Мърморенето за младите
Няма потомство, което да не е посрещано с вайкане. В гръцката митология най-първите хора са златни, след това дегенерират в сребърни, бронзови, стоманени. Още Хезиод оплаква упадъка на нравите и безгрижието на младите. И по този начин до през днешния ден.
Да вземем поколението Z на родените след средата на 90-те. В какво го упрекваме ние, старите?
Първо, считаме ги за необразовани, даже глупави. Не могат да кажат наизуст едно стихотворение, по през целия ден попипват мобилните си телефони и в никакъв случай не сме сигурни дали са напълно тук, когато им приказваме. Второ, плаши ни тяхната незакотвеност. Дълбоко несигурни ни прави лекотата, с която тези младежи са подготвени да емигрират. Назначаваш някого, обучаваш го и той/тя внезапно афишира – отпътувам. Накрая, не разбираме отношението им към фамилията. За това потомство обвързването в сватба стопира естествената им подвижност, раждането на деца пък за тях напълно не наподобява на това, което е било за нас.
Да обсъдим тези упреци един по един.
Младежите Z в действителност ще ядат пердах от дядовците си, в случай че вземат да се състезават по изброяване на международни столици или дати на славни борби. Още по-тревожния феномен е неспособността им да се концентрират. Ясно, че няма да прочетат „ Война и мир “; доста от тях обаче не съумяват даже да изгледат един филм от час и половина, тъй като интервалът на внимание е понижен до десетте минути на клиповете в ютюб. Психолозите следят и една прочувствена смяна, поради която ги назовават „ снежинки “. Невижданите в историята наставнически грижи са създали тези деца раними и неспособни да се борят (топят се като снежинки при всяка среща с агресия). Тази специфичност изяснява и огромната им обидчивост на тематика еднаквост, полови особености, етнически генезис и така нататък
Целият текст на Ивайло Дичев можете да прочетете в новия „ Мениджър “, който е на пазара.
Автор: Ивайло Дичев
Да вземем поколението Z на родените след средата на 90-те. В какво го упрекваме ние, старите?
Първо, считаме ги за необразовани, даже глупави. Не могат да кажат наизуст едно стихотворение, по през целия ден попипват мобилните си телефони и в никакъв случай не сме сигурни дали са напълно тук, когато им приказваме. Второ, плаши ни тяхната незакотвеност. Дълбоко несигурни ни прави лекотата, с която тези младежи са подготвени да емигрират. Назначаваш някого, обучаваш го и той/тя внезапно афишира – отпътувам. Накрая, не разбираме отношението им към фамилията. За това потомство обвързването в сватба стопира естествената им подвижност, раждането на деца пък за тях напълно не наподобява на това, което е било за нас.
Да обсъдим тези упреци един по един.
Младежите Z в действителност ще ядат пердах от дядовците си, в случай че вземат да се състезават по изброяване на международни столици или дати на славни борби. Още по-тревожния феномен е неспособността им да се концентрират. Ясно, че няма да прочетат „ Война и мир “; доста от тях обаче не съумяват даже да изгледат един филм от час и половина, тъй като интервалът на внимание е понижен до десетте минути на клиповете в ютюб. Психолозите следят и една прочувствена смяна, поради която ги назовават „ снежинки “. Невижданите в историята наставнически грижи са създали тези деца раними и неспособни да се борят (топят се като снежинки при всяка среща с агресия). Тази специфичност изяснява и огромната им обидчивост на тематика еднаквост, полови особености, етнически генезис и така нататък
Целият текст на Ивайло Дичев можете да прочетете в новия „ Мениджър “, който е на пазара.
Автор: Ивайло Дичев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ