред 20 и 40%, само че все пак рискът от всеобщо разпространяване остава невисок.

Всички пасажери от кораба подлежат на карантина за интервал, покриващ оптималния инкубационен срок до 45 дни. Според специалиста подхванатите ограничения са съответни, макар че част от пасажерите са слезли по-рано и сега се наблюдават.

По отношение на профилактиката проф. Христова уточни, че няма утвърдени ваксини за Европа и Съединени американски щати. Основната отбрана остава в спазването на хигиена, потреблението на персонални защитни средства и избягването на непосредствен контакт със инфектирани.

Проф. Христова акцентира, че все още няма място за суматоха – както във връзка с хантавируса, по този начин и за останалите сезонни инфекции, при съблюдаване на съществени защитни ограничения.

А с настъпването на по-топлите месеци се усилва и рискът от лаймска болест. До момента са регистрирани към 50-60 случая, като май е пикът на интензивност на кърлежите. Експертът предлага отбягване на гъста растителност, носене на защитно облекло и деликатен оглед на тялото след престой навън. При открит кърлеж той би трябвало да бъде отхвърлен допустимо най-бързо, най-добре от здравно лице.

Проф. Ива Христова разяснява още, че след отшумяването на грипа в България се следи засилена циркулация на други респираторни вируси, които засягат долните дихателни пътища и могат да доведат до бронхити и пневмонии. Тя предизвести, че продължителната кашлица и смяната в цвета на секретите са сигнал за допустима бактериална зараза, изискваща лекуване.

Продължава разпространяването на морбили, като случаите към този момент надвишават 240, най-много в област Враца. Засегнати са най-вече деца без цялостна имунизация.